"Единение срещу самостоятелност" - тихата промяна в българо-македонската комисия
"Доста напрегната работа", "едва доловим напредък", "поле за компромис", "няма да ни извият ръцете"... Много разнопосочни сигнали идват от София и Скопие за работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, създадена в опит да се постигне компромис за общи чествания на исторически личности и за промени в учебници по история.
Днес и утре видеоконферентна връзка ще събере историците от двете страни на границите, за да се обсъдят същите теми, които се обсъждаха и в Скопие преди два месеца, поне според македонската страна. Тя вижда обсъждане на бележките, направени от двете страни за учебниците за 7-и клас и Гоце Делчев. Българската, по думите на съпредседателя проф. Ангел Димитров пред БНТ, гледа по-амбициозно - "не само Първото българско царство, но и категорично за Второто и дори, ако успеем, да навлезем и в ранния османски период на Балканите. Никак не е малка задача."
На фона на сигналите, които правителството в Скопие и премиерът Зоран Заев дадоха за отстъпки в националното разбиране за историята, Димитров каза, че докато българската позиция за македонската история е единна (в интервю за македонско списание я нарече "монолитна") и споделяна от правителството, парламента и президента, в се вижда "разминаване между думите на ръководителя на правителството и членовете на комисията, която е назначена от това правителство".
| Така въпросът е "какво ще се случи там с това разминаване между казаното на политическо ниво и тази игра на самостоятелност, която се опитват да демонстрират нашите колеги", заяви Димитров, имайки предвид самостоятелността от македонското правителство. |
Нещо повече, в историческия спор София говори за едва забележим напредък, макар Скопие да го вижда като успех и от официалните коментари в комисията да се усеща или известен оптимизъм, или критики към реплики от българската страна заради протакане по теми като Гоце Делчев, а от вчера - и заради съпротивата срещу промяна в позицията на Северна Македония за ролята на България във Втората световна война.
Всъщност обсъждането на войната е много далеч, а по други теми има признаци на промяна. "Дневник" обобщава, в разговор с представители от двете страни на комисията, какво очакват двете страни и дали усещането за липса на напредък отговаря напълно на действителността - с думите си те потвърждават, че в диалога за историята има възможност за промяна, макар и бавна.
Умерен оптимизъм срещу притеснение
Трудната тема от двете страни е Гоце Делчев и тя, изглежда, отново ще присъства във вид на два отделни текста.
Предния път съпредседателите на комисията Ангел Димитров и Драги Георгиев заявиха, че са разменени от всяка страна версии на текстове за революционера. Това все още е далеч от общ текст, но има ли шанс за пробив? Разделителните линии за Гоце Делчев са видими отдавна. България настоява на българския произход на революционера и семейството му и обвинява македонската, че иска по-общ текст за революционната му дейност, без да се формулират конкретните причини да се чества от двете страни на границата и бяга от фактите.
Сходна позиция впрочем изрази вчера и бившият македонски премиер Любчо Георгиевски. За БГНЕС (но с поглед и към македонските медии, които активно го цитираха), той опита да обясни позицията на македонците за Втората световна война с това, че "не познават миналото".
А за Гоце Делчев "може би през цялото време все още крием неща и не искаме да говорим за тях. Какво прави Гоце Делчев общ герой на Македония и България? Първо, Гоце Делчев е роден в българския вилает в Османската империя. Това показват документите, братята, родителите му. Израснал е в тази среда. Второ, учил в основтото си училище в екзархията. След това учил в солунското българско средно училище, където са учили всички революционери. Оттам отишъл да учи да е български революционер в българското военно училище. След това е станал учител в българската екзархия. Но защо крием тази част от македонската история?"
Това всъщност напомня за части от българската позиция, но са думи на Георгиевски, известен като неформален посредник между София и Скопие и български гражданин, а не на македонски член на комисията. Има ли шанс за общ текст между учените? Дали Георгиевски подготвя така общественото мнение в родината си за промяна? В телефонен разговор с "Дневник" доц. Даниел Вачков, който е част от комисията, нямаше еднозначен отговор на първия въпрос, а по втория бе предпазлив, защото "не се знае"
"Ако се стигне до решение, което да удовлетворява двете страни, не очакваме, че те ще приемат изцяло нашия вариант. Техният, ако се внесат сериозни добавки, може да се приеме, стига нашите бележки да бъдат приети. Другият вариант е да изготвим трети нов общ текст, но ще видим. Досега опитът показва, че специално за Гоце Делчев за всяко изречение се водят часове дебати."
По думите му остава отворен въпросът дали ще се стигне до текст, в който се споменава ясно въпросът за българския произход, "което при тях (македонската страна - бел. ред.) се избягва". Същевременно е много важно да се види желание за напредък именно по тази тема - "това ще е най-ясният знак дали ще има желание да се напредне общо в преговорите и оттам да се търси знак, че договорът се изпълнява, т.е. да се търси промяна и в позицията за България... От друга страна съм наясно, че Гоце Делчев, с оглед на мястото, дадено му в цялостната конструкция на македонската държава, ще е трудно да се постигне формулировка, която да отговаря на адекватността на историческите личности."
