Изненада за САЩ и Русия - 4 "племена" замениха разделението на "стара" и "нова" Европа
На 22 януари 2003 г. в интервю на холандски журналист с Доналд Ръмсфелд за задаващото се нахлуване на САЩ в Ирак министърът на отбраната употребява израза "стара Европа", имайки предвид Франция и Германия като нещо различно от бившите комунистически държави, заели проамериканска позиция. По-късно Ръмсфелд уточнява, че искал да каже, "старото НАТО", но духът вече е пуснат от бутилката и изразът толкова е използван, коментиран, критикуван и осмиван, че altes Europa се превръща в дума на годината в Германия за 2003 г.
С това разделение е приключено 17 години по-късно и в отношението си към САЩ европейците са се разделили на четири геополитически "племена". Те дават различна оценка на това доколко функционален е политическият модел в собствената им страна, колко ефективен е американският модел и как виждат различните комбинации от политическа, икономическа и военна мощ в света.
И всяка от тези групи има свои представители във всяка страна от ЕС. А "племето", вярващо в Америка, е най-малобройно.
Това е част от заключенията от социологическо проучване по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено през ноември и декември от агенциите Datapraxis и YouGov сред повече от 15 хиляди души в 11 държави (България не е посочена сред тях).
В представянето им авторите на публикацията - директорът на ЕСВП Марк Ленард и Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии - казват, че все още има разлики в отношението към САЩ, но те са свързани по-скоро с възприятието за силата на тази страна, отколкото за ценностите. "Докато при инвазията в Ирак повечето европейци смятаха, че континентът им е слаб и Америка е силна, истината е, че сега европейците мислят по-позитивно за себе си и са по-скептични за американската сила и политическа система."
Те не заемат страната на САЩ дори когато са запитани трябва ли страната им да подкрепи съюзнка си, ако той има несъгласия с Русия. И влагат особена цел в израза "европейска автономност".
Промяната се регистрира от последните две години и процесът не е особено повлиян от провалите на европейски правителства в справянето с пандемията от COVID-19. В 9 от анкетираните 11 държави оценяващите позитивно политическата система на ЕС са се увеличили от 46% а 48% спрямо януари 2019 г. Критикуващите тази система като донякъде или напълно неработеща са намалели от 45% на 43%. Подобрение няма само в Унгария, Нидерландия и Испания. Мнозинството от хората в Южна Европа са недоволни от политическата система а ЕС. Обратното е в Северна Европа (Дания, Швеция, Германия и Нидерландия) и централна Европа (Полша и Унгария), където повечето смятат, че тя функционира.
Оценката на анкетираните за ЕС често изглежда свързана с мнението им за това дали работи за тяхно добро собствената им национална политическа система. В страни като Испания, Италия и Франция има съвпадение в отрицателното отношение и към двете системи. Но в Полша, Португалия и Унгария повечето отговорили казват, че нацоналните им политици и партии не вършат работа, а Брюксел изглежда като някакъв вид спасител от проблемите.
Негативните оценки се засилват, когато стане дума за САЩ - 6 от 10 анкетирани вярват, че американската политическа система е напълно или в някаква степен повредена. Унгарците (56%) и поляците (58%) се открояват с противоположното мнение.
Четирите племена
Анализаторите на ЕСВП групират отговорите според това на кого имат най-много доверие участниците в проучването. Така са оформени групите, които се уповават на Америка, на Европа, на Запада или вярват в упадъка на западната демокрация.
In America We Trust е най-малобройната - само 9% от респондентите. Те казват, че САЩ са силна и функционираща демокрация, докато ЕС е разбит и в упадък. Най-многочислени са представителите на това "племе" в Италия (22%), Полша и Франция (по 12%). Като цяло те знаят за проблемите на Америка, но твърдят, че тази страна винаги се е измъквала от кризите и е по-добре позиционирана от Европа да съхрани влиянието си в света. Членовете на тази група традиционно гласуват за популистки десни партии от типа на италианската "Лига", "Форца Италия", "Национален сбор" на Марин льо Пен, Партията на свободата на Геерт Вилдерс, Шведските демократи и датската Нова десница.
