Македонците и българите трябва да се справят с историческите си спорове, но е неприемливо на фашизма да се придават етнически характеристики. С тези думи изрази македонският премиер Зоран Заев съжалението си, че вчерашното му интервю за БГНЕС, изпълнено с жестове към България, предизвиква множество гневни коментари, а за днес в 19 ч. опозицията насрочи протест в Скопие.

Особено чувствителен се оказа исторически въпрос, който той засегна - за ролята на България във Втората световна война и управлението на Царство България на Вардарска (и Егейска) Македония между 1941 и 1944 г. Това стана в момент, в който продължават опитите на София и Скопие да намерят решение, с което Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС въпреки нерешените двустранни въпроси и изискванията на България, част от които западната ѝ съседка приема като удар по идентичността си и несъответстващи на Договора за добросъседство.

Заев същевременно призна, че начинът, по който се изпълнява договорът, е белязан от слабости и не отговаря на очакванията на двете страни. Даде и други сигнали, че е готов на отстъпки (например за исканата от България Пътна карта за изпълнение на договора), но основните критики бяха за историята.

Днес премиерът опита да се защити заради думата "администрация" и твърдението, че българи и македонци заедно са освобождавали македонски градове. "Държавата ни почива на делата на антифашизма", каза той, имайки предвид антифашизма с ясна българска насоченост, заложен от югославско време в публичния дискурс. Не може обаче да се дават "етнически характеристики на фашизма", "било това в български или какъвто и да било друг контекст", продължи той. Вместо това трябва да се работи за отстраняване на последиците от "желязната завеса" от югославско време, които още се усещат между Северна Македония и България.

Фактически защитници на Заев се оказаха само министри от партията му - Радмила Шекеринска (която отговаря за отбраната) каза през "Телевизия 24", че македонците или ще са заложници на историята, или ще разберат, че след 10 години история ще е и ставащото сега и ще напишат "една по-хубава страница", която да води към по-добро, вместо да се стига до ново вето и "още неприятелство". Заместник финансовият министър Димитър Ковачевски каза за "Телма": "Не ни трябва еуфория, не ни трябва национализъм, а ни трябва решение, което ще доведе до междуправителствената конференция (с ЕС - бел ред.) през декември."

Противоположна бе реакцията в София - вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов нарече интервюто "малка крачка напред в правилната посока". Каракачанов едновременно с това повтори, че България иска "анекс или нов договор" и че в договора на ЕС с Република Северна Македония трябва да е записана възможността България по всяко време да блокира преговорите, ако не се изпълнява договорът.

Македонският премиер се сблъска с гневните реакции, след като в интервю за агенция БГНЕС отказа да нарече България окупатор, нещо повече - прие терминология в разрез с официалната историческа: "Имало е някога една администрация, в началото. След това България се вдига заедно с антифашизма, бори се за свобода, за демокрация и безспорно е част от антифашисткия фронт." Освен това, продължи премиерът, "българските и македонските войски освободиха територии - Крива Паланка, Куманово, целия регион, Скопие и цялата тази част".

Вчерашният тон на Заев беляза промяна в позицията му, че историята напълно трябва да се остави на историците и това се отнася и за личността на Гоце Делчев, ябълка на раздора в съвместната историческа комисия. Премиерът отправяше тези задочни коментари към София, макар колегата му Бойко Борисов да споделяше същата идея по времето около подписването на Договора за добросъседство.

Дори в първите месеци на завишени очаквания от двете страни за бърза промяна максималната отстъпка, която си позволяваше Заев в публичните си коментари, е да предложи фразата "български фашистки окупатор" например с "фашистки окупатор". Вчера, напротив, той каза, че лично махал табели "български фашистки окупатор", защото не отговаряли на истината.

Днес, попитан от журналисти на какво основава израза "българска администрация", той обясни:

Реакцията на политическите противници на Заев бе очаквана. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски призова във "Фейсбук" за "предупредителен протест" днес в 19 ч. за защита на идентичността и на "червените линии" на македонците: "Протест сега, за да не е твърде късно!" По-късно на пресконференция Мицкоски обеща първи да започне "борба", ако се засегнат интересите на македонската идентичност, както Заев "отрече антифашистката борба на гражданите и правото ни да се позоваваме на тази идентичност".

Критики обаче дойдоха не само от опозицията, а и от президента, формално негов съюзник, Стево Пендаровски. Държавният глава, чиито реакции на български позиции за общата история и нападки към Северна Македония са значително по-остри от тези на Заев, предупреди пред "Дойче веле", че решение на спора с България може да има само с уважаване на достойнството на македонския народ, а антифашистката борба е "в основите на съвременната македонска държава". Трябва и да се избягва опасният "исторически ревизионизъм, когато вместо на факти е основан на политически конструкции".

По думите на Пендаровски за решаване на спорове, освен политическа смелост за консенсус, който никога не помага на рейтинга, е нужно "придържане към историческите факти, които са международно утвърдени, и към политическата реалност, която е очевидна".

Съюзници на Заев в парламента също отправиха предупреждение; депутатът и председател на Демократическия съюз, бившият вътрешен министър Павел Траянов поиска и висшите държавни служители да "почитат достойнството на македонската идентичност и език" и да не "приемат решения, които представляват ревизия на историческите събития". Премиерът може да има лична позиция, но има и отговорност "да не накърнява чувствата на македонците". За Траянов също бе основен проблем, че се поставят под въпрос "антифашистката борба и АСНОМ" (антифашисткото събрание, провъзгласило през 1944 г. македонска държава и македонски език) като "основи" на държавата, макар българите, "наши съседи и приятели", да нямат нищо общо с "фашисткия режим на цар Борис и окупацията на Македония".

Обратът на Заев бе забелязан и от историческата комисия. Историкът Любица Спасковска, която е част от нея, реагира гневно на опитите на Заев да се разграничи в интервюто от думата "окупация" на територията на днешна Северна Македония през Втората световна война.

Във "Фейсбук" Спасковска осъди "последните изяви на премиера" и призова политиците да се въздържат от коментари, ако не са запознати, тъй като "в цялата западна историография... терминът "окупация" е общоприет", за ролята на България във войната достатъчно говори договорът, подписан със съюзниците. Огнен Вангелов, също част от комисията, сподели публикацията ѝ.

За македонската редакция на "Дойче веле" председателят ѝ от македонска страна Драги Георгиев призова "политиците да оставят историята на нас", тъй като споровете, неразбираелствата и противоречията са за "историците, а не за политиците". Освен това "комисията трябва да бъде оставена да работи без намеса и натиск" и е "грешно историческите въпроси да се използват като политически инструмент".

Натиск комисията да работи бързо и да реши спорните въпроси има и от двете страни, след като от миналата година насам няколко пъти бяха поставяни срокове (без да са заложени в създалия експертното тяло Договор за добросъседство) за намиране на спорни от десетилетия въпроси за миналото.