Председалят от македонска страна проф. Драги Георгиев е умерен оптимист и вижда прозорец за решение, ако продължат дискусиите. "Има нещо, което ми дава доза оптимизъм," каза той в телефонен разговор с "Дневник", имайки предвид хода на разговорите от началото на работата на комисията. "Откакто започна дискусията, някои въпроси и позиции в началото изглеждаха много твърди, а сега се разговаря и за тях. Колкото повече се разговаря за проблема, може да се дойде до решение. Според мен са необходими още дискусии, за да се уточнят някои неща и да са приемливи и за двете страни."
Да се види постигнатото
Гоце Делчев е костелив орех между двете държави. Той обаче далеч не изчерпва разговорите, проведени в комисията в последните години, въпреки препятствията пред работата ѝ и принудителната пауза, за която българската страна обвинява македонската, а македонската - изборите, коронавируса и отказа на българската да се правят срещи онлайн (до каквито в крайна сметка се стига днес и утре).
Комисията е приела бележки към учебниците за 5 и 6 клас и общи текстове за честване на цар Самуил и светите братя Кирил и Методий. Още след миналата среща от българска страна, изразени от проф. Иван Илчев и други членове на комисията, имаше коментари, че от македонската не се прави нищо, за да може постигнатите текстове да намерят място в учебниците по история.
Помолен да коментира, проф. Георгиев не се съгласи. "Решенията, които взимаме ние, са реципрочни - както има препоръки за нашите учебници, така има и за българските. Текстовете, съгласувани за общо честване на определени личности важат и за нас, и за българската страна." Обясни, че комисията е изпратила текстове за учебниците за 6 клас в двете страни (а по-късно доц. Вачков допълни, че това е станало и със съгласуваните текстове за цар Самуил и Кирил и Методий) до властите в двете страни, а те трябва да ги утвърдят на междуправителствено заседание.
"Не съм виждал нито от българската, нито от македонската нещо да се прави за това, да се официализира. Не може вината да се хвърля само на македонската страна. Достигането на препоръките до учебниците е дълъг процес. Даваме препоръки на правителството и после е работа на министерството на образованието да покрие тези неща. Като комисия нямаме много какво да правим. В този аспект не е много направено, кажи-речи нищо да стигнат препоръките към учебниците. Не само от наша страна, но и от българската."
По думите на доц. Вачков "формално сме представили общите си текстове на всяко отделно правителство с текста, който аргументира защо трябва да се отбелязват тези личности като част от тази обща история".
"Някои сериозни промени в официалните концепции"
Това означава, че по тази тема топката е в ръцете на двете правителства, които трябва да утвърдят постигнатото на съвместно заседание. Проблемът, каза българският историк, е друг: "всъщност се споменава, че постигнахме разбирателство, но изобщо не става ясно на широката общественост каква точно е формулировката. Ако се дават някакви интервюта, колегите от комисията често не казват точната формулировка, да покажат, че са намерени някакви компромисни формулировки, например че сме се спрели на твърдението, че Самуил е продължител на българското царство." Така "и малкото, което сме постигнали... остава за вътрешна употреба за правителството, без това да се представя в по-широк мащаб пред обществото в Северна Македония."
Защо е нужно това според учения? За "да се разбере, че сме постигнали нещо по отношение на историческите източници" и че "има някои сериозни промени в официалните концепции, които битуват в Република Северна Македония".
От думите му, впрочем споделяни от някои наблюдатели в Северна Македония, следва, че комисията, която политическият натиск от двете страни оформя като сблъсък на официални историографии, все пак дава известни резултати, въпреки че за тях в България се говори негативно, а в Северна Македония - малко.
За ролята на историка
Според проф. Димитров комисията трябва да участва по-активно в тази промяна. "Не може нашите колеги да чакат една нова обстановка", за да приемат самите те промяната. "Историкът трябва да подготвя обществото, а това не се случва." Последното мнение, за което "Дневник" го потърси, но нямаше възможност да получи отговор, не се споделя еднозначно в двете страни на комисията. Според проф. политическият натиск (на практика заложен в опита за промяна) "не може да влияе" на работата на комисията, "напротив, само създава повече напрежение". "Вярвам, че и по-нататък ще има изяви с ултиматуми и натиск," при това в момента повече са са коментарите от българска страна, отколкото от македонска.
Проф. Димитров същевременно смята, че "вниманието на обществеността е съсредоточено прекомерно върху комисията, а напрежението не е създадено от историците. Противоречието, заложено от югославско време, "е политическо, не историческо", и "всичко е последица от събитията след 1944 г. насам".
Вниманието на политиците към тях също е факт и то е заредено с очаквания. От едната страна позицията на масата за преговори получава пълна подкрепа, от другата напоследък се говори за "натиск". Същевременно, както и политическите елити от двете страни да търсят компромис за минало или идентичност като условие бързо да бъдат разблокирани преговорите на Скопие с ЕС, между историците постигането на съгласие, изглежда, предстои, но от думите им следва, че то не е невъзможно - както на днешната среща, така и на предстоящите.