С нареждането да бъде отклонен пътнически самолет, прелитащ над Беларус по пътя от една към друга държава от ЕС, президентът Александър Лукашенко насочи към себе си световното внимание и предизвика невиждана от години политическа криза в авиацията и нов отпор от Европа месеци след протестите срещу 27-годишното му управление.

Полет FR4978 на "Райънер" от Атина се очакваше във Вилнюс около 14 ч. българско време в неделя, 23 май. Вместо това самолетът със 170 души на борда кацна в Минск, като се отклони над беларуското въздушно пространство малко преди навлизане в литовското.

В беларуски медии и в социалните мрежи се появиха съобщения за бомбена заплаха (ден по-късно свързана с "Хамас", а те отрекоха). По-късно ги разпространи и държавната телеграфна агенция, която написа, че президентът Александър Лукашенко лично наредил отклоняването на самолета към Минск.

Там бе арестуван Роман Протасевич, журналист, съосновател на платформата Nexta ("Нехта"), който бе на борда. Платформата координираше и организираше демонстранти миналата година по време на протестите срещу Лукашенко при обявеното му преизбиране с над 80% от вота.

Пътниците на борда (сред които, по последни данни, няма български гражданин) чакаха часове на летището, преди да могат да продължат до Вилнюс. В литовската столица пристигнаха общо петима души по-малко от качилите се в Атина - 26-годишния Протасевич, приятелката му и още трима, които според изпълнителния директор на "Райънер" вероятно са агенти на беларуската КГБ.

Протасевич вчера се появи на разпространяван от беларуската държава запис, в който казва, че е добре и дава показания с признанието си за участие в организацията на протестите. Една от хипотезите за записа е, че е направен под натиск от беларуските власти.

Беларуските власти твърдяха, че след получена от авиодиспечери информация екипажът на полет FR4978 действал по своя преценка; отговарящите за контрола на въздушния трафик само препоръчали. "Райънер" също опита да се защити с аргумента, че след тези данни за заплаха е избрано кацане на най-близкото летище.

Context on the flight path of #FR4978 today -

Ryanair's ATH-VNO flight normally (avg point from past year) begins its descent over Belarus ~177km from VNO. Today's flight maintained 39,000 ft toward Lithuania before beginning its diversion 73km from VNO (30 km from 🇱🇹 border). pic.twitter.com/ubprI2YG7V

- Flightradar24 (@flightradar24) May 23, 2021

Това съобщение веднага бе поставено под въпрос и от беларуската опозиция, и от Запада, и от авиационни експерти. Най-близкото летище до самолета е било това във Вилнюс, на 73 км, а до Минск - близо два пъти по-голямо.

Освен това беларуски изтребители МиГ-29 бяха изпратени, за да пресрещнат и съпроводят самолета до летището в Минск. Беларус твърди, че целта била да се гарантира безопасно кацане.

По данни от платформата FlightRadar самолетът на "Райънеър", летящ от Атина за Вилнюс, обикновено започва да се спуска още над беларуска територия още на около 177 км от дестинацията (средна стойност от полетите по този маршрут през изминалата година). Този път поддържа обичайната височина, докато не се отклонява на 73 км от Вилнюс, на 30 км от литовската граница.

Повечето европейски държави, сред тях България, осъдиха беларуските действия. Към Лукашенко бяха отправени обвинения в "държавен тероризъм" и "международно пиратство". Редица авиокомпании - от "Луфтханза" и KLM до "Ер Франс" се отказаха да летят над Беларус. Вчера полет на "Луфтханза" бе задържан на летището в Минск заради предполагаема заплаха.

Според противника на Лукашенко на непризнатите от ЕС избори миналата година, Святлана Цихановска, Протасевич го очаква смъртна присъда в Беларус, защото е определен като "терорист".

Русия първоначално заяви, че стои зад Беларус и осъди острата реакция на Запада. По-късно прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков смени тона и призова за разследване на инцидента (задържаната приятелка на Протасевич София Сапега е руска гражданка).

Беларус измести почти всички теми на първия ден от Европейския съвет, започнал вчера в Брюксел.

В резултат лидерите решиха да бъдат въведени нови икономически санкции срещу Беларус и да се затвори въздушното пространство на ЕС за самолети на беларуски компании.

Взетото решение не включва възможно най-тежките обсъждани санкции; в дневния ред фигурираше предложение за пълно спиране на трафика между ЕС и Беларус.