Част от тези публикации, някои от тях гръмки, преди лидерите да се съберат утре, излязоха именно в медии от Залива или от журналисти от региона, където (в повечето държави) публичното пространство е силно контролирано от властта и смели заявки трудно се правят без одобрението на държавата.

За разлика от предишни срещи подхвърляните в медиите фрази за "светлина в края на тунела" се оказаха ненапразни - Саудитска Арабия и Катар ще разрешат спор, очертал нови разделителни линии в Близкия изток. Само подробности какво и как ще бъде подписано на срещата в Рияд все още не се съобщават.

Предварителните нагласи са важни, тъй като още преди седмици се появиха и коментари за възможно разрешаване на най-тежкия дипломатически спор в последните години - разрива на богатото емирство Катар със Саудитска Арабия, още две държави от Залива и Египет. Катар се оказа изолиран и поставен под блокада по суша, земя и въздух, а за справянето с блокадата икономически му помагаха държави като Иран и Турция. Впрочем затварянето на турска военна база, както и на телевизия "Ал Джазира", бяха в списък с 13 искания към Доха, но тя отказа да ги изпълни.

За преодоляване на пропастта между Доха и Рияд - които обтегнаха отношенията си заради коренно различния дневен ред на Катар по отношение на Иран, Турция, "Мюсюлманските братя" и други ислямисти, както и редица други въпроси - работят и Съединените щати.

Според някои наблюдатели скъсалите отношения през лятото на 2017 г. страни са под силен натиск на Вашингтон в момент, когато Белият дом търси последен външнополитически пробив преди края на мандата на президента Доналд Тръмп.

Развръзката е важна за региона, в който три години и половина блокада на Катар помогна да се утвърди мястото на малката монархия, силен поддръжник на "Хамас" и критик на Израел, като част от неформалния съюз на Турция, Иран и редица други многолюдни неарабски мюсюлмански държави срещу лидери в арабския свят като Саудитска Арабия, Египет и показващите все по-големи амбиции въпреки размерите си Обединени арабски емирства.

Това е особено важно за Саудитска Арабия, която търси начини да покаже, че е склонна да сътрудничи на САЩ преди идването на обещалия твърда политика към нея Байдън заради състоянието на човешките права и свободи в страната, както и заради убийството на бившия съветник на властта, по-късно колумнист и неин критик, Джамал Хашокжи. В последните месеци се появяват публикации за активни преговори между Доха и Рияд, в които Кувейт и Оман, пазещи по-голям външнополитически неутралитет, бяха посредници.

Същевременно има разногласия какви трябва да са реалистичните очаквания към Съвета на сътрудничество в Залива. Част от оценките съдържат предпазлив оптимизъм заради вероятността емирът на Катар Тамим бин Хамад ал Тани да участва, след като отхвърли предишната покана. След като събитието се премести в Рияд, присъствието на емир Тамим би било добър знак, дори да не даде резултати.

Тя смята още, че на фона на иранската заплаха, каквато е на дневен ред за част от страните в Залива, срещата на върха, връщането на Катар на саудитска страна и протягането на ръка към Израел може да "оформят бъдещето на Близкия изток" и че "до края на срещата политическата сцена може да се промени".

Така изглеждат желанията в саудитския лагер, докато Катар изтъква, че Рияд ще се сблъска с изолация, след като Тръмп напусне Белия дом, и прави отчаяни опити да се покаже склонен да преговаря. Същевременно заради промените в Близкия изток миналата година, а и на фона на нарастващото противопоставяне на Турция на арабските държави, лидерите ще се съберат в много различна среда от тази, в която стана разривът през 2017 г.