През 2021 г. надеждите са животът постепенно да се завръща към нормалното и към теми за големи технологични промени, които се задават. Тъй като самоуправляващите се автомобили все повече навлизат в днешния автомобилен пейзаж, въпросът за правната отговорност в случай на произшествие става все по-актуален.

Изследванията на взаимодействието между човек и превозно средство показват отново и отново, че дори системите, предназначени за автоматизиране на шофирането - като адаптивния круиз контрол, който поддържа превозното средство с определена скорост и разстояние от автомобила отпред - далеч не са неподатливи на грешки.

Последните доказателства показват, че ограниченото разбиране на водачите за това какво могат и какво не могат да правят тези системи са фактор, допринасящ за злоупотребата с тях.

Освен проблемите с не толкова съвършените технологии, изниква и въпросът за правните задължения, пише Франческо Бионди, професор по приложна психология от Университета в Уиндзор, в The Conversation. По-конкретно, какви са законовите отговорности на човешкия шофьор и на производителя на самоуправляващия се автомобил?

В скорошно проучване, публикувано в Humanities and Social Science Communications, авторите разглеждат проблема с прекаленото доверие на шофьорите и произтичащата от това неправилна употреба на системите за подпомагане на шофирането от правна гледна точка. Те разглеждат какво трябва законно да правят производителите на самоуправляващи се автомобили, за да гарантират, че водачите разбират как да използват автомобилите по подходящ начин.

Едно решение, предложено в проучването, включва изискване от купувачите да подпишат лицензионни споразумения за крайни потребители (EULA), подобни на условията, които изискват вашето съгласие при използването на нови компютърни или софтуерни продукти. За да получат съгласието, производителите ще могат да използват сензорните екрани, които се инсталират в повечето нови превозни средства.

Това далеч няма да е идеално или дори безопасно. И интерфейсът може да не предоставя достатъчно информация на водача, което ще води до объркване относно естеството на споразумението и неговите последици.

Проблемът е, че повечето крайни потребители не четат лицензионните споразумения - проучване на Deloitte от 2017 г. показва, че 91% от хората се съгласяват с тях, без да четат. Процентът е дори по-висок при младите хора, като 97% се съгласяват, без да преглеждат условията.

За разлика от използването на приложение за смартфон, експлоатацията на автомобил има присъщи и значителни рискове за безопасността, независимо дали водачът е човек или софтуер. Човешките шофьори ще трябва да се съгласят да поемат отговорността за работата на софтуера и хардуера.

Постоянните сигнали за опасност и разсеяното шофиране също са причина за безпокойство. Например, шофьор, раздразнен от получаването на непрекъснати предупреждения, може да реши просто да игнорира съобщенията. Или, ако съобщението е предадено, докато превозното средство е в движение, това може да представлява разсейване.

Предвид тези ограничения, дори ако този начин на получаване на съгласие се въведе в употреба, това вероятно няма да защити напълно производителите на автомобили от тяхната законова отговорност, ако системата се повреди или възникне авария.

Обучението на водачи за самоуправляващи се превозни средства може да помогне да се гарантира, че водачите разбират напълно системните възможности и ограничения. Това не трябва да бъде ограничено само до момента на закупуването на превозното средство - последните доказателства сочат, че ако разчитате само на информацията, предоставена от продавачите, това няма да ви бъде достатъчно.