Избраната за президент на Молдова отправи за втори път през последните десет дни призива си руските сили да напуснат Приднестровието, регион, обявил независимост в началото на 90-те години на миналия век.

Мая Санду спечели изборите този месец, след като победи близкия до Кремъл действащ държавен глава Игор Додон. Тя каза, че ще търси баланс във външната политика, но сближаването със Запада и задълбочаване на отношенията с ЕС, което отговаря на икономическите интереси на страната, ще са приоритет.

Изтеглянето на Русия от Приднестровието, усилията за което бяха предизборно обещание на Санду, бе потвърдено като цел и на 20 ноември малко след това. В предишния ѝ коментар не се посочваха алтернативи на присъствието на Оперативната група на руските сили в Приднестровието, както е официалното име на мисията, но според вчерашните ѝ коментари те могат да бъдат заменени от наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Става дума както за миротворци, така и за оръжия и войници, които охраняват складовете с тях от съветско време. Искането е част от обещаваната промяна в отношенията с Москва - без скъсване, но със съобразяване и с националните интереси - за която говори Санду, за кратко премиер по времето на Додон. Мандатът на досегашния държавен глава изтича този месец.

Санду увери, че ще работи с Русия "колкото е необходимо" за решаване на въпроса. Кремъл обаче заяви, че идеята, представена от Санду, руските миротворци да се изтеглят от територията не е обсъждана. Подобен ход, особено без добре обмислени алтернатии, според руското президентство може да е само дестабилизиращ.

Според прессекретаря на президента Владимир Путин Дмитрий Песков Москва разчита, че управляващите в Кишинев ще запазят "приемствеността" в политиката си по въпроса и балансираните отношения с Русия и че "всичко ще се обсъжда, а няма да се правят каквито и да било резки движения в този план".

В Думата също последваха реакции. Заместник-председателят на комисията за отношенията с Общността на независимите държави (ОНД, формирана между Русия и бившите съветски републики, в момента без Грузия и Украйна) Константин Затулин каза, че "руските миротворци изпълняват образцово задачите си" и за това говори фактът, че конфликтът от началото на 90-те не се е подновявал. Така възниква "подозрение, че Молдова и сега би искала да пристъпи към военни действия, тъй като не я устройва преговорният формат". Според него изтеглянето на миротворците ще създаде проблеми за самата Молдова. Той дори заяви, че Санду и съмишлениците й искат да окажат на Молдова натиск за завоюване на Приднестровието и присъединяване на цялата държава към Румъния, "а така и в ЕС".

Приднестровието е признато за държава само от Абхазия, Южна Осетия и Нагорно-Карабахската република. Първите две са признати само от Русия, Никарагуа, Венецуела, Науру и Сирия, последната - от никого.

Регионът на левия бряг на река Днестър, граничещ с Украйна, обявява независимост през 1990 г., а конфликт с молдовските сили е в ход до 1992 г., когато той "замръзва" (подобно на нагорнокарабаския, белязан единствено от няколко изостряния, включително шестте седмици от края на септември насам, през последните 26 години).

Към това лято 402-ма руски, 492-ма приднестровски, 355 руски и десет украински военни участват в миротворческата операция. Общият брой на руските войници (включително охраняващите обектите от съветско време) е 1500 души.

Призивът за изтегляне на руските сили не е отправян единствено от молдовски политици. За това са призовавали редица резолюции на ООН плез годините.