Анализ на данните за мобилността на населението на "Гугъл" показва, че центровете на големи градове като Лондон и Ню Йорк са отбелязали драстичен спад в посещенията на ресторанти и магазини от началото на пандемията. Посещенията в централната част на Париж са намалели с 40% през седмицата до 9 октомври в сравнение с нивото преди пандемията през януари и дори Стокхолм, който има много по-леки ограничения, е претърпял спад с 20%, съобщава в свое изследване "Файненшъл таймс".

Малко градове са избегнали въздействието на коронавируса, но именно градове като Ню Йорк и Лондон, където високите офис сгради помещават голям брой професионални услуги и банков персонал, който сега работи най-вече от дома си, са пострадали най-много.

В лондонското Сити броят на хората, посещаващи кафенета, ресторанти и магазини през първата седмица на октомври, е бил по-малко от една трета от този от предпандемичните нива - а през последните седмици Великобритания се бори с втора вълна от коронавирусни инфекции.

Данните показват, че Ситото е пострадало значително повече от Великобритания като цяло, като в страната посещенията на ресторанти и места за забавление са били малко над 70% от нивата преди пандемията.

В Манхатън броят на посетителите е бил по-малко от половината от нивата преди пандемията в сравнение с 85% средно за страната, като подобни нива на свиване са наблюдавани и в технологичния център на Сан Франциско.

Това са основните тенденции в анализа на FT на мобилните данни за градските центрове и други области в напредналите икономики и големите развиващи се страни. "Гугъл" не проследява мобилността за Китай.

В големите градски райони, от Бостън и Милано до Токио и Мексико сити до Ню Делхи и Торонто, градските центрове показват по-големи спадания в движението на хора. Посещенията започнаха да се увеличават с отменянето на карантинните мерки, но последните данни показват, че тенденцията се обръща с втората вълна на коронавируса.

От началото на пандемията градските експерти се опитват да разберат какво ще бъде дългосрочното въздействие върху градските центрове, чийто икономически успех до голяма степен се основава на агломерацията на квалифицирана работна сила с излишен доход. Много експерти казват, че някои промени в начина на организиране на градовете ще останат постоянни, и считат, че коронавирусът може да увеличи притегателната сила на предградията за семействата и да измести повече работни места извън градските центрове.

Намаляващото търсене на офиси и пресъхването на инвестициите са признаци, че преминаването към по-децентрализиран градски пейзаж може вече да е започнало.

Работата в домашни условия бързо ерозира необходимостта от пълните със служители офис сгради, което Флорида нарича "последното издихание на индустриалната революция". Според него това създава възможността бизнесът да обмисли по-малки работни единици или по-евтини места за работа.

Никълъс Блум, професор по икономика в Университета в Станфорд, смята, че пандемията вече е превърнала САЩ в "работеща от вкъщи икономика", с почти два пъти повече служители, работещи от дома, отколкото в офиса.

Близо 60% от работещите вкъщи са базирани в градовете според проучване на "Станфорд" и тази тенденция може да отбележи обрат в бързия растеж на най-големите американски градове от 80-те години насам, казва Блум пред FT.

В цяла Европа близо 40% от служителите са работили дистанционно през първата половина на годината според Европейската комисия. В Германия министерството на труда обяви, че ще представи предложение тази есен, което ще осигури на всички служители правото да работят от дома при свое желание.

Около три четвърти от британския бизнес казва, че ще запазят нивата на работа вкъщи след пандемията според проучване, проведено от бизнес организацията Institute of Directors.

Данните за недвижими имоти показват, че широко разпространената работа в домашни условия е довела до незабавна промяна в търсенето.

Около 60% от световните агенции посочват промяна в търсенето на офис площи от градски към крайградски места според последното проучване на Royal Institution of Chartered Surveyors.

Глобалните цени на търговските имоти спадат с 6% през третото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година.

Джереми Кели, директор на глобалните изследвания в консултантската група за недвижими имоти JLL, вижда подобен спад на инвестициите. Компанията съобщава за свиване на наетите офис площи с 59% за Лондон, 66% за Ню Йорк и 77% за Токио през второто тримесечие на тази година в сравнение със същия период през 2019 г.

Той смята, че търсенето "ще се върне в крайна сметка", но с по-ниска плътност на застрояване и "повече пространство за иновации, взаимодействие лице в лице и повече пространство за срещи". "Може да има повече хора, пътуващи до градските центрове, но може би по-рядко."

Джоел Коткин, сътрудник по градски изследвания в университета "Чапман" в Ориндж, Калифорния, вярва, че с въздействието на COVID-19 ролята на градовете "ще бъде намалена". Тъй като предградията могат да предлагат подобрени работни места и възможности за обучение, както и услуги, той вярва, че градските центрове "няма да бъдат мястото на успех, както преди", докато "предградията ще станат по-интересни с времето".

Много градски райони се подготвят за големи промени. Париж защитава концепцията за "15-минутния град", където жилищните помещения са на кратко пътуване до работа и различни удобства; Мелбърн предлага "20-минутни квартали"; Монреал работи по дефинирането на хибридна система, която съчетава дистанционна работа и продължително използване на физическото пространство.

Някои експерти твърдят, че евентуалното ребалансиране на работата в крайградските райони е шанс да се направят градските центрове по-зелени и евентуално по-оживени.

Някои градове "използват тази възможност да станат по-приобщаващи, по-зелени и по-дигитални", казва тя, добавяйки, че тенденцията на субурбанизация, наблюдавана в някои страни от ОИСР преди пандемията, сега може да се ускори.

Градове като Париж, Монреал и Лондон вече са предприели мерки като включване на допълнителни алеи за велосипеди, по-добра хигиена в обществения транспорт, като безконтактни плащания на билети и насърчаване на транспортни възможности с ниски емисии, като електрически превозни средства и скутери. Това важи и за много градове в развиващите се страни, включително нови велоалеи в Ченай, Индия, и повече инвестиции в интелигентни и зелени градове в Китай.

Не така стои положението в САЩ, смята Едуард Глийзър, професор по икономика в Харвардския университет, според когото дебатът в страната понякога се фокусира върху градските проблеми, които са изострени от пандемията, като насилието и падащите данъчни приходи.