Мианма премина през най-кървавия ден на протестите, но жертвите може да са много повече
Полицията за пореден ден разгони протестиращи срещу военния преврат, извършен на 1 януари в Мианма, предадоха "Ройтерс" и регионални медии. Демонстрантите обаче не се отказват въпреки затягането на примката около тях и въпреки цензурата, налагана периодично в опит да се овладее недоволството.
Това стана в деня, когато бе отчетен най-големият брой убити, откакто военните си върнаха пълната власт в страната. Най-малко 54 са убитите, но броят може и да е "много по-голям", заяви комисарят за правата на човека в ООН Мишел Бачелет. "Армията на Мианма трябва да спре да убива и вкарва в затвора протестиращи." Според Бачелет най-малко 1700 са произволно задържаните. Има съобщения, че войници и полицаи извършват претърсвания от врата на врата и задържат хора, някои от които изчезват в арестите, без семействата им да са уведомявани за местонахождението им, практика, известна като насилствено изчезване, каза тя.
"Ройтерс" цитира очевидци, според които в най-големия град Янгон и в други населени места полицията е открила огън и е използвала сълзотворен газ, но протестиращите са се върнали с песни и лозунги за демокрация. Във втория град Мандалей процесът е съпроводен с плакати на фактическия лидер - избрана на вота през есента, но свалена с аргумента, че гласуването не е било честно - Аун Сан Су Чи.
"Свикнали сме със санкциите"
Междувременно продължават опитите за изолиране на военната хунта, но тя все още разчита на подкрепата на Китай.
Евросъюзът спря помощите за развитие, които се отпускаха на страната, тъй като те биха били поддръжка на хунтата. Европейската комисия потвърди решението, което засяга средства в размер стотици милиони евро, отпускани обикновено в периоди от по 4 години в сфери като демокрация, правосъдие и изборна реформа. Британският премиер Борис Джонсън обяви, че е "ужасен" от ставащото и поиска възстановяване на демокрацията.
Очаква се Съветът за сигурност на ООН да обсъди темата на закрито заседание утре. Специалният пратеник за Мианма Кристине Шранер обаче предупреди, че когато опитала да повдигне темата пред заместник-командир на въоръжените сили, чула отговор: "Свикнали сме със санкции и оцеляхме... Ще трябва да се научим да вървим с малкото си приятели."
Китай отказа да осъди преврата и е сред държавите в тесни връзки с военните. Армията бе в изолация, след като пое цялата власт през 1962 г. Половин век по-късно тя отстъпи част от властта си, но на последните избори Су Чжи, някога дисидент и държана под домашен арест, триумфира за сметка на партията, с която някога военните управляваха еднолично. След преврата на 1 февруари на Су Чжи бяха повдигнати обвинения в незаконен внос и притежание на комуникационни устройства.