Като пандемията от коронавируса обхвана целия свят, градовете бяха блокирани и хората насърчавани да останат у дома. На много места са въведени вечерни часове.

С това се завърнаха птичите песни, за сметка на шума от автомобилен трафик и влакове и обичайното замърсяване. И все пак изкуствените светлини на града през нощта все още светят. За никого.

Подобна е ситуацията по целия свят, мощно напомняне за разточителните начини, с които толкова сме свикнали, че дори не мислим за тях, пише Ник Дън, професор по урбанистика в Университета на Ланкастър, Великобритания, в The Conversation.

Светлинното замърсяване е голям проблем, не само поради ненужната енергия и пари, които представлява. Светлината е навсякъде, често неканен страничен продукт от съвременния ни живот, излизаща от устройствата, които използваме, и навсякъде в обкръжаващата ни среда.

Междувременно тъмнината изглежда нежелана. Как стигнахме до там, че ако градският пейзаж не е ослепителен, той трябва да е обезпокоителен, дори заплашителен?

От епохата на Просвещението западната култура е тясно свързана с идеи за светлината и тъмнината като представители на доброто и злото. Осветяването на всички неща означаваше търсене на истината, чистотата, знанието и мъдростта. Тъмнината, напротив, се свързваше с невежество, отклонение, злонамереност и варварство.

Между 16-и и 18-и век в Европа, например, промените в нагласите и вярванията за нощта са били важни за оформянето на представите ни за тъмнината, които са все още с нас. Трансформациите в обществата породиха нови възможности за труд и отдих - които, заедно с развитието на изкуственото осветление и уличното осветление, преработиха нощта в разширение на деня. Вместо да бъде прегърната, тъмнината се разглеждаше като нещо, което трябва да бъде прогонено със светлина.

Но това мнение не се споделя непременно от други култури. Например в класиката си "Похвала на сенките" от 1933 г. японският автор Джуничиро Танидзаки посочва абсурда на все по-големи количества светлина. Вместо това той отделя внимание на деликатните и нюансирани аспекти на ежедневието, които бързо се губят, когато изкуственото осветление завладява всичко.

Прогресивният западняк е решен винаги да подобрява своето положение. От свещ до маслена лампа, маслена лампа до газова светлина, газова светлина до електрическа светлина - стремежът му към по-ярка светлина никога не спира, той не щади усилия, за да изкорени и най-малката сянка.

В контекста на много градски центрове днес тъмнината е нежелана - свързвана с престъпно, неморално и зловещо поведение. И все пак неотдавнашни изследвания на инженерната фирма Arup показаха, че някои от тези опасения може да са погрешни. По-нататъшни изследвания показват, че градовете се нуждаят от по-добро разбиране на светлината, за да помогнат за справяне с неравенството. Може да се използва за насърчаване на гражданския живот и да помогне за създаването на градски пространства, които са живи, достъпни и удобни за различните хора, които ги споделят.

Междувременно ценностите на светлината, яснотата, чистотата и съгласуваността в градските пейзажи са пренесени в глобалната култура, което води до изчезване на нощното небе по целия свят.

Това не е малък проблем. Учените все по-често приемат това за глобално предизвикателство. The International Dark Sky Association показа, че загубите както на енергия, така и на пари са огромни - само в САЩ това възлиза на 3.3 млрд. долара и ненужно отделяне на 21 млн. тона въглероден диоксид всяка година. По-голямо безпокойство предизвикват опустошителните последици от прекалено осветяване и светлинно замърсяване върху човешкото здраве, други видове и екосистемите на планетата.

Циркадните ритми на хората се нарушават при излагане на изкуствена светлина през нощта, което прави работещите на дежурство, дълги часове или на смени предразположени към заболявания като рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и стомашно-чревни разстройства. Във Великобритания нощните работници сега представляват един на всеки девет служители, така че това е важен проблем.

Милиони мигриращи птици се дезориентират от електрически светлини, което ги кара да се блъскат в сгради, а мигриращите морски костенурки и бръмбари, които използват лунна светлина, губят посока при пътуването си.

Ясно е, че се нуждаем от алтернативи - и то бързо. Вместо да намалят замърсяването от осветление, новите LED технологии всъщност го увеличиха. Това е така, защото техният акцент е върху икономическите спестявания, а не са разгледани и приложени с характеристиките, на които са способни по отношение на разположение, цвят и мощност. Преместването на акцента от количеството към качеството е от решаващо значение, за да можем да оценим различни видове осветление, подходящи за различни контексти, като например схемата за осветление на московския парк "Зарядье", проектирана от американското дизайнерско студио Diller Scofidio + Renfro, която отразява съществуващите източници на светлина.

Тъмните небеса имат стойност. Те са прекрасен, но силно застрашен природен актив. Не е изненадващо, че хората все повече преоткриват радостите от ходенето през нощта, независимо дали в градовете или в провинцията.

Имаме нужда от нова концепция за тъмнината и нови визии за места, които ни позволяват да се свържем отново с нощното небе чрез по-отговорно и по-малко вредно за околната среда осветление. Въпреки че е замислена като изкуство, фотографската поредица на Тиери Коен "Затъмнени градове" (Villes éteinte) е въздействаща по начина, по който представя какви биха могли да бъдат бъдещите градове с по-отговорен и екологичен подход към градското осветление. Неговите снимки напомнят за връзката ни с космоса и тъмното небе, което мнозина пропускат.

Сред сложните и каскадни проблеми, които климатичните промени представляват, ангажирането с потенциала на тъмнината в нашите градове е по-важно и неотложно от всякога. Градското развитие по света остава неравномерно и би било лесно да се повторят и увеличат проблемите, които вече сме причинили със светлинното замърсяване. Време е да прегърнем тъмнината.