Дълго приеманата хипотеза, че ловът в праисторическите общества се е извършвал предимно от мъже, е оборвана от няколко находки през последните години, като последното от тях е погребението на млада жена с инструменти за лов в Южна Америка преди около 9000 години.

Погребението е намерено във висопланинските части на Андите в Перу. Жената, обозначена като WPI6 (Wilamaya Patjxa individual 6), e погребана с полусгънати крака и внимателно разположени каменни инструменти около тях. Сред тях има върхове на стрели или леки копия, които според археолозите са били използвани за лов на големи животни.

WPI6 е била 17-19-годишна при смъртта си. Анализ на пептидите в зъбите й - които са маркери за биологичен пол - показва, че става дума за жена. Сред погребалните вещи има и големи кости на бозайници, демонстриращи значението на лова в нейната общност.

Авторите на изследването, публикувано в Science Advances, също са потърсили доказателства за други скелети, датирани от същия период в Северна и Южна Америка, като конкретно са търсили погребения, съдържащи подобни инструменти, свързани с лова на едър дивеч. Те откриват, че от 27 скелета, за които може да се определи пола, 41% вероятно са жени.

Авторите предполагат, че това може да означава, че по това време в Америките ловът на едър дивеч е бил провеждан както от мъже, така и от жени.

В днешните общности на ловци-събирачи в Северна и Южна Америка жените съставляват поне една трета от ловната сила, а може би и половината, казва Рандал Хаас, антрополог от Университета на Калифорния в Дейвис, пред New Scientist.

Хипотеза, датираща от 60-те години на миналия век, известна като "модел на мъжа-ловец", предполага, че ловът, и особено ловът на едър дивеч, се е осъществявал предимно, ако не и изключително, от мъже в далечното минало.

Хипотезата се основава на няколко различни доказателствени линии, но най-важно, тя разглежда неотдавнашните и днешните общества на подобни групи ловци-събирачи, за да разбере как са били организирани те в по-дълбокото минало.

Стереотипният възглед за групите ловци-събирачи е, че те включват разделение на труда по пол, като мъжете ловуват и жените са по-склонни да стоят по-близо до дома с малките деца, като максимум ловят риба или събират растения. Но дори и сред съвременните групи има различия - в обществото Агта във Филипините жените са първични ловци, а не помощници.

Новото изследване допълнително развенчава хипотезата, добавяйки към няколко предишни археологически находки. В Сунгир, Русия, археолози откриха погребението на двама младежи - единият от които вероятно е момиче на около 9 до 11 години. И двамата са имали физически аномалии и са били погребани с 16 копия за мамути от слонова кост. Погребението е датирано на около 34000 години.

През 2017 г. беше открито, че известното погребение на викингски воин от Швеция, намерено в началото на 20-ти век и отдавна предполагаемо на мъж, е биологично женско.

Изправени пред неочакваното откритие на ловни остриета, заровени с женски скелети, в повечето случаи археолозите или поставят под съмнение точността на собствения си анализ за потвърждение на пола, или заявяват, че ножовете и остриетата трябва да са готварски прибори.

Разграничаването на "мъжка" и "женска" работа може да има еволюционни предимства. Например, тя може да позволи на бременни и кърмещи майки да останат близо до дома, като предпазват себе си и малките от опасности. Но този модел вероятно е твърде опростен, сочат последните проучвания, и показва как нашите собствени съвременни идеи за половите роли могат да повлияят и на интерпретациите на миналото.

Тъй като ловът е ключова дейност за оцеляване за много силно мобилни групи ловци-събирачи, участието на цялата общност също има добър еволюционен смисъл. Откритието в Перу всъщност се вписва в модели на други ловуващи видове, като месоядни и примати, различни от хората, казва Хаас. "Мисля, че е изненадващо само ако гледате през обектива на западните стереотипи за трудовите роли в нашето общество", казва той.