In the West We Trust следва с общо 20% от отговорилите на анкетата. Според тях и САЩ, и Европа се развиват добре и са убедени, че политическата и икономическата система на Запада превъзхожда всичко друго в света. Те не се боят толкова, че в бъдеще Китай може да стане водещата геополитическа сила в света, макар че 53% признават, че в следващите десетина години китайската икномика ще изпревари американската. Ако искате най-лесно да срещнете такива хора, отидете в Централна Европа, съветват Иван Кръстев и Марк Ленард. Това са над половината избиратели в Полша и Унгария. Във Франция гласуват за новите либерали на Еманюел Макрон или традиционната десница на Републиканците, за ХДС/ХСС в Германия, за управляващата коалиция (VVD и CDA) в Нидерландия, за Социалдемократите или консервативните либерали Venstre в Дания, "Фидес" в Унгария и т.н. Демографски това е най-младата група (58% са под 50 години), но има национални особености - в Унгария например в нея са хората над 70 и тези на 18-29 години.
In Decline We Trust е група от 29% от отговорилите анкетирани. Според тях и Европа, и Америка са увредени и в упадък, Китай ще надвие Запада като силата, оформяща света (68% казват, че китайците ще са по-мощни от САЩ до 10 години, 32% смятат същото за Русия). Те са геополитически фаталисти и са най-многолюдните групи във Франция (43%), Великобритания (32%), Испания (38%) и Италия (36%). Предимно по-възрастни са (53% са над 50 години), имат пъстри избирателни предпочитания и са склонни да подкрепят партии от двата края на политическия спектър: крайната левица на Жан-Люк Меланшон във Франция, "Алтернатива за Германия" или Левите в Германия и т.н. В това "племе" са и мнозина от разочарованите или неинтересуващи се от политика, тези, които не знаят за кого биха гласували (особено във Франция, Италия и Португалия) или които ще се въздържат от гласуване (Испания и Полша). Във всички анкетирани страни тази група е 36% от тези, които не знаят дали ще гласуват на следващите избори и 36% от възнамеряващите да подкрепят популисти. В никое друго "племе" няма толкова ярко изразена дял от хора с подобна позиция.
In Europe We Trust е най-многолюдната група - 36% от респондентите. Това са хора, смятащи, че Европа е в добро политическо и икономическо здраве, докато Америка тежко боледува. Те идват предимно от проспериращи страни като Дания (60% от всички анкетирани), Германия (53%), Швеция (51%) и Португалия (37%). Образователното им ниво е над средното и гласуват за ХДС/ХСС, Зелените или социалдемократите в Германия, либералите, консерваторите и зелените във Франция, лявоцентристката Демократическа партия, "Пет звезди" или малките проевропейски центристки партии в Италия, за опозицията в Полша като "Гражданска коалиция", Полша 2050 или левицата и т.н. Почти половината (47%) от заявяващите в проучването, че не биха гласували за популисти, са в това "племе".
И какво от това
В геополитически план скептичното отношене към САЩ и допускането Китай да станат водеща световна сила може да има чувствително отражение върху трансатрантическите връзки. И очертава четири процеса:
Първо, усеща се движение към някакъв вид автономност на Европа.
Едно от най-стряскащите заключения от проучването е, че поне 60% от анкетираните във всяка държава (средно 67%) вярват, че не могат винаги да разчитат на американците да ги защитават и поради това трябва да се инвестира в европейска отбрана. Интересно е, че цели 74% от британците смятат така, а това е страна, смятана за най-близкият стратегически партньор на Вашингтон в Европа. Също така лбопитно е, че германците са започнали да се придвижват към френската гледна точка за европейска отбранителна интеграция и само 10% в двете страни днес смятат, че се нуждаят от американски гаранции за сигурност, че ще бъдат защитени от военно нахлуване. В Полша обаче на това мнение са 44%.
