Какво би направил капитан на граждански самолет, ако му съобщят за бомба на борда, докато прелита над чужда държава, а след това го прехваща и изтребител? Има ли ясни правила за действие в подобна ситуация? А какво казва международното право?

Отговорите на тези въпроси помагат да се разсее мъглата около случилото се в небето на Беларус с полета на "Райънер" и арестуването на журналиста и активист Роман Протасевич и руската му приятелка София Сапега. Засега не се знае нищо за гледната точка на екипажа и картината се рисува от съобщенията на Минск и разпространеният във вторник разговор между управлението на полетите и самолета със 133 дши на борда.

1. Заемам се със спасяване на самолета и пътниците

2. Решавам да кацна на най-близкото летище, а в случая това е Вилнюс

3. Съобщавам за решението си на авиодиспечера

4. Ако ме принуждават да върша нещо друго, подавам сигнал за бедствие и докладвам на аварийната честота за нападение срещу въздушния кораб

5. Настоsвам да кацна на летището, което съм избрал предвид ситуацията във въздуха, метеопрогнозата, питам пригодно ли то и т.н.

6. Ако възникне реална заплаха, следвам изтребителя, но на земята искам да пристигнат консул и журналисти

7 Отказвам да изпълнявам задачата нататък заради стресовата ситуация и се отправям да си почина в хотела.

Някои от изброените от Литвинов моменти отсъстват в драмата от неделя. Засега поне знаем кой е съобщил за бомбената заплаха и кой е посочил Минск като мястото за извънредно приземяване. А това са властите в Беларус.

Във вторник Департамента по авиацията към Министерството на транспортните комуникации на Беларс разпространи своята версия и основания за предприетите действия, както и стенограма на диалога между кабината на самолета и контролната кула. Текстът коригира първоначалното съобщение на беларуската държавна телевизия, че екипажът е избрал да се насочи към беларуската столица - в действителност е точно обратното.

В съобщението се твърди, че на 23 май в електронната поща на Националното летище Минск на английски език е получено писмено съобщение: "Ние, воините на ХАМАС, настояваме Израел да прекрати огъня в Сектора Газа. Настояваме ЕС да се откаже да поддържа Израел в тази война. Известно е, че участниците в Delphi Economic Forum се завръщат у дома с полет FR4978. В него е заложена бомба. Ак оне изпълните нашите искания, бомбата ще избухне на 23 май над Вилнюс".

Муса Абу Марзук, лидер на политическото бюро на "Хамас", веднага отхвърли в "Туитър" като "безпочвени и абсурдни" подобни твърдения. "От основаването си "Хамас" води битка изключитено с израелската окупация", цитира думите му Анадолската агенция.

От стенограмата на разговора между екипажа на полет FR4978 и кулата в Минск се вижда, че от самолета на няколко пъти искат разяснение къде точно е получена бомбената заплаха, за която им съобщават. Отговорът е, че тя е разпространена "до няколко летища". Във вчерашното съобщение обаче е написано, че "първичната информация със заплахите е постъпила в Национален аеропорт Минск".

Пилотът на Ryanair пита и откъде идва решението за приземяване в Минск и след няколко пъти изчакване отговорът на кулата е "това е наше решение". В обяснението към стенограмата се казва, че авиодиспечерът няколко пъти опитал да се свърже с офиса на авиокомпанията във Вилнюс, но не успял.

Пренасочването към Минск е много важен момент, защото към края на разговора самолетът на полет FR4978 е бил само на 2 минути от излизане от въздушното пространство на Беларус. При това графика на движението му, очертана според данните в сайта Flightradar24, показват, че не само Вилнюс е доста по-близо, но и че когато изтребителят дава сигнал за пренасочване към Минск, самолетът се движи на крайцерска височина и е подминал мястото, от което на около 177 км от литовската столица обикновено всички започват снижаване за Вилнюс.

Иначе сазано, капитанът вече е бил нарушил полетния план и с всички сили е бързал да напусне небето на Беларус.

