Решението на Турция да евакуира военни пунктове в райони на Идлиб под контрола на режима, съчетани с по-интензивно военно присъствие другаде, може да подготвят ситуация, при която и най-малката искра ще разпали унищожителна война.

Това пише турският автор Фехим Таштекин за базираното в САЩ електронно издание "Ал Монитор". Той има предвид пункта край Морек, един от обкръжените от месеци от сили на режима на президента Башар ал Асад пунктове в района на Идлиб. Анкара изтегли силите, подкрепяни от нея, и военната техника на 19 и 20 август и се очакват още подобни ходове.

През февруари ключовата магистрала М5 бе отвоювана от силите на Асад и оттогава пунктовете са под обсада, тъй като попаднаха в територия, останала в ръцете на режима. Нараства натискът на Русия за отстъпление, а Москва иска Анкара да намали присъствието си и другаде и да отклони въоръжените групи, сражаващи се за нея, от М4, другия основен пътен възел в региона. По същото време срещу присъствието ѝ в пунктовете имаше протести, за които се твърди, че са организирани от сирийското правителство.

През март започнаха турско-руски патрули в района на магистралата, а и Турция можеше да продължи да изпраща подкрепления до обсадените бази и да разчита на руски гаранции за сигурността си. Отсъствието на руснаците от последните 5 патрула обаче създава усещането а назряващо несъгласие, пише между Турция и Русия, пише Таштекин. Междувременно се повиши градусът между тях и в Кавказ заради конфликта за Нагорни Карабах; малко след това бе и турското изтегляне от пунктовете, което според източници от сирийската опозиция е обявено в средата на октомври.

Те бяха отворени през 2017 и 2018 г. като част от споразуменията от Астана - с участието на Турция, Иран и Русия. Друга сделка, от Сочи, призова за отварянето на М4 и М5 и отстраняването на терористи от района.

Защо се изтегля Турция? От една страна с подписването на споразумението през март и решението за съвместни патрули Анкара прие, че режимът контролира М5 и се съобрази с ангажимента да бъде отворена отново М4 и да бъдат ликвидирани терористичните групи в района. Едновременно с това обаче продължи да укрепва военното си присъствие. От 5 март два или три военни конвоя на седмица са изпращани в Идлиб, а според Сирийския център за наблюдение на човешките права над 10 600 турски военни превозни средства са влезли в Идлиб между 2 февруари и 20 октомври.

Оттогава продължават и опитите за овладяване на въоръжените групи в Идлиб - джихадистите от "Хайят тахрир аш Шам" (бившия клод на "Ал Кайда" в Сирия) например да се следят с подкрепяната от Турция Сирийска национална армия и Националния фронт за освобождение в рамките на общ съвет. ХТШ от своя страна опитва да потисне съпернически сили, свързани сега с "Ал Кайда", но прие и военно обучение под турска защита, докато сирийската армия изпраща подкрепления на позициите си в Западно Алепо и бомбардира райони в Южен Идлиб и Северна Латакия.

Докато Турция напуска пунктовете, военните ѝ дейности около М4 изглеждат като подготовка за война - при ескалация турските войски в пунктовете биха били обкръжени и те се оказват незащитими.

В по-широк план президентът Реджеп Тайип Ердоган остава решен да създаде зона за сигурност с дълбочина до 40 км в сирийска територия въпреки съпротивата на Русия и САЩ. Свързването на двата участъка които са под неин контрол - от Идлиб и Африн до Джараблус и от Тел Абиад до Рас ал Айн - в района на град Кобани е основна цел, сега подпомогната и от удължаването на мандата на турските сили за зад гранични операции с още година.

Така за Ердоган препятствията са основно не във вътрешната политика, а са свърани с условията на терен в Сирия. Фактическото укрепване на силите в Идлиб може да изглежда като опит за сдържане, но подготвя опасна ситуация.