Сръбският, хърватският и албанският въпрос могат да се решат с прекрояване на границите на Балканите - разпадането на Босна и Херцеговина и обединението на Косово с Албания.

Това се споменава в неофициалния документ, (т. нар. non-paper), информация за който се появи в началото на тази седмица и който според словенското издание Necenzurirano Любляна е изпратила в Брюксел за обсъждане.

Копията, разпространени от изданието на предполагаемия документ "Западните Балкани - пътят напред", според критичното към властта в Любляна издание е получен от кабинета на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Кой действително е авторът не е известно и със сигурност не е дело на словенското външно министерство; говори се обаче за "словенски документ" в дипломатическите среди, тъй като според някои информации кабинетът на Янша е участвал в изпращено му "на различни места".

Част от текста обаче е написана в Будапеща, продължава Necenzurirano. Не се посочват източници и не се дават доводи. Словенският премиер Янез Янша обаче е известен като най-верния съюзник на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Поне по една линия Любляна недвусмислено помага на политиката на Будапеща на Балканите - чрез медийната мрежа в Северна Македония.

Словенската телеграфна агенция, която споменава публикувания документ, също посочва информацията за връзка с Будапеща.

От тази и други публикации по темата следва, че далеч не става дума за официална позиция на Словения, а само за "неформални предложения" за решаване на конфликти. Такива неофициални документи циркулират нерядко в ЕС, имаше подобен случай и с българската позиция за Северна Македония, а текстът изтече през македонски медии. Всякакви спекулации за словенската роля обаче са се коментират оживено в Европа заради предстоящата роля на Словения начело на председателството на Съвета на ЕС от 1 юли.

Всъщност ролята на Любляна в дебата бе поставена под въпрос този месец и от публикации, според които словенският президент Борут Пахор повдигнал темата за разпадането на Босна и Херцеговина пред тричленното президентство на страната по време на посещение в Сараево и попитал може ли това да стане по "мирен" начин. И Янша, и Пахор отрекота да предлагат такива неща. Президентът на Босна от хърватска страна Желко Комшич обаче заяви, че въпросът действително му е зададен. Кабинетът на Пахор призна, че темата е обсъждана, но не за да се предлагат идеи, а за да се изрази безпокойство от тях.

Освен това документът изглежда сякаш е правен по образец за сръбски и хърватски националистически кръгове, които работят за разпадането на Босна от три десетилетия, пише "Нецензурирано".

Накратко се предлагат следните решения:

Ситуацията, която описва документът на Западните Балкани, се свежда до това, че националните въпроси на сърби, албанци и хървати са основният проблем в региона. Дейтънските споразумения може да са спрели войната в Босна, а кампанията на НАТО да е прекратила етническото прочистване в Косово преди шест години, а държави като Северна Македония и Черна гора да показват напредък, но "основни въпроси остават решенини".

Описва се невъзможността да се говори за европейска перспектива на Сърбия и Косово, а и за членство на Босна. Споменава се увеличаващото се влияние на Турция в Босна и Северна Македония. Обратно, "Сърбия, Хърватия и Албания имат стабилни правителства в момента и избраните им политици са способни да взимат стратегически решения."

Според документа първите нужни стъпки са възможността за тези промени да се обсъди с политическия елит в региона, по-късно - с тези в международната общност - и всичко това да стане "мълчаливо". Нужна е "комуникационна програма", за да се представи този план на обществата. ЕС поема инициативата и я "формализира", ако съюзът, САЩ и регионалните лидери я приемат.

Няма доказателства и индикации, че Янша "лично" е предал документа на Шарл Мишел. Ако се съди по европейските реакции, няма основания и да се твърди, че съществува, но това е обичайна практика в ЕС. Самият Мишел първо намекна, по-късно отрече да има такъв документ. Говорителят на Еврокомисията и Европейската служба за външно действие Петер Стано каза, че "не е известно да съществува" такъв документ, който "определено не сме получавали или виждали и следователно няма да коментираме предполагаемата му тема".

В самата Босна президентът Желко Комшич заяви, че ако трябва да се гледа документът, след него от Босна нищо не би останало. "Изглежда, европейските приятели бързо забравиха историческия опит и Хитлер," казва още Комшич. Социалдемократът има предвид европейската десница.

Кабинетът на Янша отказа да коментира документа. Янша заяви преди публикуването на предполагаемия проект, че подобни инициативи целят само да "навредят на образа на Словения в ЕС", докато тя "търси решения" за Западните Балкани, а твърденията могат само да ѝ попречат. В резултат основният политически опонент на Янша, социалдемократът Таня Файон, поиска той да се разграничи от документа.

Според словенския външен министър Анже Логар обаче има и други подобни документи - например един "хърватски" (на външния министър на страната Гордан Гърлич), който според Логар би позволил да се обвърже със загреб изборът на хърватски член на президентството на Босна (в момента хърватският президент е социалдемократ, докато в Загреб управляват консерваторите на Андрей Пленкович).

A version of the supposed non paper by @JJansaSDS has been leaked by @necenzurirano_ https://t.co/spHVMiUWeY 1/9 pic.twitter.com/IXUleNnJ26

- Florian Bieber (@fbieber) April 15, 2021

Тази инициатива, към която се е присъединила Словения и която по принцип се подкрепя от Русия, според "Свободна Европа" е била подкрепена и от Унгария, но и от три православни - България, Гърция и Кипър (това се споменава и в "Нецензурирано", където се уточнява, че първите две имат собствени интереси в Северна Македония). По принцип София не коментира позиции по неофициални документи.

Подобни идеи едва ли ще получат каквато и да било подкрепа от Берлин и Париж, нито от Вашингтон. Предишната администрация на президента Доналд Тръмп - чийто поддръжник бе Янша - на практика насърчаваше прекрояването на граници на Западните Балкани. Пример бе допускането от страна на официални представители на Вашингтон, че може да се подкрепи план за корекцията на границите между Сърбия и Косово.

Македонският "Слободен печат", близък до управляващите социалдемократи, обяснява, че "Зелената светлина за разпад на Босна и Херцеговина и за обединяване на Косово с Албания ще даде нов тласък на сръбските националисти в Черна гора и на албанските националисти в Северна Македония, две членки на НАТО."