Когато в средата на месеца ливанците научиха, че 11 дни няма да могат да излизат от домовете си, имаше панически струпвания пред магазините. Когато в четвъртък бе съобщено, че единайсетте дни изведнъж стават малко по-малко от месец, последваха ожесточени протести.

От август 2020 г., когато експлозия в Бейрут опустоши района около пристанището, с 200 жертви и 6000 ранени, Ливан има нов проблем: не може да овладее заразата. Болниците, които тъкмо си отдъхваха след намаляващите случаи, се напълниха с ранени, а няколко от тях бяха унищожени от взрива.

Системата се справяше при под сто нови случая на коронавирус на ден през лятото, но броят стана четирицифрен през септември. От Нова година новозаразените обикновено надхъврлят 5000 души. Властите влошиха нещата, когато в разгара на новогодишните празници, във време и на семейни събирания, разрешиха баровете и нощните клубове да работят до 3 сутринта, след като бяха затворени от месеци. Правителството разчиташе това да помогне на ливанската икономика около празниците, когато хиляди емигранти се връщат, за да се видят с близки и приятели.

Потвърдените случаи достигнаха 282 хил. в страната с население под 6 млн. души. На пръв поглед има и по-тежко засегнати държави. Дълбоката икономическа криза в Ливан, където властта от години се затруднява в предоставянето на основни услуги (включително здравни), обаче изправи болниците на ръба. Лекарите предупредиха, че не могат да се справят с повече случаи и въведеният в началото на месеца вечерен час се превърна в пълна блокада.

От 14 януари човек може да излиза от дома си само ако е крайно необходимо - например ако професията му е жизненоважна. Пазаруването не е оправдание - супермаркетите доставят по домовете. Фабриките затвориха, но за държава, която не произвежда почти нищо и разчита на услугите, по-тежък удар е спирането на търговията и всякакви услуги.

Икономическата и финансова криза се задълбочи и при първата карантина, но тогава заразените на ден наброяваха десетки, а към началото на август потвърдените случаи не бяха и пет хиляди. Равносметката десет месеца след нея е, че над половината от ливанците живеят в бедност. Засега затъналата в дългове държава може да обещае само по близо 50 долара на най-нуждаещите се няколкостотин хиляди семейства.

За "Ал Джазира" ръководителят на най-голямата лекуваща COVID-19 болница Фирас Абяд заяви, че ако карантината се облекчи сега, "със сигурност това ще доведе до срив на здравната система и ще се стигне до още смъртни случаи." В близките месеци - и със заем от Световната банка - би трябвало да пристигнат ваксини за 2 млн. души тази година, но при сегашния план едва една трета от тях ще дойдат до юни.

Миналата седмица Световната здравна организация съобщи, че интензивните отделения в страната са почти със запълнен капацитет - средно 91% в страната, а в Бейрут 97 на сто.

В тази обстановка започнаха и нови протести в страната, където коронавирусната криза е просто още един пример колко несигурно може да е бъдещето. Демонстранти гориха гуми и влязоха в с блъсъци с полицията в Бейрут и в северния град Триполи, където кризата се усеща най-силно (но демонстрантите ще бъдат глобени). Само преди месец в Бейрут имаше друг протест, но студентски - два престижни частни университета увеличиха таксите си с аргумента, че трудно се справят в условията на нов валутен срив, коронавирус и дистанционно образование.