Броени дни преди Джо Байдън да стане новият президент на Съединените щати турският външнополитически интерес смени посоката си.

Малко са чуждите сили, на които Турция говори толкова ласкаво в момента, колкото на Европейския съюз. Блокът се превърна през последните години в мишена за президента Реджеп Тайип Ердоган и използваем (вътрешнополитически) противник, осуетяващ превръщането на страната му в незаобиколим регионален играч. Европейски правителства бяха наричани "нацистки останки" в последните години, други - източник на "неоимпериализъм".

Днес тонът на Ердоган и външния му министър Мевлют Чавушоглу звучи коренно различно.

📍Ankara - Meeting with Ambassadors of EU Member States pic.twitter.com/QilSVR0qEM

- Turkish MFA (@MFATurkey) January 12, 2021

Първият дипломат обяви и че заедно с френския си колега работи по пътна карта за нормализация, след като миналата година напрежението между Париж и Анкара достигна точка на кипене, а Франция застана до Гърция като основен поддръжник на европейски санкции.

Вчера Турция обяви, че подновява преговорите с Гърция, с които трябва да се изгладят териториални спорове между двете съседки след 4 години пауза. На 25 януари в Истанбул обаче се възобновява диалог, спрял след 60 срещи за 14 години. Той може да е решаващ по редица въпроси, например за достъпа до енергийни ресурси в Средиземно море, за континенталния шелф на гръцки острови и други.

Свикването на нова среща, която трябваше да намали напрежението в Източното Средиземноморие заради предизвикващи напрежение в ЕС турски сондажи за газ, се отлагаше, защото Анкара изпрати в спорни води край гръцки острови сеизмичния кораб "Оруч реис" (спорът засяга и кипърски води). Това бе причината плановете за свикване на нова среща да пропаднат миналата година. Ердоган изрази днес надежда, че преговорите ще доведат до "нова ера". "Трябва да направим така, че Средиземно море да спре да е район на конкуренция и да се превърне във води, които ще служат на дългосрочните ни интереси," каза той пред посланиците на ЕС.

Турция смени тона към Европейския съюз още в края на миналата година. Тогава на Европейския съвет в началото на декември към нея бе отправено предупреждение, че конфронтационният език с държави членки - в или извън Средиземно море - и продължаващото търсене на газ край Гърция и Кипър може да доведат до тежки икономически санкции.

Анкара същевременно се готви за смяната в Белия дом, която може да затвори някои врати пред Ердоган. Според анализатора и бивш турски депутат Айкан Ердемир Байдън вероятно ще заеме по-твърд курс към Турция от този при Тръмп по въпроси като човешките права.

Освен това по време на Тръмп, въпреки санкциите срещу част от турската отбранителна промишленост (затруднили купуването на нови технологии) от края на миналата година, Анкара имаше възможност да налага позициите си в Сирия (където заради Тръмп САЩ отстъпиха от ключови позиции на североизток) и да провокира напрежение както в Средиземно море, така и в Либия и Азербайджан, в чиито конфликти взе страна.

Въпросът как точно ще изглеждат политиките на Байдън за Турция остава донякъде отворен, но част от външнополитичекия му екип (например Виктория Нюланд и притеснилият Анкара Брет Макгърк) познава добре Турция, а често е на диаметрално противоположни позиции по ключови въпроси като войната в Сирия. Сред управляващите позициите на Макгърк се възприемат като прокюрдски. Бъдещия директор за европейски въпроси в Съвета за национална сигурност Аманда Слоут пък пише за института "Брукингс", че макар Западът често да не разбира "истинските заплахи" за сигурността пред Турция, нарастващият авторитаризъм в страната и някои действия на Ердоган пораждат безпокойство както за демокрацията, така и за НАТО.

В същото време първите стъпки на Байдън ще са важни и за европейското отношение към Турция. Някои експерти смятат, че изчакването в ЕС със санкциите е изчакване и Байдън да се върне в Белия дом - много зависи от това какъв курс ще поеме спрямо Турция и от това дали в разговорите с Европа може да се стигне до единна позиция.