Грузинците гласуват в събота на изпълнени с напрежение парламентарни избори, белязани от безпрецедентно обединение на опозицията срещу управляващата партия, водена от най-богатия човек в страната, който е все по-непопулярен.

Планинска страна с близо четиримилионно население, Грузия е рядък пример за демокрация сред бившите съветски републики, но при все това е разтърсвана редовно от антиправителствени демонстрации.

Две личности доминират политиката на кавказката държава: 52-годишният експрезидент в изгнание Михаил Саакашвили и милиардерът Бидзина Иванишвили, на 64 години, бивш премиер. Формацията на Саакашвили "Единно национално движение" (ЕНД) успя тази година да обедини редица опозиционни групи, за да се изправи срещу "Грузинска мечта" на Иванишвили, управляваща от 2012 г.

При все че "Грузинска мечта" се задържа на власт осем години, критиците на Иванишвили го упрекват, че засилва натиска срещу опозицията и е увеличил корупцията в страната. "Нищо не работи както трябва" в Грузия, обвинява го направо историкът Муртаз Беридзе: "Нито институциите, нито силите на реда, нито прокуратурата, нито съдилищата." "Всичко се контролира от онзи, който живее горе", добавя той в алюзия за Бидзина Иванишвили, чиято впечатляваща вила е кацнала над столицата Тбилиси.

И двата лагера казват, че са убедени в своята победа, но изходът от вота е несигурен. Опозицията изглежда има лека преднина, но "Грузинска мечта" може да мобилизира "своите финансови и административни ресурси", за да надвие противниците си, смята експертът Гиа Нодиа.

Благодарение на реформа, засилила пропорционалната система, малките партии тази година имат повече шансове да влязат в парламента. За тях вече ще е достатъчно да получат 1 процент от гласовете, но заради сложните изборни правила крайният резултат може да стане ясен едва в края на ноември. Този закон ще засили "плурализма в парламента", заяви пред АФП премиерът Гиорги Гахария, сигурен в победата на своя лагер - политикът увери, че тя ще спомогне за приближаване на Грузия към ЕС и НАТО.

Москва гледа с много лошо око на тези атлантически амбиции, споделяни от двата лагера. През август 2008 г. напрежението прерасна в мълниеносна война между Грузия и Русия. След петдневния конфликт, приключил с поражение за Грузия, Кремъл призна независимостта на две грузински сепаратистки републики - Южна Осетия и Абхазия, където разположи свои войски.

Както често се случва в Грузия, предизборната кампания протече с обвинения в заплахи и дори физически нападения срещу някои кандидати. Измежду следизборните проблеми се откроява евентуалното завръщане в страната на Михаил Саакашвили, напуснал президентския пост през 2013 г. и избягал, застрашен от съдебно преследване за злоупотреби с власт. Той живее сега в Украйна като съветник на президента Володимир Зеленски, но ЕНД обеща да го номинира за министър-председател, ако опозицията спечели. "Как може да се говори за свободни и честни избори, щом главният опозиционен лидер не може да се върне в страната си и да води кампания?", възмущава се Саакашвили.

Освен сблъсъка между двете личности, поляризиращи от години грузинската политика, мнозина грузинци са разтревожени от стагнацията на икономиката, инфлацията и липсата на перспективи пред младежите. Друг повод за безпокойство е коронавирусът - след успешното му възпиране през пролетта броят на заразените днес експлодира, понижавайки рейтинга на управляващите. Не са взети никакви специални санитарни мерки във връзка с гласуването, а големите предизборни митинги, по-специално на ЕНД, предизвикаха спорове в обществото. /БТА