Страхът се вклини между евреите и арабите в израелските градове

В смесения арабски и еврейски град Акра на празничния фестивал Ейд ал Фитр (Рамазан байрам - бел. ред.), който отбелязва края на Рамазан, обикновено семействата се смесват свободно и водят децата си на панаири и разходки с лодка по крайбрежието.
Страхът и недоверието обаче обхванаха почти безлюдния център на израелското пристанище в четвъртък. Един жител предупреди да не се говори иврит в старата част на града, а втори поиска от трети да види документите му за самоличност. Често сочен за пример за араби и евреи, живеещи заедно в относително спокойствие, Акра е древен град на брега на Средиземно море с две други имена - Ако на иврит и Aкка на арабски.
Това съвместно съществуване е разрушено от ескалиращите ракетни обстрели и въздушни и артилерийски удари между Израел и Газа, разпалили междуобщностното насилие в цялата страна между еврейското мнозинство на Израел и арабското малцинство, което е 21% от населението. "Те казват, че Газа излиза извън контрол, но ставащото тук ме плаши повече," каза Маджд Абадо, арабин от Акра.
На фона на съобщения за нападащи се арабски и еврейски младежи, които "Ройтерс" не можа да потвърди веднага, над половин дузина жители на Акра заявиха, че са уплашени да напуснат дома си, защото се страхуват, че ще бъдат объркани с арабин или евреин. Във вторник протестиращи запалиха полицейски участък в града и разбиха прозорците му. В четвъртък, при очевидна демонстрация на сила, няколко десетки полицаи с екипировка за борба с безредици преминаха покрай крепост от епохата на кръстоносците към станцията, за да проверят щетите.
Известен театър, който изнася представления както на арабски, така и на иврит, заяви, че е отменил всички планирани представления тази седмица поради насилието.
"Тук живеем заедно, евреи и араби, в добри отношения," каза 63-годишният Мони Йосеф от Театрален център "Акко". "В този театър (работят) евреи, араби, християни, мюсюлмани, друзи, като семейство. И (когато) някой (причинява) неприятности отвън, засяга всички ни."
Молбите на религиозните лидери не допринесоха много за охлаждане в този и други градове, обхванати от изблик на раздори, които израелският президент оплака като "безсмислена гражданска война".
"Деветдесет и девет процента срещу това"
През последните седмици напрежението в арабската общност се повиши, подхранвано от заплахата от изселване на палестинци в Източен Ерусалим и полицейски нахлувания в джамията "Ал-Акса", третото най-свято място в исляма след Мека и Медина. Но те ескалираха драстично, след като "Хамас" изстреля ракети срещу Израел, а Израел отвърна с въздушни и артилерийски бомбардировки на Газа. При последвалото насилие бяха убити най-малко 83 палестинци и седем израелци тази седмица.
Основни мирните нощни протести на арабите се превърнаха в изблик на гняв. Някои опожаряваха коли, полицаи и синагога, а тълпи от евреи нападаха араби в колите им или на улицата. Рефренът на Абадо от Акра е повтарян от мнозина в града с 55 хил. души населени, от които 30% са араби: той обвинява насилието там за външни лица и малки групи младежи.

"Деветдесет и девет процента от хората тук са против това", каза той.
Израелското арабско малцинство произхожда предимно от палестинци, живели под османско, а след това и британско колониално управление, оставайки в територията, която стана Израел при създаването на държавата през 1948 г. Мюсюлмани, друзи или християни, повечето са двуезични, говорят арабски и иврит и изпитват чувство на родство с палестинците в окупирания Западен бряг и ивицата Газа.
Това родство и фактът, че повечето не служат в израелската армия, кара някои израелци да ги гледат с подозрение, особено в крайната десница. Мнозина имат двойно гражданство, но казват, че общностите им, от плодородната Галилея на север до пустинята Негев на юг, са изправени пред дискриминация в области като образование и жилища.
"Не говори иврит"
Историята на Акра е отпреди 4000 години. Неговият стар град със стена носи останки от своето отдавнашно минало, включително извисяваща се джамия със зелен купол. Днес старият град е обитаван предимно от араби, докато евреите са в съвременните му предградия. По стара алея от джамията "Ал-Джазар" арабите огледаха щетите по турска баня, която бе запалена през нощта, а вратите ѝ бяха на земята, извадени от пантите.
Когато мъж се приближи, тримата жители, двама от които младежи, помолиха на иврит да видят личната карта на мъжа. Мъжът отказа, като обясни на арабски, че е арабин, и продължи пътя си.
Не е известно колко широко разпространени са подобни искания. Друг мъж предупреди кореспондент на "Ройтерс" "да не говори на иврит в стария град... просто кажете "Ас-саламу алейкум" или "Мир вам".

Коментатори от арабски медии твърдят, че настоящите вълнения може да са предизвикани от събитията в Ерусалим, но причините са по-дълбоки. Недоволството се засили през 2018 г., когато правителството на премиера Бенямин Нетаняху прие закон за "националната държава", който според много араби ги свежда до граждани от втора класа, като дава на евреите "изключително право на национално самоопределение" в Израел. В него се посочва: "Израел е историческата родина на еврейския народ и в него има изключително право на национално самоопределение."
С призиви за възстановяване на спокойствието в четвъртък Сами Абу Шахаде, депутат арабин в израелския парламент написа в "Туитър": "Насилието, насочено срещу граждани евреи и граждани палестинци от екстремистки организации, на което не дават отговор правоприлагащите органи, е червена линия, която изисква незабавно разрешаване и международна намеса."