- За пръв път пристигнах в България като мое първо дипломатическо назначение в чужбина през есента на 1994 г., а си тръгнах през декември 1998 г., но през годините поддържах много контакти с тази страна и се връщах няколко пъти, включително по работа.

При моето пристигане България току-що бе започнала своя преход към демокрация и дълбоки изменения в икономическата и производствена структура, поставяйки същевременно началото на един сложен процес по препозициониране на международната политическа сцена, довел в последствие до присъединяването й към НАТО и Европейския съюз - два фактора от основно значение в развитието на международните отношения на страната и в двустранните отношения с Италия във всички аспекти, имайки предвид и стратегическото геополитическо положение на България.

Следователно мога със сигурност да кажа, че страната, в която съм отново, се е променила, и тъй като съм проследила този път, много се радвам да се върна в една приятелска страна и съюзник от голямото семейство на Европейския съюз - една уникална конфигурация, която прави още по-интензивни двустранните връзки.

Всъщност през тези години промените позволиха да се задълбочат и оценят историческите връзки, обединяващи двете страни, като в същото време съпровождаха един процес на сближаване и диалог без прецеденти.

Но не всичко е променено и въпреки че пристигнах преди малко повече от месец, мога да кажа, че

- Научих български, защото, когато дойдох тук, разбрах, че езикът е много важен инструмент за опознаването и разбирането на една страна и народ. При моето завръщане тук фактът, че говоря вашия език, ми помага много не само практически в моето ежедневие и работа, но ми дава и възможността да вляза в синхрон с хората. Но не претендирам, че зная толкова добре български, за да мога да чета българска литература в оригинал. Затова трябваше да се задоволя с прочита на италианския превод на произведения, които за съжаление не са много.

Например прочетох "Тютюн" на Димитър Димов на испански - единствения език, на който намерих романа и който зная добре, освен френски и английски. Друга книга, която много ми хареса, и прочетох в превод на италиански, е "Крадецът на праскови", а също и поезията на Блага Димитрова.

Силно ме впечатлява големият подем във вашата литература непосредствено след независимостта на страната, в процеса на нейното възстановяване, както и големият синхрон между епос и поезия на великите поети, борили се за независимостта на нашите две страни. Имаме също и традиционна линия в изкуството и литературата, водеща началото си от живота на село, която успешно го пресъздава в произведения с голяма лирична красота - имам предвид например живописта, но също така и голямата изразителна сила на литературата.

- Освен големите италиански класици на ХХ век (Моранте, Пазолини, Моравия, Калвино, Пратолини, Звево, Монтале, Унгарети, Саба и т.н. ) бих се радвала много да представя на вниманието на българските читатели младите съвременни писатели, може би чрез осъществяване на постоянна връзка с литературни награди в Италия, като "Стрега" и "Кампиело" например, за да могат да се запознаят с носителите от всяко издание на наградите.

Затова мисля за писатели и писателки като Микела Мурджа, Валерия Парела, Клаудия Дурасанти, Сандро Веронези, Никола ла Джоя, Елена Феранте, Джанрико Карофильо, Масимо Карлото, Надя Теранова, Донато Каризи, Паоло Джопдано, Росела Посторино, Алесандро Д'Авениа, Николò Аманити, Пиер Антонио Тондели, Донатела ди Пиетрантонио, Тереза Чабати само за да цитирам някои от тях..

- Явих се на конкурс за влизане в дипломатическата кариера с целта един ден да заема поста посланик, и по време на кариерата ми изпълнявах различни длъжности - както на двустранно, така и многостранно равнище - в много различен контекст. Но забелязах как постепенно, благодарение и на положителните политики, възприети от различни страни, сред които Италия, женското присъствие в дипломатическата кариера, особено на високоотговорни позиции и роли, справедливо се увеличава пропорционално, независимо че все още сме далече от достигане на равни възможности.

Професионалната стойност на една личност не зависи от това към кой пол принадлежи, а по-скоро се отнася до компетентността, подготвеността, наклонностите, заслугите и способностите да изпълнява дадена длъжност, които трябва да се оценяват с възможно най-голяма обективност за постигане на оптимален резултат. И всеки дава принос с различни гледни точки и способности, които са от основно значение за анализиране и избор.

Жените са повече от половината човечество и би трябвало да присъстват по същия начин в трудовия, социален, културен, политически и икономически живот. Изключването или ограничаването на една толкова важна част от човешкия род, ако може да улесни избора, намалявайки броя на конкурентите - нещо, което отчасти обяснява изключването на жените или дискриминирането им в някои сектори - лишава света от принос, имащ основно значение за решаване на проблемите. А ние просто не можем да си го позволим.

- Закрила, насърчаване и сътрудничество са трите основни приоритета, които могат да се приложат в широк смисъл за всеки отделен сектор на дейност.

Да закриляме нашите съотечественици, защитавайки техните интереси и права, да съдействаме на италианските предприятия и да насърчаваме присъствието им на българския пазар, особено в стратегическите и иновативни сектори, но също така да насърчаваме сътрудничеството с български предприятия и институции, да развиваме сътрудничеството между Италия и България както на двустранно ниво, така и по въпроси, обсъждани на ниво Европейски съюз и НАТО.

Да популяризираме италианската култура, италианския начин на живот, като разширяваме възможностите за обмен.

