България отпуска 100 хил. евро помощ на Хърватия след труса

България отпуска 100 хил. евро помощ на Хърватия след труса

България отпуска 100 хил. евро помощ на Хърватия след труса
България ще отпусне 100 хил. евро помощ за Хърватия след земетресението, което уби поне седем души там. Това съобщи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, цитирана от БНТ.
Парите ще отидат за възстановяване на две емблематични сгради, свързани с историята и на България - Горноградската гимназия в Загреб и Хърватската академия на науките и изкуствата.
От своя страна президентът Румен Радев проведе телефонен разговор с хърватския си колега Зоран Миланович, в който изрази готовност при необходимост да изпрати екипи за търсене и спасяване и да предостави оборудване за преодоляване на последствията от земетресението. Държавният глава отбеляза и потенциала на страната ни да съдейства при нужда с инженерни екипи за оценяване на щетите, каквито България изпрати в Албания след земетресението там през миналата година.
Според първоначалните оценки над 5 млн. евро ще бъдат необходими за възстановяване на Хърватия след разрушителния трус. България е готова да даде още помощ, уточни министър Захариева. Двама големи производители на минерална вода - от Велинград и Смолянско - ще дарят по един ТИР вода за населението на най-засегнатите райони, като дарението ще мине през Българския червен кръст и транспортът ще е осигурен от пловдивска фирма, каза още тя, без да споменава имената на компаниите.
Кметът на Петриня заяви, че "половината град вече не съществува".
Като средиземноморска страна Хърватия е изложена на опасност от земетресения, но силните трусове са рядкост. Последният беше през 90-те години на миналия век, когато адриатическият град Стон понесе тежки разрушения при трус с магнитуд 6. Загреб все още се възстановява от труса с магнитуд 5 през март - най-силният, ударил хърватската столица през последните десетилетия.
Земетресението се усети и в столицата, където хората се втурнаха по улиците, обсипани със счупени керемиди и други отломки. Пациенти и медицински персонал бяха евакуирани от болницата "Свети Дух" в Загреб, като мнозина останаха да седят на столове на улицата, увити в одеяла.
Във втория по големина австрийски град Грац, на около 200 км северно от Петриня, високи сгради се клатушкали за около две минути според телевизионния оператор ORF. В провинция Каринтия, на около 300 км северозападно от Петриня, земята е треперила няколко минути.
В Словения агенция STA заяви, че единствената атомна електроцентрала в страната, на 100 км (60 мили) от епицентъра, е била изключена като предпазна мярка.
Хърватската държавна информационна агенция "Хина" заяви, че земетресението е усетено в общо 12 държави.
Вътрешният министър Давор Божинович заяви, че Хърватия очаква помощ от Европейския съюз, тъй като е задействала механизма си за извънредно положение.
Ден по-рано, в понеделник, земетресение с магнитуд 5.2 удари Централна Хърватия, също близо до Петриня.

В Горноградската гимназия са се обучавали български ученици, стипендианти на Българската екзархия, включително от района на днешна Република Северна Македония, като Кръстю Сарафов, Любомир Милетич и Димитър Шишманов. Специален гост на гимназията през 60-те години на XIX в. е и Константин Миладинов, който представя пред учениците сбирката си "Български народни песни", издадена с финансовата подкрепа на епископ Йосип Щросмайер.

Хърватската академия на науките и изкуствата е наследник на Южнославянската академия, създадена от епископ Йосип Щросмайер, който още през 70-те години на ХIX в., преди Освобождението на България, запазва пет места за представители на България. Сред първите български членове на тази Академия са Марин Дринов и Стефан Бобчев.