Само за няколко дни публичните послания от Брюксел успяха да объркат поне две държави на Западните Балкани.

Първо от Европейската комисия дойде допускането, че Северна Македония и Албания може да се разделят в присъединителния процес, въпреки че вървят заедно по пътя си към първата междуправителствена конференция.

Това каза в Скопие еврокомисарят за разширяването Оливер Вархей, като обясни ситуацията с хипотеза за продължаващо българско вето за начало на преговорите - в такъв случай поне едната (Албания) може да продължи сама, за да не бъде спирана от другата. Два дни по-късно говорител на комисията даде да се разбере, че идеята за отделяне не е официално становище, но и че не е в компетенцията ѝ; това трябва да обсъжда Съветът.

Всъщност подобен ход би поставил на карта евроинтеграцията и на двете държави - особено докато в Албания бушува институционална криза, в която прозира атака срещу политическото инакомислие.

ЕС отлага поканата за преговори за Северна Македония и Албания от няколко години. Югозападната съседка на България още имаше друго име, когато комисията я определяше като готова да започне да преговаря; решението обаче бе в ръцете на лидерите на държавите от ЕС. По-късно, през 2019 г., процеса открито блокира Франция (на практика с подкрепата на Нидерландия), а през 2020 г. това направи България.

Спорът с България продължава вече 8 месеца. Година преди това нямаше никакво развитие по т. нар. рамкова декларация на парламента, с която София въведе нови условия пред одобрението за членство на Скопие (такива, които никога не са били формализирани преди това, нито дори в Договора за добросъседство). Оттогава Евросъюзът опитва да отправя призиви и към двете страни да изгладят противоречията, за да приеме България преговорната рамка на Северна Македония. Вчера служебното правителство на България попари и най-малката надежда на македонското за промяна: позицията за ветото с нищо няма да се промени.

Междувременно Албания твърди (както впрочем и европейски политици, критикуващи българската позиция), че нейният път към ЕС е спънат изцяло от ставащото със Северна Македония или с други думи, че тя е косвена жертва на българското вето. Това се опита да обясни и премиерът Еди Рама дни преди изборите в Тирана на 25 април: Тирана може да пострада заради проблемите на Скопие.

Това не е съвсем вярно и Рама го посочи в същото интервю: "Не знаем какво ще реши Нидерландия, както и другите държави". Всъщност Нидерландия повтаря от месеци позицията си, че Албания трябва да направи някои реформи, свързани с правовата държава, преди да продължи с първата междуправителствена конференция. И Нидерландия (като България) нарича позицията си ясна: нужно е конституционният съд, който известно време бе останал без състав, да заработи; трябва да се промени спорен медиен закон (от който Тирана отстъпи); и да се покажат резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Последното е най-трудно изпълнимо.

Страната не е променила условията си оттогава, а и е малко вероятно да го направи в близките месеци, докато текат коалиционни преговори за формиране на ново правителство в страната. Нещо повече, Нидерландия предупреди през пролетта, че преди да види новия доклад на комисията за Албания по-късно тази година, темата дори няма да е на дневен ред.

В тази обстановка се появи информацията, че Брюксел планира да предложи другия месец начало на преговорите само с Албания. Въпросът според албанския външен министър Дитмир Бушати се свежда до това евролидерите да одобрят на съвета си другата седмица преговорната рамка за Албания, решение, което "трябваше да се вземе отдавна". "В чакалнята сме от много години," каза още Бушати. Преговорите с Тирана започнаха през 2014 г.

Всъщност, седем години по-късно, пред европейския ѝ път се появи още една въпросителна, но тя не е създадена "отвън".

Социалистите на Рама спечелиха изборите за парламент и получиха мнозинство, поставяйки под въпрос претенциите на основния противник Лулзим Баша, че говори от името на народа и младите. В този миг след труден мандат, белязан от протести, бойкот и тежки корупционни скандали, те се обърнаха към единствения непобеден политик на висока позиция, който се противопоставя на Рама.

Това е президентът Илир Мета, който в момента е обвинен от депутати от управляващото мнозинство в нарушаване на конституцията по време на изборите. Началото на разследването бе официално одобрено миналата седмица и то следва редица критики от държавния глава към властта. Някои неин съюзник, Мета се обърна срещу нея с предупреждението, че Рама оглавява "клептократичен режим" и се проваля срещу пандемията, а и прави и трите власти в държавата зависими от себе си.

Лидерът на групата на социалистите в парламента Таулант Бала съобщи, че процедурата за импийчмънт вече е започнала и вероятно ще може да прозведе резултати преди приключване на мандата на Мета през септември.

Позициите на Мета, бивш член на Социалистическата партия, по-късно съзнал своя, не са решаващи - постът му е с основно церемониални функции. Рама обаче няма критик от по-висока трибуна. Той предупреди, че е по-добре всяка разследваща комисия в парламента да гледа към "изборните измами", а не към него. Тъй като парламентът може да отстрани Мета още този месец, след изготвяне на парламентарен доклад, президентът може дори да се окаже в позиция, в която да връчи мандата на Рама за ново правителство, след като е бил отстранен.

В тази ситуация от опозицията и много наблюдатели идват критики, че управляващите опитват да монополизират властта; а само преди месец в Брюксел се обсъждаше победата на Рама на изборите да бъде последвана от поощрение за Тирана. Сега, при успешно отстраняване на Мета, Европейският съвет през юни може да е предпазлив към Албания, дори тя да може да се "отдели" от Северна Македония. Пречка би могла да дойде и от Франция. Там идват избори и кампанията, в която президентът Еманюел Макрон се състезава основно с Марин льо Пен, фактически е в ход след две тревожни писма от военни, публикувани в крайнодясно списание.

Макрон, който блокира преговорите на Скопие и Тирана през 2019 г. заради нуждата ЕС първо да се "самореформира", е задавал въпроса: "Как да обясня на избирателите си, че държавата, от която идват най-много търсещи убежище, е Албания, но много министри в ЕС вярват, че Албания се подобрява и трябва да започнем преговори за ЕС?" Рама знае това и в друго интервю побърза да заяви, че ако не Северна Македония, пречка пред страната му вероятно ще бъдат европейските избори.

Съществува обаче и хипотезата, че Тирана всъщност няма интерес от начало на преговорите - те ще ѝ наложат нуждата от прозрачност на всеки аспект на икономиката и демокрацията, каквито тя вероятно не би искала.

Така Северна Македония и Албания остават свързани в условия, когато нито разделянето им, нито преодоляване на ветото (било от България или западни страни) не носи сигурни ползи. Двете държави се намират почти в изходната точка, в която бяха преди две години.