Просръбски позиции, консерватизъм, но не и геополитически завой и кампания за борба с корупцията са понятия в списъка с очаквания на анализаторите, след като инженерът и активист Здравко Кривокапич стана новият премиер на Черна гора в края на миналата седмица.

Кабинетът на Кривокапич получи поддръжка от 41 от 81 депутати в черногорския парламент - крехко мнозинство, с което обаче 96 дни след изборите в Подгорица за пръв път има правителство, което не е на Демократичната партия на социалистите (ДПС).

Новият премиер сравни 12-те си министри с "12 апостоли" и обеща с тяхна помощ да закрепи икономиката, да изкорени корупцията и организираната престъпност и да овладее пандемията (Черна гора няколко месеца бе за пример с няколкостотин заразени, но това се промени през лятото). Още в нощта след изборите, макар коалицията му и самият той да са известни с просръбската си нагласа, бе обявено, че ще се поддържа курсът на евроинтеграция.

Роденият в Никшич преди 62 години Кривокапич, баща на пет деца, до неотдавна е далеч от политиката. Освен че е доктор по машинно инженерство (гордо представя и половината си министри като доктори на науките) с 16 книги и стотици научни публикации, преподава в Държавния университет в Подгорица и информатика в семинарията на Сръбската православна църква в Цетине. Част от специализациите му са в Германия - владее добре езика (и е почитател на бившия канцлер Хелмут Кол), ползва още английски и руски. Години наред оглавява института за акредитация във висшето образование.

Доскоро единственият му досег до властта е през 2011 г., когато министерството на отбраната го наема за обучение за процедурите и стандартите при приемане на нова система за управление на качеството при присъединяване към НАТО.

През 2020 г. обаче политическият му път се променя. Заедно с движението си "Не даваме Черна гора" той оглавява протестната вълна, започнала, след като спорен религиозен закон на ДПС противопостави най-популярната в страната Сръбска православна църква на черногорската. Оглавява листата "За бъдещето на Черна гора", обединяваща проруски и просръбски партии и няма съмнение, че е кандидат, подкрепян от СПЦ (донякъде в неин дух подкрепяше употребата на една и съща лъжица от вярващите за причастие въпреки пандемията - човек няма да се зарази, "ако има вяра"). Граждански коалиции го подкрепиха, след като коалицията спечели една трета от гласовете.

Сред част от черногорците политическите му предпочитания повдигнаха въпроси и то не заради Хелмут Кол, нито заради това, че на референдума, довел до отделянето на Черна гора като самостоятелна държава през 2006 г., е гласувал "против" (или поне така твърди). Кривокапич не е скривал симпатиите си към бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад.

Името му бе замесено в скандал, след като бе обявено, че е бил в дома на четник в Подгорица през 1999 г. - твърди, че се озовал там случайно при пристигането на Никола Кавая - родения на територията на днешна Черна гора сръбски ултранационалист, известен най-вече с отвличането на полет 293 на "Америкън еърлайнс" през 1979 г. и опитал четири пъти да убие югославския лидер Йосип Броз Тито. Освободен предсрочно срещу подписка през 1997 г., две години по-късно нарушава гаранцията си и се връща в Югославия. "Заведох кръстника си" там и "когато влязох, видях г-н Кавая", обясни Кривокапич. Нарече го "символ на съпротивата срещу един диктатор".

Въпреки критиките засега Кривокапич не е давал заявки, че смята рязко да завърти страната си към Сърбия. Същевременно със сигурност е уважаван в СПЦ, а и в Белград може да се смята за глътка свеж въздух, след като последните години от управлението на ДПС в подгорица обтегнаха отношенията между двете страни - именно от нея дойде последният голям геополитически завой, когато лидерът и сегашен президент Мило Джуканович избра Запада.