Македонските власти попариха надеждите на културен център в Битоля - приветстван от президента Румен Радев, - че всеки регистрирал се като българин на предстоящото преброяване в страната би могъл да получи по съкратена процедура българско гражданство.

Това е посланието, което отправя статистическият институт на страната в коментари за проправителствения "Слободен печат".

В последните дни някои медии в страната коментираха идеята на културен център "Иван Михайлов", който изпрати такова писмо до президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов и вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов. Писмото е и на страницата на центъра във "Фейсбук".

Предвид че над 100 хил. души са станали български граждани, а "десетки хиляди" чакат за това, според тях възможността да се докаже с копие от формуля, за преброяването, че някой се чувства българин, е възможност да се улесни процедурата, смятат от института.

Подобна идея би се посрещнала със смесени чувства в България и в Северна Македония. В първата страна наближават избори, но има и спомен за схеми за даване на българско гражданство в последните години, разтърсили Държавната агенция за българите в чужбина; освен това се създава предпоставката всеки, който пожелае, да се определи като българин и срещу показаното копие, да получи по-голям шанс за гражданство, дори да е албанец, влах, бошняк, турчин или част от някоя от другите групи.

В Северна Македония предстои преброяване, важно далеч не само заради спора за история и политика с България, а и заради съотношението между етнически македонци и албанци, което не е проверявано вече 20 години.

Въпреки това президентът Румен Радев призова във "Фейсбук" по повод на писмото, българските институции да "улеснят процедурите за придобиване на българско гражданство за заявяващите открито българската си идентичност". По думите му "институциите в югозападната ни съседка следва да гарантират правото на сънародниците ни да се самоопределят като българи по произход в съответствие с принципите на международното право".

Българите в момента нямат статут на малцинство наравно с други групи - не само албанци, но и сърби, бошняци, турци, власи и роми - и не са специално обозначавани като група с различен от македонския произход. Темата е деликатна и заради споровете дали Скопие насърчава опитите да се говори за "македонско малцинство" в пиринския край.

Практиката в преброяванията е да се посочват като възможни отговори в анкетната карта регистрираните малцинства. Отговорилите с "българи" (или с друга група) би трябвало да се допишат.

Същевременно макар да е възможно да се изрази принадлежността към българския етнос на преброяването, няма как да се получи фотокопие от преброителните списъци.

В методологията за преброяването, продължава "Слободен печат", ясно се посочва, че принадлежността към етническа общност е сред най-чувствителните въпроси и нищо не бива да влияние на отговора - преброителят само трябва да попита човека за принадлежността му, а не да му чете предложените отговори. Ако отговорът на анкетирания не съвпада с никой от тях, той се дописва.

По принцип един член на семейството, ако е възрастен, би могъл да отговори за етноса и религията на други в домакинството.

Въпросът дали да има отделна графа "българи" и дали това би насърчило повече хора да се определят не е получавал еднозначен отговор в обществени дебати в страната, когато е бил повдиган (албански партии например са изразавяли преди подкрепа за идеята да има графа "българин"). Същевременно на преброяването от 2002 г. така се определиха едва 1417 души. Организации на българите твърдят, че реалният отговор би трябвало да е в пъти по-голям, но мнозина избират да не го дават.