Няколко избори в различни европейски държави, сред които и България, може да разклатят политическия пейзаж на континента, пише авторитетното издание "Политико".

Последното развитие от тази нощ в САЩ - горещата тема на деня, е потвърждение за това, че отговорността на политиците в новата ситуация в света е по-голяма от всякога.

Пандемията може да продължи да пречи на изборите и занапред, както направи през 2020 г., но някои неща все още са сигурни: Ангела Меркел, дългогодишният лидер на Германия и в много отношения на Европа, ще отстъпи, докато други висши политици са изправени пред, на практика, референдуми за справянето им с пандемията.

Допитванията дават на десноцентристкия настоящ президент Марсело Ребело де Суза повече от 60 процента подкрепа - достатъчна за победа. И все пак двамата му най-близки претенденти привличат много медийно внимание: бившият евродепутат от социалистите Ана Гомеш и крайнодесният Андре Вентура, който основа партията "Чега" ("Достатъчно") едва през 2019 г. Представянето на Вентура на изборите ще бъде показател за подкрепата спрямо крайната десница, която доскоро не беше основна сила в Португалия. В момента Гомеш има около 13 процента, а Вентура - 10 процента.

Министър-председателят https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/08/07/4100275_dokude_se_prostirat_granicite_na_niderlandskoto_ne_ne/" target="_blank">Марк Рюте, който е един от най-дългогодишните лидери в Европа, заяви, че се кандидатира за четвърти мандат. Неговата Народна партия за свобода и демокрация (VVD) е водеща в допитванията, като се предвижда да спечели 37 места - четири повече, отколкото спечели на последните избори през 2017 г. Тогава имаше преговори за коалиция, проточили се с месеци. В крайна сметка VVD трябваше да събере малко мнозинство с три други партии: консервативният Християндеморактически призив(CDA), социал-либералната D66 и консервативно-зеленият християнски съюз. Този път VVD може по-лесно да сформира коалиция.

Друго, което трябва да се наблюдава, са крайнодесните партии в страната. Партията "Форум за демокрация" се появи на политическата сцена през 2016 г. и постигна добри резултати на местните избори през 2019 г. и на изборите за Европейски парламент същата година. Но популярността на партията спадна през последните месеци. По-утвърдената крайнодясна Партия за свобода, под ръководството на Герт Вилдерс междувременно набира популярност.

Българските парламентарни избори ще се проведат след месеци на антиправителствени протести, призоваващи премиера Бойко Борисов да подаде оставка заради твърденията за корупция и непрозрачните връзки между правителството, олигарсите, съдебната система и службите за сигурност. Макар да промени кабинета, Борисов отказа да отстъпи, а вместо това раздухва страха от възможността неговите социалистически опоненти да поемат властта.

Вотът има тежест и извън България: За да си осигури подкрепа от малка националистическа партия в управляващата си коалиция, Борисов попречи на пътя на Северна Македония към членство в ЕС, притискайки Скопие да признае виждането на София, че езикът, който се говори в Северна Македония е регионален диалект на българския.

По-късно през годината има и президентски избори. Все още няма обявени кандидати, но социалистическият президент Румен Радев - който се изправи срещу Борисов на фона на протестите - има право да бъде преизбран.

Остава да се види дали в парламентарната надпревара след вълненията през 2020 г. се появява някаква нова коалиция, но засега управляващата партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) на Борисов води в анкетите с 28 процента подкрепа. Българската социалистическа партия (БСП), оглавявана от Корнелия Нинова, е на второ място след Борисов с около 25 процента.

Борисов насочва вниманието към вътрешните корупционни скандали на социалистите и неспособността им да се борят с организираната престъпност, която ограничи достъпа на България до еврофондове през 2008 г. ГЕРБ също обвинява социалистите в тесни връзки с Кремъл, въпреки че Борисов има също се е радвал на топли отношения с Москва.

Преди няколко години Борисов обмисляше кандидатура за президент. Това може да означава да се изправи срещу съперника си Радев, който опита да се възползва от протестите през 2020 г., за да разхлаби хватката на Борисов над страната.