Какво е логиката на авиодиспечелите да насочат потенциално миниран самолет към собствената си столица тепърва ще се изяснява. Засега властите са поканили представители на ИКАО, IATA, EASA и на гражданската авиация на ЕС и САЩ "за изучаване на обстоятелствата около случилото се" в минутите от началото на разговора в 09:29 до 09:47, когато пилотът обявява извънредна ситуация и подава сигнал MAYDAY, MAYDAY, MAYDAY.

Защо капитанът е позволил отвеждане на част от пътниците? Имал ли е право да откаже да продължи полета към столицата на Литва, докато не се качат всички, с които е кацнал (освен няколко граждани на Гърция и Беларус, които не са се върнали)?

Авиационният експерт Вадим Лукашевич казва за московското издание "Новая газета", че самолетът може да е екстериториална единица, но екипажът изпълнява указанията от земята или маневри на боен самолет.

Дали е имало такива, какви точно и включвали ли са те и заплаха още не се знае.

Ясно е, че решението е на капитана, защото той единствен взима решение. Но какво го е накарало да обърне на 30 км от литовската граница и то при движение с крайцерска скорост? Вадим Лукашевич допуска, че бойният самолет е дал знак, че е готов да стреля.

Според него е нормална практика при сигнал за взривно устройство на борда да бъде вдигнат боен самолет. Защото пътническият вече е потенциално пилотирана летяща бомба и особено след атентатите от 11 септември никой не оставя подобни неща на случайността. Но в конкретния случай той определя действията на Беларус като въздушно пиратство.

Трябва да се прослушат записите на апаратурата в самолета и да чуе позицията на авиокомпанията, имаща ангажимент към всеки, купил неин билет, включителто Роман Протасевич. При фалшива бомбена заплаха, вероятно не действа оправданието за форсмажорна ситуация, няма оправдание и за рискове от полет на военна зона, за каквато и до днес се смята Източна Украйна, например.

За Майкъл О'Лиъри, ръководителят на Ryanair, случилото се е "пиратство, подкрепяна от държава". Пилот, с когото разговаря Би Би Си, също казва, че "ако бъдеш прехванат от боен самолет, се подчиняваш". Но той допълва, че в подобен инцидент се нарушават куп закони и конвенции за международното въздухоплаване.

Ескорт на бойната авиация може да бъде поискан и от екипажа на самолет - чрез изпращането на специален код за извънредна ситуация. Това обикновено означава загуба на комуникация, механична повреда или дискретен начин да се уведоми за престъпна намеса на борда. В такъв случай бойният самолет лети вляво от кабината, за да има видимост капитанът, управляващ от лявата седалка. Ако се включи втори боен самолет, той лети вдясно или отзад. В такава формация започват опити за комуникация с екипажа, включително чрез знаци, светлини и движения с крилата или маневри.

Когато е решено пренасочване към Минск, ситуацията драстично се променя за екипажа. Той може да не познава летището, как се стига до него, нуждае се от информация за времето там и всякакви подробности за кацане.

И това не е всичко. Двама университетски преподаватели по право коментираха за изданието The Conversation, че не разбират по каква логика терористи биха уведомили за бомба летището в Минск, а не тези в Атина и Вилнюс, началната и крайната точка на полета.

Според тях е спорно от правна гледна точка и дали Беларус има право да отклони самолета. Това по принцип е допустимо, но само след "основателна причина" - дали е така ще се обсъжда на 27 май на извънредно заседание на 36-те членове на Съвета на ICAO.

И още - докато самолетът не е достигнал крайната си точка, той технически се води "в полет", независимо, че е паркиран в Минск. Освен това никоя страна няма право да задържа заподозрени сред пътуващите за предполагаеми престъпления, които на се извършени на борда му. Беларус е трябвало да поиска екстрадирането на Протасевеч от Полша или Литва.

Варшава може да съди Беларус за нарушаване на правата ѝ съгласно дооворите на ICAO. Ако са били задържани в самолета, Протасевич и Сапега може да съди Полша пред Европейския съд за правата на човека, защото не е защитила на своя територия правото им на свобода. Ако екипажът жи е избутал в ръцете на беларуската полиция, това също е основание за жалба срещу полската държава.