Второ, Европа не мечтае за завръщане към двуполюсния свят
Това се отнася до противопоставянето САЩ-Китай, но донякъде и за това с Русия. Джо Байдън призовава Европа за общ фронт срещу Китай, за да влияе на възхода на тази страна, но анкетата показва, че европейците не си представят повторение на съюзния модел от съперничеството с бившия СССР. Съмненията на европейците за САЩ, подсилени от тесните нацонални интереси на Доналд Тръмп, водят към това поне половината от анкетираните във всяка от 11-те страни се обявяват за неутралитет в този конфликт. Кръстев и Ленард смятат, че причината е в различните цели на Вашингтон и на Европа (най-вече на Германия) - американците искат да се откъснат от обвързаността с Китай и да сдържат тази държава (най-малкото никога да не постигне военно превъзходство), докато европейците още се надяват, че тя може да бъде върната към система на ясни правила за всички.
Нежеланието на европейците да подкрепят САЩ впечатляващо се проявява, когато стане дума за Русия. В нито една от анкетираните държави мнозинството не би заело страната на Вашингтон в спор с Москва. Дори в Полша (36%) и Дания (40%) този дял не надхвърля половината от отговорите. Средният показател за 11-те държави е 23% подкрепа и 59% обявяващи се за неутралитет (45% в Полша и 47% в Дания).
Това вече не е "католическият брак" САЩ-Европа от първата студена война - моногамен и без възможност за развод.
Тази ярка метафора използват авторите, за да опишат как след 4 години управление на Доналд Тръмп НАТО изглежда не толкова непоклатим алианс, европейците вече не вярват, че САЩ ще ги защитят и не биха проявили много солидарност с американците, ако страната им бъде въвлечена в конфлит с друга голяма сила. Погледнато от другата страна на Атлантика, екипът на Джо Байдън би разчел в това отсъствие на готовност на европейските общества за съвместна трансатлантическа външна политика.
Трето, в Европа има по-малко сантименталност в отношението към САЩ
Подходът на Тръмп окуражи и други в Европа да бранят по-безцеремонно националните си интереси за сметка на някакъв общ интерес на демократичния Запад. Това е особено видимо в икономическите отношения - за твърдост спрямо Вашингтон настояват 37% от анкетираните в Германия, 48% във Франция, 37% във Великобритания и 42% в Италия. В Полша само 10% са за твърдост спрямо Вашингтон по въпроси като международна търговия, облагане на мултинационални компании и регуларине на цифрови платформи.
Четвърто, доминиращото недоверие променя и отношенията между европейските държави
Щом на САЩ не може да се разчита много, те започват да се вглеждат какво става на континента и дали Берлин не се превръща в новата столица, в която "трябва да се ходи". Германия е посочена като държавата, с която е най-важно съответната страна да има отношения във Франция, Испания, Дания, Нидерландия, Португалия и Унгария, а в Швеция САЩ са само с 1 пункт пред Германия. Само във Великобритания повечето (55%) посочват САЩ, следвана от Полша (45%).
В заключение
Докладът на Кръстев и Ленард завършва с няколко препоръки за новия характер на трансатлантическите отношения. Казано накратко, в тях доминира предупреждението, че общественото мнение в Европа клони към неутралитет и всеки опит на европейско правителство да възстанови по-близки отношения с Вашингтон едва ли ще среща особен ентусиазъм.
По-суверенна и автономна Европа не е лозунг за по-голяма роля на Европа в глобалната политика, а се разчита от мнозина европейци като подъдржане на дистанция от сблъсъка САЩ-Китай и по-скоро "авариен изход" от един бъдещ двуполюсен свят и заявка за "ранно пенсиониране" от конкуренцията на великите сили.
В този смисъл, казват авторите, възможно е изводът за Байдън и екипа му да е, че са нужни нови трансатлантически връзки, но това вече не е съюз, достатъчен за оформяне на света.