Идвам в момент, в който поради извънредната обстановка във връзка с пандемията икономиките на двете страни и на Европейския съюз като цяло бяха засегнати и страдат много. Икономическата криза, с която се сблъскахме, вече наложи необходимост от адаптиране в начина на работа на компаниите след първоначалното объркване, и трябва да призная, че още веднъж отлично се доказаха голямата гъвкавост и предприемачески способности на нашата система.

Но все пак няма да крия, че белезите от кризата са дълбоки и ще продължат във времето, преди да се стигне до цялостното възстановяване особено в някои сектори, засегнати в по-голяма степен поради самото им естество, като ресторантьорството, хотелиерството, туризма и т.н. Въпреки това точно благодарение на големите общи усилия на страните от съюза приехме един безпрецедентен икономически и финансов план за прогрес в развитието на икономиката и обществото и устойчиво възстановяване.

Затова считам, че съществува голям потенциал за насърчаване на италианските икономически интереси в България за увеличаване на преките инвестиции благодарение и на възможностите, които предлага фондът Next Generation EU в стратегически сектори, като зелен растеж, устойчив транспорт и инфраструктури и дигитализация, също и с участие на български компании. Тези сектори разполагаме с отлични предприемачески възможности и иновативни продукти, плод на италианския творчески и инженерен гений, които изнасяме в цял свят, и върху които може да се съсредоточи действието на системата Италия, освен традиционните производствени сектори, които са силата на страната ни, и трябва да се развиват.

Освен това селскостопанският и хранително-вкусовият сектор, и дизайнът, които са други две силни страни на икономиката ни, както и най-добрите ни продукти, признати в цял свят, трябва да се защитават, лансират и разпространяват.

- Бих казала, че концентрацията на собствеността при медиите, без да говорим за социалните медии, е много разпространен проблем не само в нашите две страни. Но имаме общи европейски правила за защита на конкуренцията, свобода на печата и правова държава, които просто трябва да прилагаме и да следим да бъдат прилагани.

- Тази година беше година на тежка криза за всички и от кризите винаги се взема поука, но наученото трябва да се превърне във възможност. Мисля, че всички осъзнахме най-вече, че една пандемия не признава граници, и че само ефективното сътрудничество в ЕС и с другите страни може да помогне да я победим, преди всичко чрез координиране на мерките, споделяне на опита и изследванията, и прилагането на реформи.

На ниво ЕС, както изтъкна председателят на комисията Фон дер Лайен, стана очевидна необходимостта от разработване на обща здравна политика, система за предупреждение и общ отговор на големите кризи, необходимостта от подходящ подбор на стратегическа продукция, която да поддържаме в Европейския съюз при възникване на всякакви извънредни ситуации. Но тук ще добавя и "Коперниковата революция" от приемането на механизма Next Generation EU за финансиране на националните планове за възстановяване, който за пръв път въведе един начален инструмент за обща данъчна политика, с чието добавяне към съществуващите инструменти за обща парична политика да се постигне така необходимия за Европейския съюз растеж, с който да се устоява на глобалната конкуренция.

- Всъщност член VII от Лисабонския договор вече бе прилаган при повече от един случаи. Механизмът за връзката между зачитане принципите на правовата държава при използване на европейските фондове бе въведен с регламент, свързан с многогодишния бюджет на Съюза за 2021 - 2027, приет след оживени дискусии, но още не сме имали възможност да видим конкретното му прилагане.

- Мисля, че в случаи на такава продължителна обща и безпрецедентна криза като тази, която принуди хората коренно да променят стила си на живот, като наруши навиците им, с дълбоки кризисни последствия в икономиката и заетостта, нивото на песимизма нараства.

Но Европейският съюз, който всъщност сме ние, тъй като сме страни членки, които преговарят и приемат общи решения, реагира бързо и много ефективно на кризата, с резултати, които все още не са видими в икономическата и социална структура.

Реалните успехи ще зависят от бързото стартиране на националните планове за възстановяване, от възможностите на Комисията да отпусне фондове на страните членки и от способността на страните членки да ги използват бързо и добре.

- Не съм видяла това проучване, но искрено казано нямам такова усещане. Вярно е, че част от населението бе засегната по-тежко от икономическата криза през 2008-2010 г. и че в по-голяма степен усети тежестта на драстичните икономически мерки, наложени от създалото се положение и от правилата на Договора за стабилност на принадлежащите към еврозоната страни. Точно по тази причина тема на един от основните дебати върху Европейския съюз ще бъде как да се преодолеят поставените досега ограничения за растеж на най-големия пазар в света, за да може освен стабилност да се постигне и общ растеж на всички негови страни членки.

- С Лисабонския договор вече имаме материи, които са от изключителната компетентност на Европейския съюз, имам предвид например търговската политика, където комисията управлява преговорите с третите страни от името на 27-те, след като страните членки приеха мандата й. А това дава внушителна сила при преговорите, като умножава специфичното им тегло.

Отдавна се говори за развиване на самостоятелни способности за сигурност и отбрана, за укрепване на общата външна политика, за ускоряване на способността за вземане на решения и действия. Дебатът за бъдещето на Европейския съюз е отворен, а тази ужасна пандемия със сигурност ни даде много поводи за размисъл върху една по-подходяща визия в състояние да отговори на големите предизвикателства, които ще дойдат. Бих искала да цитирам програмната реч на председателя на Министерския съвет Марио Драги в парламента: