Седмица след щурма на Капитолия силите за сигурност търсят вътрешния враг
Те са дали клетва да служат и защитават, но една седмица след щурма на Капитолия полицията и армията в САЩ разследват участието на свои служители в насилието.
От бившата военнослужеща Ашли Бабит, застреляна от полицай, докато се опитваше със сила да проникне в пленарната зала на Камарата на представителите, до бившия офицер от ВВС Лари Рендъл Брок, заснет в Сената в паравоенна униформа и "свински опашки" за връзване на хора, без да броим десетките резервисти и полицаи, идентифицирани от кадри на нападението, всички те разкриват заплаха, за която отдавна говорят експертите: белия супремасизъм и екстремизма в американските служби за сигурност.
"От десет години нехаем за тази заплаха. Пренебрегваме я, омаловажаваме я, затваряме си очите", заяви Дарил Джонсън, бивш експерт по вътрешния тероризъм в министерството на вътрешната сигурност.
Бившият привърженик на теорията за превъзходството на бялата раса Крисчън Пичолини, който вече работи по дерадикализирането на екстремисти, казва, че не е особено изненадан да види полицаи и бивши военни сред извършителите на насилието. "Белите супремасисти отдавна се стремят да проникнат в полицейските служби, армията и другите спешни служби и да вербуват хора оттам", каза той.
И полицията на Конгреса ли?
Някои се опасяват, че дори полицията на Капитолия, която е натоварена със сигурността на конгресмените, също е компрометирана. Редица нейни служители са временно отстранени от длъжност, а около дузина са разследвани след публикуването на кадри, на които се вижда как отварят врати за екстремистите или позират за селфита с тях.
През 2006 г. ФБР публикува доклад за проникването на бели супремасистки групировки в силите на реда, а през 2009 г. министерството на вътрешната сигурност предупреди, че и армията е компрометирана, напомни Дарил Джонсън.
И двата пъти тези предупреждения бяха пренебрегнати, каза той със съжаление.
"Когато беше публикуван докладът от 2006 г., това беше скоро след 11 септември и никой не се интересуваше от вътрешния тероризъм", обясни Вида Джонсън от Джорджтаунския университет.
А през 2009 г. "правителството на Барак Обама не разполагаше с политическия капитал да се захване с това, особено с чернокож президент", добави тя. "Така че това е положението 11 години по-късно: нямаме конкретни мерки за премахване на белите супремасисти от полицията и армията".
Според Лисия Брукс от Южния център за правна защита на бедните, който следи радикалните групировки, проблемът е започнал много преди влизането на Доналд Тръмп в Белия дом, но президентът републиканец го е изострил с изказванията си.
Привържениците на Тръмп са в мнозинството си бели мъже. Тази демографска група е преобладаваща и сред силите на реда и затова не е учудващо, че има припокриване между двете групи, отбеляза тя.
Удвояване на усилията
Дарил Джонсън си спомня, че през 2017 г. се свързал с полицейско управление, където над 100 служители се идентифицирали в социалните мрежи като членове на крайнодясната групировка "Пазители на клетвата".
Оттам му отговорили, че те имат право на свобода на изразяване, добави той.
Сега когато проблемът най-после привлича внимание, специалистите призовават да се удвоят усилията за борба с него.
Хедър Тейлър, бивш детектив от Сейнт Луис и настояща говорителка на антирасисткото сдружение "Полицейско етично общество", обвинява полицейските синдикати, че играят контрапродуктивна роля, като защитават лошите полицаи в ущърб на добрите.
"Те задълбочават пропастта между полицията и гражданите", добави тя. Според нея полицейските служби в страната трябва да имат нулева толерантност към расистките послания в социалните мрежи, а обвинените в такова поведение полицаи трябва да бъдат временно отстранявани от длъжност без заплащане докато са разследвани.
В Пентагона започна независимо разследване за усилията на министерството на отбраната да се бори срещу покачването на екстремизма в американските въоръжени сили, които според 14 сенатори демократи са недостатъчни. /БТА