От разпалени дебати до окървавен нож и заплашителни писма - преди изборите в Испания днес пътят между тези неща бе кратък.

Вотът обаче не е национален, а единствено за регионалната власт в столицата Мадрид. Въпреки това гласуването размести пластовете в испанската политика.

Предсрочният вот е резултат от амбициите на звезда, която с работата си в Мадрид на практика изгрява и в националната политика - Исабел Диас Аюсо. Като консервативен кандидат тя нашумя в разгара на първата пандемична вълна, когато непрекъснато влизаше в сблъсък с правителството на премиера Педро Санчес за това дали столицата трябва да се затваря.

Тя се ползваше с популярност сред част от испанците, като откаваше да затваря заведения и магазини с аргумента, че не е крайно необходимо и че така само ще пострада икономиката. Дебатът, който се разпали още с действията ѝ и намира кулминацията си в предсрочните избори, изглежда като оценка как изглежда управлението на Санчес през погледа на най-богатата област на страната. Очаква се социалистите на Санчес да загубят половината си места в регионалната власт две години и половина преди редовните парламентарни избори през ноември 2023 г.

С населението си от 6.6 млн. души Мадрид бе и най-тежко засегнатият от пандемията регион. За Аюсо нейният основен опонент в столицата, който въплъщава битката ѝ с "комунизма", е самият Педро Санчес. Партията ѝ се надява, че победата ще подобри позициите ѝ след години, в които тпонесе тежки удари.

В началото на седмицата испанският министър за туризма Рейес Марото от управляващата социалистическа партия получи пакет с окървавен нож, по думите ѝ свързан с крайнодясната партия "Вокс". Оказа се, че всъщност това е дело на човек с психични проблеми, но инцидентът не попречи на "Вокс" да продължи кампанията срещу нея.

Преди това, в края на миналата седмица, при вътрешния министър, ръководителя на националната гвардия, при самата Аюсо, а и при крайнолевия ѝ съперник Пабло Иглесиас пристигнаха общо четири "предупредителни" писма - повечето с куршуми. Аюсо омаловажи ставащото, а Иглесиас - който напусна националната политика, за да се изправи срещу нея, използва случая, за да се опълчи срещу "Вокс".

Крайнодесните имат шанс отново да са решаващият фактор за властта според повечето проучвания, макар и да не управляват. Те на практика поддържаха коалиция на Народната партия с центристите "Граждани" - те първо бяха звезда в испанската политика, обещаваща "нормалност" и "антинационализъм". Каталунската криза и повтарящите се избори обаче объркаха плановете им.

Сега проучванията дават голям шанс на Народната партия да спечели най-много гласове, но отново да не може да състави мнозинство без "Вокс" - партия, чиято водеща роля на национално ниво изглеждаше немислима допреди няколко години. Двата парламентарни вота и един регионален през 2019 г. обаче сложиха край на "испанското изключение" от крайнодясната вълна в Западна Европа - от партия с няколко десетки хиляди поддръжници година по-рано "Вокс" се превърна в трета политическа сила с 3.4 млн. гласа и 10.3% от местата в парламента отчасти за сметка на Народната партия.

За "Вокс" основни въпроси бяха централизацията на властта (по-малко правомощия за автономните области в светлината на каталунската криза), миграцията и традиционните ценности, лидерът Сантяго Абаскал лично водеше кампания срещу закони против домашното насилие. Изборът на вицепремиера Иглесиас да напусне поста си, за да се изправи срещу Аюсо, е част и от личната му битка с крайнодесните. И социалисти, и крайнолеви поискаха "санитарен кордон" да изолира "Вокс" от политиката, като по френски и германски модел всички откажат да работят с партията.

Колко важен е вотът на национално ниво показва фактът, че в средата на месеца премиерът Санчес лично се включи в митинг, на който заяви, че испанците трябва да направят избор между "пътя на икономическо възстановяване" и този на "социалното изключване, крайнодесните и корупцията" с Народната партия и "Вокс".