Парламентарната надпревара в Шотландия ще трябва да се наблюдава по-специално: премиерът Никола Стърджън ще води кампания за нов референдум за независимост. Стърджън смята, че недоволството на Шотландия от Брекзит и нарастващата https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/09/02/4109030_premierut_na_shotlandiia_pak_zagovori_za_referendum_za/" target="_blank">подкрепа за отцепването ще доведат до различен резултат след референдума от 2014 г. Шотландската национална партия на Стърджън в момента води с 54 процента.

В Уелс лейбъристът Марк Дрейкфорд се кандидатира за втори премиерски мандат, въпреки че заяви, че не възнамерява да изкара целия следващ мандат, ако спечели.

Лондон ще проведе кметската си надпревара през май, година по-късно заради пандемията. Садик Хан от Лейбъристката партия иска втори мандат и изглежда фаворит. Консервативният му съперник Шон Бейли е на второ място в допитванията и се опитва да намали тази разлика, но все още изостава с около 20 процентни пункта.

Това ще бъдат първите регионални избори, откакто президентът Еманюел Макрон стартира своето центристко движение "Република, напред!" през 2016 г. Те ще дадат моментна снимка на подкрепата на партията преди президентската надпревара през 2022 г.

Макрон е изправен пред трудна битка, предвид силните връзки, които по-утвърдените партии имат в 13-те административни региона. За внимателно наблюдение е https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/07/03/4086953_makron_poveri_na_jan_kasteks_sustavianeto_na_novo/" target="_blank">Ксавие Бертран, бивш член на консервативната "Републиканците" и действащ председател на регионалния съвет на О дьо Франс, най-северния регион на страната. Бертран може да предизвика Макрон в президентската надпревара през 2022 г. и спечелването на втори мандат може да го превърне в "естествения" кандидат, когото бившата му партия заяви, че търси.

Също така си струва да се следят Зелените, които се надяват да повторят вълната от местните избори 2020 г., особено в Нувел-Аквитания, най-големият административен регион на Франция. Зелените поеха столицата на региона Бордо през 2020 г. на местните общински избори (те са различни от регионалните и тези за управлението на департаментите, които предстоят тази година).

Това ще бъдат първите избори от 2005 г., на които Ангела Меркел не се кандидатира за канцлер. Дългогодишният лидер се подготвя за пенсиониране и многократно настояваше, че няма да търси друга политическа роля. Кой ще я замести е големият въпрос не само за Германия, но и за Европа, където тя отдавна е смятана за най-мощния лидер и знаменосец на континента.

Настоящите младши коалиционни партньори на Меркел, социалдемократите (СПД), са единствените засега, които обявяват кандидат за канцлер: финансовия министър https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/08/26/4106454_germaniia_uduljava_mehanizma_za_chastichna_bezrabotica/" target="_blank">Олаф Шолц.

Надпреварата за следващ ръководител на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел беше отложена два пъти поради пандемията и в момента е определена за 15-16 януари. Участват трима кандидати: Армин Лашет, премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия; Норберт Рьотген, който председателства комисията по външни работи на Бундестага; и корпоративният адвокат Фридрих Мерц.

Маркус Сьодер, лидерът на Бавария и на сестринската партия на Меркел, ХСС, получи особено високи оценки за справянето си с коронавирусната криза в провинцията. Има спекулации, че и той може да се кандидатира за наследник на Меркел, въпреки настояванията му, че няма такива амбиции. Ако все пак е хвърлил око на канцлерството, най-голямото предизвикателство би било да убеди ХДС.

Министър-председателят Андрей Бабиш иска втори мандат. Бабиш ръководи правителство на малцинството със Социалдемократическа партия и подкрепата на Комунистическата партия, но неговата партия АНО не изглежда като да увеличи властта си: тя губи гласове в сравнение с последните избори, показват допитванията.

Три десноцентристки партии - Гражданската демократична партия, християндемократите и TOP 09 - се обединиха през 2020 г., за да сформират съюз срещу Бабиш под ръководството на Петр Фиала. "Искаме да дадем на хората надежда, че не популизъм, празни думи и лъжи ще управляват тази страна", каза тогава Фиала. Заедно те имат около 20 процента, а АНО - 27 процента. Пиратската партия на Иван Бартош също се утвърди на последните избори, сега тя има 17% в сравнение с предишните 10.8%.