Най-малко 380 хил. са убитите по време на гражданската война, в която прераснаха мирни демонстрации срещу президента Башар ал Асад, а решението (което иначе всички са съгласни, че е "необходимо) изглежда далеч.

Днес конфликтът не получава същото внимание като преди, отчасти заради примирието, започнало през март 2020 г. след договорка с Русия и Турция, след операция на Анкара. Досега нито едно прекратяване на огъня в страната обаче не е било постоянно.

Затишието не променя стряскащата статистика. Преди години ООН призна, че вече не брои жертвите след четвърт милион; горните данни са на Сирийския център за наблюдение на правата на човека. Над една трета от убитите са цивилни, а още над 200 хил. са изчезнали. Според УНИЦЕФ убитите деца са над 12 хил. над половината население или напусна, или бе вътрешно разселено.

В началото обаче, в месеците на Арабската пролет, светът наблюдаваше внимателно, след като започнаха първите демонстрации в Дераа заради безработицата, корупцията и липсата на свободи през март 2011 г. Отговорът на властта, белязан от насилие, прерасна в национални протести - първият им ден бе именно 15 март.

Президентът Башар ал Асад е на власт от 2000 г., когато я наследи от баща си Хафез ал Асад. Режимът му заговори за реформи, но това не бе достатъчно и не убеди сирийците в страна, белязана от икономически проблеми в предходната година.

В резултат част от поддръжниците на опозицията се въоръжиха, а държавният апарат ги заклейми като терористи.

Свалилите властта в Тунис, Египет и Либия събития, обаче не направиха същото в Сирия. Вместо това се отприщи най-голямото разселване, причинено от конфликт от Втората световна война и икономически щети за стотици милиарди долари, но не само:

Данните са на Върховния комисариат за правата на човека на ООН и Сирийския център за наблюдение на правата на човека.

Картата на Сирия е като пъзел - Асад държи по-голямата част от страната. Северозападът е в ръцете основно на джихадисти и други по-малки бунтовнически фракции; северно от него са бойци, подкрепяни от Турция, и войници на Анкара; североизтокът е в ръцете на кюрдски сили; съвсем малки ивици са в ръцете на "Ислямска държава". При това на североизток и югоизток има и сравнително малък брой американски войници.

"La Syrie est devenue un condominium irano-russe." Entretien avec le spécialiste Fabrice Balanche sur la carte de ce pays dévasté et morcelé après dix ans de guerre et près de 400 000 morts. 🇸🇾https://t.co/6T3kovAXVE pic.twitter.com/7yboYSQNd6

- Rédac France Culture (@FC_actu) March 13, 2021

С времето външни сили действително започнаха да наливат масло в огъня, като финансират и въоръжават бунтовниците (например Саудитска Арабия и Катар), а Русия и Иран застанаха ясно на страната на Асад. От хаоса се възползваха и джихадисти - "Ал Кайда", а по-късно "Ислямска държава".

През 2015 г. например руски войници пристигнаха в Сирия в момент, в който режимът трудно оцеляваше. За последните 5 години пък Турция осъществи четири операции в Сирия, три срещу кюрдски сили, които възприема като терористи, а една - директно срещу Асад. На терен присъстват и САЩ, формално в подкрепа на стъпилата в голяма степен на кюрдите коалиция срещу "Ислямска държава". Иран разчита на подкрепяни от него организации като "Хизбула", а и на собствени наемници.

Европа някога помагаше на бунтовници срещу Асад, както го правеше и САЩ, но надделяването на джихадистки организации накараха ЗАпадна да преосмисли решението си.