Десет години след вълна от протести срещу скъпите наеми жилищата остават "огромен проблем" в Израел, заради който жители на метрополиса Тел Авив дори заминават в кибуц.

Лятото на 2011 година. Млади израелци разпъват палатков лагер на булевард "Ротшилд" в сърцето на Тел Авив, за да протестират срещу необузданото покачване на наемите.

Скоро в протеста се включват стотици хиляди демонстранти, които дефилират из градовете и скандират: "Народът настоява за социална справедливост".

Но "след това цените продължиха да растат", тъжно отбелязва Став Шафир, водеща фигура в "бунта на палатките", смятан за най-мащабното обществено движение в Израел след този на "Черните пантери" през 70-те срещу дискриминацията на "мизрахим" - евреите от Изтока. "Властите намалиха броя на социалните жилища, каквито имаше много през 60-те и 70-те, и почти всички граждани зависят вече от частния пазар", който изобщо не се регулира, казва тя пред АФП.

Избрана за депутат от Партията на труда, тя е прокарала през 2017 г. "закон за справедливо наемодателство", разширил правата на наемателите, по-специално задължавайки собствениците да предлагат апартаменти на прилични цени.

Тази мярка впрочем не се е отразила върху размера на наемите, за който няма ограничения в Израел, твърди професор Дани Блен-Шахар, директор на института "Арлов" за изследвания върху недвижимите имоти към Телавивския университет.

Ниските лихви и нарастващото население в тази страна с висока раждаемост и насърчавана имиграция са увеличили търсенето на апартаменти, "по-силно" от предлагането.

Резултатът е "драстичен" ръст на продажните им цени, който се отразява и на наемите, обяснява той. "Жилищата все още са огромен проблем" в Израел и по-специално в Тел Авив, отбелязва Блен-Шахар.

Метрополисът, заемащ пето място сред най-скъпите градове в света според класацията на сп. "Икономист" - след Париж, но преди Ню Йорк и Женева - увеличава дистанцията, разделяща го от другите градове в страната.

А средният наем на гарсониера в Тел Авив е 3300 шекела (към 830 евро), двойно повече, отколкото в град Хайфа на север, научаваме от Тал Копел, вицепрезидент и директор по продажбите на "Мадлан", авторитетен сайт за недвижими имоти в Израел. И то без да се смята поземлената такса, достигаща понякога стотици шекели месечно.

Журналистка от АФП, огледала наскоро много двустайни апартаменти в центъра на Тел Авив, получи оферти за около 6000 шекела, включително таксите. Според централната статистическа агенция на Израел средната заплата в страната е 11 525 шекела.

След поскъпване, продължило с години, банката на Израел отбеляза през май поевтиняване на наемите в Белия град с 15 на сто заради коронавирусната пандемия, а после - ново покачване.

Метрополисът е известен със своите тераси, театри, барове и "либерален начин на живот, привличащ мнозина, които не виждат място за себе си в по-консервативните градове", казва Тал Копел.

Във времена на пандемия обаче това обаяние донякъде се губи. Сред ергените и двойките все още много се търсят малки жилища, но други, по-големи семейства си заминават. "Коронавирусната криза може да е подсилила тази тенденция, откроявайки недостатъците на града, например недостига на хубави отворени пространства", добавя той пред АФП.

Такъв е случаят с Йехара Тирам - по време на първата карантина през пролетта тя е изпитала един вид "ефект на огледалото", разбирайки повече отвсякога какво й е липсвало в Тел Авив. След дълги години живот в града тя се настанила през септември заедно с партньора си в малък кибуц в Северен Израел, стремейки се към по-прост, по-здравословен и по-евтин начин на живот.