"Морският лед умира": приключи най-голямата експедиция в Арктика
Изследователи, завръщащи се от най-голямата досега арктическа експедиция, предупреждават, че полярният лед изчезва с безпрецедента скорост и че Арктика може да остане без лед през лятото в рамките на следващите няколко десетилетия, ако човечеството не предприеме действия.
Ледоразбивачът Polarstern ("Полярна звезда") се завърна в пристанището на Бремерхафен, Германия, в понеделник (12 октомври) след повече от година, прекарана в арктическите ледове - най-амбициозната арктическа изследователска експедиция, предприемана някога, съобщи "Ройтерс".
Флагманът на германския институт за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" (AWI) Polarstern потегли от Тромсо, Норвегия, през септември 2019 г. и се насочи към централната част на Арктика, където замръзна в леда и започна целогодишен дрейф над полярната ледена шапка.
Общо 442 изследователи, членове на екипажа, учители и журналисти от 37 държави са участвали в петте етапа на експедицията според AWI. В течение на година те изследваха промените в атмосферата, леда и океана и тяхното въздействие върху климатичната система в "епицентъра" на климатичните промени, Арктика.
Ръководителят на експедицията Маркус Рекс описа предизвикателствата пред изследователите по време на пресконференция след завръщането на кораба.
"Завършихме мисията въпреки всичко, с което се сблъсквате в Арктика - постоянни пукнатини в леда, поява на гигантски ледени планини, хълмове, които се издигат, когато се увеличи налягането в леда, силно бучене и скърцане - и изведнъж имате маса лед, висока няколко метра, пред вас, където няколко минути преди това имаше само плосък лед. Тези ледени планини застрашаваха нашата инфраструктура и нашите инструменти и ние постоянно трябваше да ги местим, за да не загубим нищо. Същото бе и с пукнатините в леда. На всичкото отгоре имате непрогледната тъмнина на полярната нощ, работите месеци наред в пълен мрак, в която се движат полярни мечки. Много сладки животни, но за съжаление донякъде опасни за нас."
Рекс обяви мисията - Мултидисциплинарна плаваща обсерватория за изследване на арктическия климат (MOSAiC) - за успешна, като заяви, че изследователите са постигнали всичките си цели и са събрали множество данни, които ще оформят изследванията на климата за идните десетилетия.
Но той даде и отрезвяващо описание на средата, открита от учените, която е изчезвала пред очите им.
"Беше много очевидно, можете да го видите наоколо. Не бяха необходими измервателни уреди. Ледът умира. Ако продължим да действаме, както до момента, тогава Арктика ще бъде без лед през лятото след няколко десетилетия и светът, който току-що описах, вече няма да съществува", каза Рекс.
Polarstern е документирал и второто по големина в историята свиване на морския лед през лятото тази година.
Плаващият лед се сви до малко под 3.74 млн. квадратни километра. Единственият път, когато този минимум е бил прескочен, е през 2012 г., когато ледът е намалал до 3.41 млн. кв. км.
На север от Гренландия открихме широки простори на открити води, в район, където обикновено трябва да има дебел лед, части от него многогодишен лед. И дори на полюса ледът е напълно разтопен и пълен с дупки.
Тенденцията на спад е около 13% на десетилетие, осреднено през месец септември.
"Това отразява затоплянето на Арктика", каза Рекс. "Ледът изчезва и ако след няколко десетилетия имаме Арктика без лед - това ще окаже голямо влияние върху климата по света."
Идеята зад проекта бе да се пресъздаде историческото пътешествие на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен, който предприе първия дрейф през Северния ледовит океан преди повече от 125 години.
Polarstern навлезе в леда от сибирската страна на Арктическия басейн с намерението да премине през върха на света и да излезе от ледовете точно на изток от Гренландия.
"През зимата почти непрекъснато измервахме температури с десет градуса по-високи от тези, измерени от Нансен по време на неговата експедиция, която е големият предшественик на нашата преди 125 години. А сега ледът е само наполовина по-дебел от измерванията, направени преди 40 години", каза Рекс.
Учените са провели серия от експерименти и измервания, за да се опитат да разберат как океанът и атмосферата реагират на затоплянето на Арктика заради глобалното увеличение на парниковите газове.
Коронавирусът само за кратко е прекъснал експедицията - не заради заболели членове, а защото корабът е трябвало да напусне ледовете, за да прибере група учени. По план други кораби и самолети трябваше да превозват участниците директно до Polarstern, но ограниченията за международно движение направиха това почти невъзможно.
Базата от данни и проби от експедицията, с които сега разполагат учените, ще направи моделирането на бъдещите климатични промени много по-прецизно, обясни Рекс.
"Разгледахме всички различни елементи до най-малките винтчета на тази арктическа система. И сега разбираме целия механизъм по-добре от всякога. И може би ще успеем да възстановим тази арктическа система в компютърен модел", каза той пред репортери.
