Сгушена между редици жилищни блокове на улица в Атина, зелено пространство с няколко дървета, растения и пейка предлага място човек да си поеме дъх посред заобикалящия го бетон.

Гръцката столица започна да създава "джобни паркове", преобразувайки малки парцели, някога покрити с боклуци и плевели, в опит да се справи с хроничното замърсяване.

Градът преживя демографски взрив през десетилетията след Втората световна война, когато миграцията от селските райони подхранва безконтролно строителство, припомня "Ройтерс".

Понятието "антипарохи" - собственици, които разменят парцели срещу апартаменти в построени на тяхно място сгради - стана широко разпространено.

Самостоятелните къщи бяха заменени от редици от блокове. С повечето хора се появиха повече коли и смог, в град, където температурите могат да достигнат 40 градуса по Целзий по време на гореща вълна.

През десетилетията столицата изпробва няколко мерки за ограничаване на замърсяването от трафика, което също така уврежда древните паметници. Заради олимпийските игри през 2004 г. се появиха нови магистрали, които да заобиколят централните улици, метрото и изнасянето на летището по-далеч от града.

Но притисната от планините, Атина може да се задуши по време на горещи вълни, когато не духат северни ветрове и замърсяването остава в района. Изменението на климата само ще влоши нещата, казват учените.

Сега градът затваря пътни ленти и ги превръща във велосипедни маршрути, пешеходни пътеки и малки площи зеленина - всичко това в опит да намали колите, които създават 70% от емисиите на парникови газове.

Ремонтират се и фонтани, които понижават температурите и подобряват качеството на въздуха.

Кметът Бакояни каза, че се е възползвал от блокирането заради коронавируса през март, когато замърсяването на трафика е спаднало с цели 50%, за да тласне проекта напред.