"България може да е врата за македонската чушка и домат към Европа" - пречи ли политиката на бизнеса
Когато македонският премиер Зоран Заев посещава България за Берлинския процес на 10 ноември първоначалният план е да остане и на следващия ден за обсъждане на бизнес теми. Българо-македонската търговско-промишлена палата (БМТПП) подготвя пакет от инициативи за подпомагане на бизнеса.
"За съжаление, като приключиха на 10 ноември, той се обърна и си тръгна. Политиката пожертва бизнеса", коментира пред "Дневник" Пламен Павлов, председателят на учредената от Българската търговско-промишлена палата организация. В отговор на въпрос, от македонското правителство обясниха за "Дневник", че промяната при посещението на Заев е била направена заради коронавируса. Каквато и да е причината обаче в напрежението между София и Скопие бизнесът остана на заден план.
Как изглежда кризата между през очите на предприемачите и какви очаквания създава за бъдещето - "Дневник" събра коментари по темата.
Ръст на търговията, застой в големите проекти
На пръв поглед ставащото в политиката не е проблем за бизнеса. Предварителните данни на НСИ сочат увеличение на износа към Северна Македония с 6.2% (при срив с 18.8% на този със Сърбия, близък до стойностите за Северна Македония) и спад на вноса с 12.4% тази спрямо предходната година. Откакто се засили напрежението между двете държави миналия октомври, македонските власти съобщиха за планове за поне 12 нови български инвестиции. Една от тях бе на българската IT компания Scale Focus, обявила, че ще вложи 45 млн. евро в съседната държава и ще създаде до 300 работни места.
Премиерът Заев обяви, че въпреки коронавируса са се появили и намерения за две македонски инвестиции в България. Този дисбаланс не е необичаен и самият Заев ги нарече "наистина рядкост". Миналата година БМТПП също споменава едва две македонски инвестиции в Бълария при 12 изброени български в Северна Македония за последните години, от придобиванията, направени от ПИБ, ЦКБ, "Евроинс" и "Алфа Финанс" (бел.ред. - съсобственик е съиздателят на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев), до придобиването на мажоритарни дялове във фабрики за кабели, прежди, захар и млечни продукти.
В разговор с "Дневник" Владимир Владимиров от Българо-македонския бизнес клуб обясни активизиралите се връзки по-скоро с "бизнес начинания между хората, а не толкова заради действия на правителствата".
Проблемите в сътрудничеството по големи проекти се виждат с просто око. Миналия месец Северна Македония замрази участието си в АЕЦ "Белене" и се насочи към "по-реалния" според нея проект, газовата централа в Александруполис. Решението далеч не е спонтанно и сигнали за него има от миналата година, а тази Заев бе на бизнес форум в Атина (преди двустранната му визита в София) и заяви интерес към терминала пред колегата си Кириакос Мицотакис.
Със задълбочаване на спора между София и Скопие работата по Коридор №8 стана все по-важна тема и зазвуча все по-често в списъка с условия на българските власти. За нуждата от високоскоростен път по паневропейския коридор от Дуръс на брега на Адриатическо море, през Северна Македония, до Варна на брега на Черно море се говори от години и София обвинява Скопие, че не прави достатъчно за проекта. И Северна Македония се върна към изграждането поне на жп линията до България по пътя на коридора, заделяйки за нея 29 млн. евро като приоритетен проект.
Проблеми между двете държави произтичат от недостатъчно подробния договор и прекаления акцент върху историята, но се появяват и защото "нито Атина, нито Белград имат сметка от Коридор №8", казва Владимиров (значението на Гърция и Сърбия в европейския транзит би намаляло).
Повече усилия за подобряване на пътните връзки могат да се направят и от двете страни, смята той. Владимиров първи предложи бъдещата магистрала между София и Скопие да се нарича "Гоце Делчев". Има какво да се желае от пътя до границата, а 220-те км между двете столици може да отнемат пет часа. Македонската страна обаче приключи с разширяването на най-проблемната част от Крива Паланка до границата с България.
