Излекуван невинаги означава здрав - проблемът с постковид синдром

Тя е млада, атлетична, без никакви заболявания. Изкарва лека форма на Ковид-19 и бързо се възстановява. Но пет месеца по-късно 25-годишната германка изпада в тежка здравословна криза. Диагнозата: постковид синдром, разказва "Дойче веле".
Ребека е на 25 години: млада и атлетична жена без никакви заболявания. Когато през април миналата година се заразява с коронавируса, тя успява бързо да се справи с болестта. Само след две седмици младата жена, която по професия е социална педагожка и работи в детски дом, отново се връща на работа.
Симптомите на т.нар. постковид синдром
Но пет месеца по-късно всичко се променя: Ребека започва да се задъхва при качване по стълби, чувства се силно изтощена и трудно може да се концентрира. Личният лекар я изпраща на прегледи при пулмолог, кардиолог и невролог. Бързо става ясно, че Ребека има възпаление на сърдечния мускул. Освен това левият ѝ бял дроб все още е силно засегнат от болестта. "Никога не съм вярвала, че млад и физически активен човек като мен може да пострада толкова сериозно от този вирус", казва 25-годишната жена.
Днес Ребека знае, че страда от т.нар. постковид синдром. Така учените наричат симптомите, които остават или се проявяват за пръв път месеци след заболяването. "При някои пациенти могат да минат и шест месеца, а оплакванията са понякога толкова тежки, че се налага да постъпят в болница", казва Ремберт Кочула, пулмолог в клиника за рехабилитация на боледували от Ковид-19.
Типични симптоми на постковид синдрома са хронична отпадналост, проблеми със сърцето и с концентрацията, задух и кашлица. Учените се позовават също на изследване от китайския град Ухан, което показа, че три четвърти от пациентите са продължили да имат оплаквания и шест месеца след изписването им от болницата.
Не е ясно каква част от хората в Германия, преболедували Ковид-19, са развили въпросния постковид синдром. Една от причините за това е, че късните последици от заболяването не се регистрират от института "Роберт Кох", а всички преболедували се смятат за излекувани.
Друга причина е, че много от засегнатите изобщо не знаят, че страдат от постковид синдрома. "По време на първата вълна миналата пролет лекарите се концентрираха основно върху проблемите с белите дробове. Днес обаче знаем, че имаме нужда от по-широка диагностика", казва пулмологът Ремберт Кочула. Защото от заболяването могат да бъдат засегнати също сърцето, бъбреците, мозъкът и кръвоносните съдове. Затова личните лекари трябва да бъдат нащрек при контролните прегледи и при съмнение да изпращат пациентите към съответния специалист, казва Кочула.
"Постковид синдром при 50% от пациентите"
"Да си излекуван не означава непременно, че си здрав", предупреждава и Йордис Фромхолд от клиниката "Медиан" в Хайлигендам. По думите на д-р Фромхолд, до 50 процента от пациентите в клиниките развиват по-късно постковид синдром.
В Германия вече заработиха т.нар. постковид амбулатории, в които лекари от различни специалности преглеждат пациенти с такава симптоматика и при нужда ги насочват към съответните специалисти. Такива центрове има вече в градовете Кил, Хамбург, Хановер, Йена и Мюнхен.