За няколко дни германският министър за европейските въпроси Михаел Рот коментира няколко пъти ветото, наложено от България на началото на преговорите със Северна Македония. Най-пряката критика обаче бяха думите, че действията на София могат да се отразят и на самата нея, тъй като помагат на популистите и националистите в региона.

Разширяването и насрочването на първите междуправителствени конференции - същинското начало на преговорите - със Северна Македония и Албания отпадна от дневния ред на днешната среща на Съвета по общи въпроси, в която участват и Рот, и българският външен министър Екатерина Захариева. По думите му германското председателство ще направи всичко, за да преодолее блокадата. "Всичко друго би било сериозна политическа грешка за сметка на стабилността и сигурността на Западните Балкани, а това в крайна сметка би застрашило и сигурността на цяла Европа", каза Рот.

Той също така потвърди, че разговорите продължават, но "за съжаление не успяхме да изпълним напредъка, за който самите ние вече се договорихме. В основата са двустранните искания на една държава членка, към които не можаха да се присъединят другите 26."

Германия е сред държавите, настояващи, че никой не подкрепя българската позиция, но не успя да убеди София да я промени, за да започнат преговорите преди края на германското европредседателство (този месец). За последните два месеца, откакто се разгоря спорът, никоя държава от ЕС не е реагирала с недвусмислена публична подкрепа за София, която иска промяна в преговорната рамка, докато паралелно с това поставя на Скопие и конкретни условия, свързани с историята и езика.

Най-директно насочените към България коментари обаче бяха отправени през германската "Редакционснецверк Дойчланд" (RND), за която той заявява, че макар той и екипът му да вземат предвид интересите на всички страни в спора, поведението на София вреди на самата нея заради рисковете, произтичащи от забавянето на евроинтеграцията (германският израз буквално означава "така сам си режеш собственото месо"):

Рот има предвид факта, че началото на преговорите отнема много повече време от желанието на Германия, а и на други държави в ЕС, и на Западните Балкани се чуват критики, че ЕС поема ангажименти, които впоследствие сам не може да изпълни. Това произтича от неуспеха на държавите членки да започнат преговори с две смятани за подготвени за това държави в региона от няколко години: първо, заради западни държави (след като гръцката блокада падна с решаването на спора за името), а днес - заради България. В публикацията на RND, която преразказва спора между София и Скопие, се отбелязва, че той се води въпреки болезнените рефомрми, осъществени от Северна Македония, за да бъде готова за преговори.