Владимиров от БМБК вижда основание за критики и към двете правителства: "Най-лошата българска инфраструктура към съседна държава е тази с Македония. Тук възниква въпросът, при положение, че в балканската част участват три държави - Северна Македония, Албания и България, от които само България е част от ЕС, това би трябвало да ѝ отрежда лидерска роля и да кандидатства, за да извоюва средства за коридора."
"В момента македонската държава разширява пътя от Куманово към Гюешево, приключи проектирането на жп линията към България. Това са техни стъпки. От наша страна не съм чул да има такъв процес - казва Пламен Павлов и добавя - Неглижирането на икономическото сътрудничество, на културното общуване е причина за задълбочаване на конфронтацията. Има напрежение." Той не вижда проблеми с партньорската организация в Скопие и тя се старае да не насочва напрежението от двустранната ситуация към БМТПП - "работим като една организация".
Двустранното напрежение в бизнеса обаче се оценява като реално. "Нямаме общи проекти. Заради наслагването на политическото напрежение и кризата с коронавируса сега трудно може да се прецени коя е първопричината", коментира Павлов.
Нерешени проблеми, неизползвани възможности
Според него дали заради политическата криза или заради коронавируса, проблемите пред бизнеса остават нерешени.
"Не ми е известно някой да е инвестирал в Македония през последните 2 години. Не може да се наеме македонски гражданин, защото трябва да се мине по дългите коридори на Агенцията по заетостта. По-лесно се оказа тук да наемем човек, когото да командироваме в Струмица, което оскъпява презграничните проекти и ги лишава от икономическа целесъобразност. Ако отиде наш транспорт там, си изключва комуникацията, защото там роумингът продължава да бъде като за Нова Зеландия. Бизнесът, който се случва там, е въпреки всичко."
"Не подценявам историческата истина, но тя трябва да служи за добруване, а не за конфронтация, за рушене на вековната „Балканска стена“, а не за нейното укрепване. Към Белград и Атина има магистрали, а към София пътят е дори без указателни табели. Не се предприема обслужване на гранично-пропускателните пунктове на едно гише, въведено за другите съседни на Македония страни."
Преди година БМТПП и партньорската Македонско-българска стопанска камара връчват на двете правителства Бяла книга - пътна карта за благоприятна бизнес среда за предприемачите от двете страни на границата.
В нея има 12 конкретни мерки за сближаване на нормативната уредба, създаване на регионални пазари на енергия, стоки и услуги, обмен на работна ръка, сътрудничество в земеделието, туризма, леката промишленост технологиите и науката и подобряване на свързаността в телекомуникацията.
"Врата за македонската чушка и домат"
Според Владимиров, ако се създадат условия, има сериозни практически възможности в две сфери. Едната е в информационните технологии, другата е в храните - може да се съчетаят македонското производство на първична земеделска продукция и българският капацитет за преработка. "България може да е врата за македонската чушка и домат към европейския пазар." Заради сегашното състояние на инфраструктурата обаче, "ако трябва да закарам зърно от Добрич до (Северна) Македония с камион, ще е по-скъпо и неизгодно, отколокото да го докарам от Нови Сад."
За целта обаче, смята той, историята трябва да е едва 5% от от междудържавните отношения, които могат да се деескалират, ако България даде сигнал, че инфраструктурата и бизнесът могат да се развиват, докато продължава разгворът за миналото. "Нека дадем старт на преговорите и през тези 5-7 г. (колкото вероятно ще продължат - бел. ред.) имаме достатъчно време да дадем решение на тези исторически проблеми, за да правим бизнес."
Сегашното напрежение според него ще се отрази и на потребителите.
"Очаквам промяна в поведението на клиентите в двете страни. При политическа ескалация и неприятелски разговор между двете държави хората се влияят от тези неща и между българска и сръбска вафла ще си купуват сръбската, ако са свикнали с нея. Политическкото напрежение се отразява на правещите бизнес."
"Шансът на разпокъсаните Балкани е регионално развитите, регионален пазар и кохезия, това ще задържи техните граждани и ще върне нашите," смята Пламен Павлов. "Ако не направим това, след 30 години няма кой да води спорове."