Докато марсоходът на НАСА Perseverance се спускаше през атмосферата на Марс миналата седмица, видеокамера на сондата засне невероятното разгръщане на парашута му, украсен в шарка от червеникаво, оранжево и бяло.

Тази шарка не е случайно хрумване, а съдържаше тайно съобщение.

На пресконференция в понеделник Алън Чен, отговарящ за системата за кацане, коментираше какво може да се види и научи във видеото от кацането.

Той добави, загадъчно и небрежно, че екипът му се надява да вдъхнови другите. "Понякога оставяме съобщения в работата си. Затова ви подканим всички да се пробвате и да покажете работата си", каза той.

На другия бряг на Атлантическия океан Максънс Абела, 23-годишен студент по компютърни науки в Париж, разбра какво казва Чен - на пръв поглед случайният десен на парашута съдържа код.

Той се обажда на баща си Джером, софтуерен инженер в "Гугъл", работещ в Лондон, и двамата започват да решават загадката, разказва "Ню Йорк таймс".

Работейки чрез телеконферентна връзка, те изтеглят видеото, изолират изображенията, показващи напълно издутия парашут, и започват да събират пъзела.

Така правят и много други по света, като споделят идеите си в "Туитър" и форуми в "Редит".

Човекът, отговорен за идеята за вграждане на съобщение, е Ян Кларк, който ръководи разработката на парашута. Предишният роувър на НАСА, Curiosity, използва същата система, когато успешно кацна на Марс през 2012 г. Но катастрофален неуспех на прототип на парашут, предназначен за бъдещи мисии, подтиква инженерите да подобрят дизайна.

Докато гледа видео от тест на новия парашут за Perseverance, Кларк забелязва, че шахматният десен на купола затруднява проследяването на това как отделни части от парашута се разгъват и надуват.

Тъй като Perseverance има много видеокамери, Кларк решава да използва модел, който да се отличава визуално. Това от своя страна даде възможност "да се позабавляваме малко с това", каза той.

Кларк иска разрешение от Мат Уолъс, заместник-мениджър на проекта, за мисията.

В края на краищата ръководителите на проекта щяха да имат голям проблем, ако трябваше да обясняват как са загубили мисия за 2.7 милиарда долара само защото парашутен инженер е решил да напише тайно съобщение.

Анализът на Кларк не показва лоши последици за мисията и планът е одобрен. До тази седмица само около половин дузина хора знаеха за това.

Когато компютърните учени видят нещо в черно и бяло - или в този случай оранжево и бяло - те мислят за двоичен код, единици и нули, които са езикът на компютрите.

За всяка оранжева секция на парашута на Perseverance Максенс Абела и баща му записват 1, а за всяка бяла секция - 0. Това се превежда в дълъг низ от 1 и 0.

Първоначално смятат, че цифрите образуват картина - като съобщението, което учените излъчват през 1974 г. от радиотелескопа Аресибо в Пуерто Рико, за да разкажат на далечните извънземни цивилизации на хората на Земята.

Опитват да разделят цифрите на групи от 8 - често срещана практика, използвана при компютърното програмиране - но това също не дава резултат.

Тогава забелязват, че цифрите, изглежда, се вписват в групи по 10. "На всеки 10 бита има три нули поред", каза Максънс Абела.

Получените числа пак нямат смисъл, докато двамата не осъзнават, че са прочели кода в грешната посока, обратно на часовниковата стрелка вместо по часовниковата стрелка. Когато подреждат цифрите в обратен ред, 10-цифрените парчета двоичен код се превеждат като числа, които отговарят на букви. Числото 1 съответства на буквата А, числото 2 е B, 3 - C, 4 - D и т.н.

Съобщението на вътрешните три пръстена гласи: Dare mighty things ("Осмелявайте се на велики дела").

Абела публикуват решението си в "Туитър" около два часа след като Чен прави своя загадъчен намек на пресконференцията.

Това е неофициалното верую на Лабораторията за реактивно задвижване (JPL) на НАСА в Калифорния, която изгражда и управлява Perseverance. Произхожда от "Труден живот", реч на Теди Рузвелт през 1899 г.

В четвъртия пръстен има още една редица цифри - географската дължина и ширина на центъра на НАСА: 34°11'58" N 118°10'31" W.

Парашутът не е единственото място, където са се позабавлявали инженерите.

Наблюдатели забелязаха поредица от рисунки, които представляват петте роувъра, изпратени от НАСА на Марс, от малкия Sojourner през 1997 г. до Perseverance сега.

Табела, която ще се използва за калибриране на една от основните камери на марсохода, включва петна от цветове, но има и причудливи рисунки, които включват ДНК, ракета и динозавър.

На ръба на калибрационната плоча има надпис: "Сами ли сме? Дойдохме тук, за да търсим признаци на живот и да събираме проби от Марс за изследване на Земята. На тези, които ни последват, пожелаваме безопасно пътуване и радостта от откритието."

На друго място на марсохода има парче от марсиански метеорит, който е намерен на Земята и сега се връща на първоначалната си планета. Това ще се използва за калибриране на SuperCam, инструмент, който използва лазери и камера за идентифициране на молекули на базата на въглерод и други съединения в скалите и почвата. (Преди да се върне на Марс, същата скала направи двупосочно пътешествие до Международната космическа станция.)

Също така Perseverance носи три малки чипа с имената на 10.9 милиона души - част от усилията на НАСА обществеността да участва в нейните роботизирани мисии. Алуминиева плочка отбелязва засегнатите от коронавирусната пандемия.

Практиката за добавяне на забавни или възпоменателни детайли към космическите кораби не е нова. Двата космически кораба "Вояджър", които сега са в междузвездното пространство, носят дискове, пълни с изображения и звуци от Земята. Два по-ранни марсохода - Spirit и Opportunity, са имали части, направени от останките на Световния търговски център. Космическият кораб New Horizons, който прелетя край Плутон през 2015 г., носи част от пепелта на Клайд Томбо, астронома, открил този свят.

На Perseverance тепърва ще бъдат разкрити още няколко изненади.