Изборите в САЩ: колко е важен вотът на афроамериканците
Протестите от движението Black Lives Matter ще бъдат важен фактор за изборите в САЩ тази година - без вота на афроамериканците демократите трудно ще победят Доналд Тръмп.
Това коментира пред "Дневник" Лоренцо Морис от университета "Хауърд" във Вашингтон по време на брифинг, организиран от Държавния департамент. Според преброяването от 2019 г. афроамериканците са около 13.4% от населението на САЩ.
"Протестите Black Lives Matter (BLM) бяха предимно за граждански права, бяха социални и местни политически протести. Съвпадението в националния отклик, междурасовата подкрепа и широкото медийно отразяване на фона на острия отговор на федералното правителство, което подкрепи и десни милиции, ги превърна в изборно движение", смята той. "Движението BLM е много децентрализирано, което е слабост, но не бива да се забравя, че първите успехи на движението за граждански права през шестдесетте произхождаха от децентрализирани местни инициативи."
Това просто значи, че най-важният фактор за активността на чернокожите - координацията и мобилизацията от граждански групи, се ускорява от лятото насам. (Активността в гласуването по пощата е рекордно висока тази година - четете повече тук.)
"През 2016 г. движението бе широко разпространено, но некоординирано и исканията му не бяха толкова систематични. И сега не е централизирано, но е много по-съгласувано. Преди то беше фокусирано върху отделни нарушения, расистите полицаи. Сега фокусът е върху хората на изборни длъжности", казва още Морис.
Подкрепата на афроамериканците за Байдън в Южна Каролина например е голяма, защото лидерите на тази общност го подкрепят и това няма да се промени. Натежава и недоволството от консервативни републиканци като сенатор Линдзи Греъм, защото мнозина гласуват с мотива да са против него.
През 2016 г. Обама беше в Белия дом и федералното правителство изглеждаше като спасител. Сега активистите асоциират Тръмп с най-големите си противници.
"Идеята е, че общността действа заради организацията си, не заради привлекателността на отделния кандидат, обяснява Морис. Заради идеологическите позиции по расови въпроси, които никога не са далеч от обичайното за партията, а Байдън официално е обединението на партията." Проучванията на университета "Хауърд" показват например, че през 2016 г. подкрепата на афроамериканците за Хилъри Клинтън е била толкова голяма, колкото и при първата кандидатпрезидентска кампания на Обама.
Как републиканците загубиха черния вот
След Гражданската война почти всички чернокожи са се смятали за републиканци - тази партия е подкрепяла аболиционистите, това е била партията на президента Ейбрахам Линкълн. В същото време южняците демократи са били против всякакви права на чернокожите тогава и в продължение на почти век след това.
Черният вот започва да се измества в полза на демократите по идеологически, а не по партийни причини. През 1952 г. и 1956 г. все още 40% от афроамериканците гласуват за републиканците. През шестдесетте години обаче това започва да се променя - расата се превръща в символ на идеологическо разделение. А самият вот на чернокожите не е свързан непременно с расови въпроси, колкото с други теми, прилепени към расата - като гражданските права например.
Републиканската партия е предимно бяла, докато Демократическата все още не е доминирана от хората от други етноси, но върви натам, отбелязва пред "Дневник" Джефри Стоункеш - професор емерит по политология в университета "Сиракюз" в Ню Йорк. "Някои са откровени расисти, но някои са на мнението, че чернокожите не са по-нисшестоящи, нито биологически ограничени, а че живеят в култура, в която не се работи много. (...) Те не са враждебно настроени, просто смятат, че чернокожите трябва да променят поведението си и ще се оправят."
Тръмп е "перфектният пример за човек, който използва възможността да привлече избиратели на своя страна. През 2016 г. той непрекъснато говореше за имиграцията и престъпността. Мисля, че наистина вярва, че ако стресне американците, те ще се присъединят към него. През 2018 г. описа имиграцията много сериозен проблем. (...) Сега използва бунтовете и протестите като аргумент, че трябва да бъде избран, за да възстанови законността, реда и безопасността."
Колко тежи гласът на афроамериканците
От Втората световна война насам нито един демократ, с изключение на Линдън Джонсън, не е успявал да спечели Белия дом без черния вот. Тоест нито един демократ, с изключение на Джонсън, не е печелил белия вот. Ако не се брои черният вот от 2012 г., Барак Обама също щеше да загуби от Мит Ромни, и то не с малко, отбелязва Морис.