САЩ за медиите в България: Хвалят властта и главния прокурор, а критичните са тормозени
Почти навсякъде в българските медии - включително в обществените - се среща едно и също проправителствено отношение, вестниците на Делян Пеевски хвалят главния прокурор, а независимите издатели и в частност "Икономедиа" са обект на открити атаки от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск.
Журналисти разказват, че са изпращани по задачи с предварително написани текстове на репортажите и напускат професията си, защото са изгубили надежда, че в България може да я практикуват професионално.
Тези заключения се съдържат в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България през 2020 г. в частта за свободата на изразяване и на медиите. В нея често се цитират изводите от доклади на авторитетни български и международни институти и организации, включително на Европейския съюз и Съвета на Европа.
"Безнаказаност, тежка корупция, цензура" - какво се казва още в доклада можете да прочетете тук.
В началото се казва, че, общо взето, правителството спазва конституционното право на българите на тези свободи. Но следват подробности, които описват добре известна картина:
- "Продължава загрижеността, че корпоративен и политически натиск в комбинация с увеличаваща се и непрозрачна концентрация на медийна собственост и на мрежите за разпространяване (на печатни издания), както и правителственото регулиране на ресурси - включително на фондове от ЕС - и подкрепа за медии, тежко накърняват медийния плурализъм."
През юли Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода, базиран във Флоренция, публикува доклад за Европейската комисия, в който се посочва "особено висок риск" за независимостта на обществените медии, корпоративно влияние върху редакционното съдържание и концентрация на медийната собственост.
През август Мрежата за етична журналистика с централа във Великобритания съобщи, че медийната свобода в България е "атакувана" от проправителствена таблоидна журналистика, заглушаваща критичните гласове "чрез финансови заплахи и физическа разправа", което често принуждава етични журналисти да си налагат автоцензура, за да избягват тормоз и изнудване.
През октомври представители на "Репортери без граници", наблюдаващи ЕС и Балканите, заявиха, че правителството на Бойко Борисов няма воля да промени и подобри медийната среда. Според тях правителството е избягало от ангажимента си да защити свободата на медиите.
От българските организации са цитирани Асоциацията на европейските журналисти, Българският хелзинкски комитет, "Трансперънси интернешънъл България". Сред заключенията им са, че свободата да изразиш мнение в страната "пропада безконтролно", белязана от "остър политически натиск над журналисти и медии" и "опитомяване" на обществените медии. Медийната собственост не само е неясна, но и много медии са "финансово зависими от държавни реклами, което може да "оцветява" работата им и да засяга каквато и да е критика срещу властите, която те биха отправили."
Разпределянето на държавните разходи за реклама не е основано на ясен и еднакъв спрямо всички критерий.
Олигарси и тормоз над критичните
В текста на Държавния департамент е цитиран доклад на Съвета на Европа със заключения, че независимите журналисти и медии редовно са обект на тормоз - лично и онлайн, и се влошава работната среда за журналисти заради "откритата враждебност на избрани политици и системните атаки срещу независими медии чрез административен и правораздавателен тормоз, както и със заплахи за физическа разправа".
"На 22 май "Репортери без граници" заяви, че съдебният процес срещу Иво Прокопиев, съсобственик на "Икономедиа", по обвинения за приватизационна измама, всъщност е пример за "растящ политически натиск над основната независима медийна група" от "политически контролирани институции" в "отговор на журналистически разследвания, разкрили неприятната истина за случаи на корупция". Те отбелязват, че в делото има съдебни нередности и че главният прокурор прилага селективно преследване, обвинявайки Прокопиев, но не и Делян Пеевски, например - олигарх със спорна репутация, който контролира значителна част от медийната среда."
Пеевски, определен като олигарх, е посочен още няколко пъти в доклада:
"Бизнесменът и депутат Делян Пеевски, който официално притежава 5 вестника, непрекъснато използва контрола си над каналите за разпространение на печатни издания и приходи от реклама, за да осигури позитивно отразяване на свързани с него политически играчи и на главния прокурор." (докладът е приключен преди United Group да купи вестниците му - бел.ред.)
Като олигарх е определен и Кирил Домусчиев, за когото се говори в частта "Цензура и ограничаване на съдържанието". Журналисти съобщават, че редакционно им е забранено да отразяват определени личности и теми, както и че им биват налагани политически гледни точки от корпоративни лидери със скритата подкрепа на правителството:
"В началото на 2019 г. олигархът Кирил Домусчиев придоби най-големия частен медиен оператор "Нова Броудкастинг груп". Няколко уважавани журналисти и служители бяха уволнени от флагмана на тази група "Нова ТВ" през януари и февруари, а други напуснаха под натиск или поради несъгласие с новите собственици. Те бяха заменени със служители и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е свързана с олигарха и депутат Делян Пеевски. Медийни анализатори смятат, че свързаните с "Нова броудкастинг груп" медии са променили редакционната си политика към проправителствена. Наши контакти в телевизия "Нова" казват, че тя е продължила да губи журналисти и специалисти след първия кръг уволнения заради назначенията от двамата изпълнителни директори и новия директор от Канал 3, които са близки до Пеевски.
Описанието какво се е случило при Домусчиев в медийната група включва още: "Журналисти от "Нова" казват, че текстовете им са били пренаписани от новото ръководство, така че не им е позволена свобода да отразяват новините. За други журналисти се смята, че са изпращани по задачи с предварително подготвени текстове на репортажите. Журналисти, напуснали "Нова", казват, че търсят работа в други сектори, защото не чувстват да е останала някаква надежда за професионална и добра журналистика в страната."
Свободни ли са българите да говорят
В доклада се говори и за това доколко свободни са българите да говорят това, което мислят, и каква е ролята на закона. Припомня се, че за език на омразата е предвидено наказание до 4 години затвор, но и се допълва, че според неправителствени организации политически мотивираното говорене с омраза се е увеличило през последните години заради присъствието на националистически партии в правителството на Бойко Борисов.
Освен това прокуратурата използва текст в закона срещу разпространяването на фалшива информация, за да потиска свободното слово и критиците на правителството. Адвокат Михаил Екимджиев е дал за пример как бе изпратена на съд Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз, само заради публичното ѝ предупреждение, че заради пандемията може да се стигне до недостиг на лекарства.
Има и данни, че властите следят дейността на граждани в социалните мрежи, като един от описаните в доклада случаи е от юли, когато служител на софийското летище е бил уволнен два дни след като поиска оставката на Борисов в излъчвано на живо видео. Обяснението на компанията е, че служителят бил освободен заради "избора на членове на екипа" от новоназначен ръководител.
Клеветата се преследва от закона, но според допитване на Асоциацията на европейските журналисти от октомври почти половината (49%) от журналистите смятат, че именно клеветата е използвана като основно средство за тормоз над тяхната работа, включително със съдебни искове срещу техни публикации.