Над половината чуждестранни студенти по света са преминали през последните месеци предимно към онлайн обучение и вече е ясно какво им допада и какво - не. Но с продължаването на пандемията университетите трябва през 2021 г. серизона да си изяснят как да се подобри този модел. Като добри висши училища, привличащи таланти от цял свят и задържащи възпитаници, ще се очертят тези, които се вслушват в студентите си и отговарят на нуждите им, включтелно като проявяват загриженост за психическото им състояние в стресовата ситуация.

Това са част от изводите на продължаващо месеци наред световно проучване сред младежите, провеждано от Quacquarelli Symonds (QS) - една от водещите анализаторски и консултантски институции за висше образование в света.

От август 2020 г. насам неин екип разговаря с близо 2400 чуждестранни студенти и почти 23 700 обмислящи да учат в друга държава - всички от общо 198 страни - за ученето в локдаун. Резултатите от проучването ще бъдат съобщени през април, но през февруари компанията разкри част от първите заключения.

През 2020 г. бързо бяха изградени технологични и инфраструктурни решения, значително се промениха методи, материали и средства за преподаване, но е време за изясняване как изглежда дългосрочното обучение без възможности за лични срещи, казват авторите.

Резултатите от отговорите, събирани месец по месец, показват, че все повече университети и колежи преминават изцяло към онлайн обучение - от 51% през септември на 76% през януари. Лекции и упражнения с лично присъствие са останали да използват само 4%, а "хибриден" вариант е само при 2%.

Но любопитното е, че и предпочитанията на самите студенти бързо се променят - избиращите онлайн с присъствено обучение са намалели от 25% през септември на 14% през януари. Това, разбира се, се дължи основно на ограничителните мерки, наложени им от властите, но и не си личи някаква носталгия по традиционни модели.

Запитани, след като вече са принудени да учат онлайн, кои са трите най-важни елемента, които очакват от този модел, студентите категорично изтъкват възможността за интерактивност - да има чатове и упражнения с възможности за обсъждания. Но това не означава че във виртуалната комуникация се чувстват по-комфортно - 62% отговарят, че им е по-лесно да питат, ако преподавателят е лично пред тях, 24% нямат предпочитания и само 14% са за онлайн питане.

Критично важна се оказва способността студентите да избират отрязъка от деня, в който да се обучават - най-малкото, защото учат дистанционно от държави в различни часови пояси. Така не само се стимулира ангажирането на младите хора с курсовете, но и те са по-доволни, т.е. и по-лоялни.

Това не води към обучение по записи, а към смесени форми. Всеки трети (34%) предпочита предаване на лекциите директно, всеки четвърти (23%) е само за стрийминг и всеки пети (20%) - за предимно записани и отчасти излъчвани директно лекции. Тези данни подсказват на университетите, че трябва да разработват набор от варианти и да привличат студентите с това, че могат да избират между тях според най-удобните им модели.

Дистанционното обучение (предлагано от 66% през септември и 80% през януари) се възприема и като част мерките на университета за защита здравето на преподаватели, персонал и възпитаници в пандемията. Започва предлагане и на безплатни тестове и студентите се възползват - от 19% през септември до 31% през януари.

За ръководството на университетите също не е никак лесно в променящата се ситуация и това си личи от факта, че като "изключително успешно" определят справянето им само 10% от студентите в проучването (при 18% през септември). Но като цяло усилията се отблагодаряват - "умерено успешни" действия постоянно избират за отговор около 30%, колкото са се спрели и на отговора "много успешни".

Запитани какво разбират под "успешни", студентите изброяват доброто информиране какво се случва и променя, помощ по визови въпроси и съобразяване с часовите зони на чуждестранните студенти.