Доверието към президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган никога не е било толкова ниско, колкото през последните седмици и причината за това не е само в скандала с най-известния напоследък мафиот.

Това сочат данни от последните проучвания на общественото мнение, едно от които - на агенция "Метропол" - привлече вниманието на западните медии. Според него поне двама настоящи кметове могат да победят Ердоган, ако изборите, иначе предвидени за 2023 г., се проведат сега.

Предстои да се измери спадът в доверието и заради кризата, разтърсила властта с поредицата видеоклипове на някога проправителствения бизнесмен и осъждан престъпник Седат Пекер. Още дни преди началото ѝ агенция "Метропол" оцени дела на поддръжката на ПСР сред турските избиратели - към април на едва 27%.

Нещо повече, президентът би загубил президентски избори и от кмета на Истанбул, Екрем Имамоглу, и от този на Анкара, Мансур Яваш. Разликата и при двамата е близо 10 процентни пункта преднина спрямо Ердоган. Би спечелила и бившия вътрешен министър Мерал Акшенер; въпросът е дали лидерът на РНП, Кемал Кълъчдароглу, който се ползва с по-слаба подкрепа и има по-малък шанс срещу Ердоган, би се съгласил на общ кандидат на РНП и Добрата партия (на Акшенер).

Тези резултати са важни, дори изборите да са след две години, защото Ердоган е известен с радикални стъпки в името на това да мобилизира турците.

Останалите проучвания от април и май показват сходни резултати с тези от предходните два месеца - само в две от тях ПСР има висок резултат (над 37%). Подкрепата му намаляваше и според проучванията от предишните два месеца (за тях и за причините за спада в популярността му четете тук).

В поне една от тези анкети - на института "Гезиджи" - обаче на балотаж на президентския вот Ердоган би загубил и срещу Кълъчдароглу - 41.8% срещу 44.8 на сто. Обратно, от началото на април шест други проучвания освен това на "Метропол" дават на Ердоган победа на балотаж и срещу тримата останали - Имамоглу, Яваш и Акшенер.

Това означава, че в някои от анкетите разликата между Имамоглу и Ердоган е достига 17-18 пункта в полза на кмета на Истанбул. Имамоглу би кандидата на Ердоган за властта в най-големия турски град два пъти - през март и през юни 2019 г., след като вотът там бе повторен. Местните избори, чиято кампания се водеше сякаш са национални, доведоха до загубата на повечето големи градове, а това даде тласък на противниците му, които го обвиняват в засилващ се авторитаризъм и потъпкване на демократичните институции.

Въпросът за участието на Акшенер и Кълъчдароглу на балотаж е задаван по-малко пъти, но според данните от четири анкети Акшенер би загубила само в една. Акшенер също така би имала по-малка преднина, а и в тази надпревара колебаещите се са повече, както и при хипотеза с опонент Кълъчдароглу. Ако лидерът на РНП е кандидат, нараства и делът на колебаещите се.

Част от поддръжниците на Ердоган (17% от гласувалите за партията му през 2018 г.), изглежда, са се отказали от партията. Това не означава, че те окриват възгледите си при някоя от опозиционните партии. За агенцията ръководителят на базираната в Истанбул социологическа компания "Тюркие Рапору" Джан Селджуки посочва момента, в който Ердоган уволни управителя на централната банка - поредния за месеци - Наджъ Агбал - през март. От тази стъпка на Ердоган насетне лирата се срина с 13%; а Агбал бе уволнен, след като вдихна лихвите по кредитите и с това върна част от доверието на инвеститорите. Ердоган е против подобна политика, защото тя забавя икономическия растеж и според него (обратно на общоприетата икономическа логика) предизвиква инфлация.

Данните на цитираната от "Блумбърг" агенция очертават промяната: Опозиционние партии скъсяват дистанцията с управляващия алианс на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и крайнодясната Партия на националистическото действие. Промяната е в полза на опозиционния алианс на водещата партия извън властта, Републиканската народна партия (РНП) и Добрата партия на отцепилата се от националистите Мерал Акшенер.

Тя включва както малък ръст на подкрепата за опозицията, така и много по-голям спад за алианса на Ердоган. Това потвърждава тенденцията - избирателите на ПСР още търсят алтернатива. И за двата основни блока обаче подкрепата е 30-35%, с малка преднина за Ердоган. Остават многобройни и нерешилите за кого да гласуват - 15% от респондентите.

A big part of Turkey's problems on the trade side is the decline in exports to the Middle East. Gross exports is down ~$10bn since 2012. A large part of this is due to the aftermath of the Arab Spring, the ongoing Syrian conflict and declining exports to Iran and SA/UAE. pic.twitter.com/utkoSL7mfO

- Erik Meyersson (@emeyersson) May 28, 2021

Коронавирусът тежко удари икономиката, а кризата стана повод за сблъсъци с Имамоглу, в който той увеличи популярността си. Икономическата политика на правителството и преди пандемията обаче буди въпроси у някои експерти. Към нея се присъедини случаят изхарчените валутни резерви през двете години, в които зетят на Ердоган Берат Албайрак е финансов министър. "Къде са 128-те милиарда?" бе кампания, подхваната от РНП, с която властта положи усилия да се бори, за да защити разходите си.

Освен монетарните решения и натиска на Ердоган върху централната банка (тази седмица бе уволнен и заместник-управител) анализатори посочват спада на износ към традиционни пазари в Близкия изток - отчасти заради Арабската пролет още преди десетилетие, но отчасти и заради влошаването на отношеният с водещи държави от Залива. Експерти като този в цитирания туит виждат политическата ситуация в региона като важна част от обяснението за трудните времена, през които минава Турция. Някога именно икономиката стана причина Ердоган да дойде на власт, а реформите и успехите в нея го направиха още по-влиятелен пред урните.

За предсрочни избори се говори от месеци, още откакто серия неочаквани решения поставиха под въпрос намеренията на Ердоган и отношенията с коалиционния партньор, Партията на националистическото действие.

Този сценарий изглежда малко вероятен. Същевременно още от началото на президентската система на управление в Турция преди три години мнозина експерти виждат в поведението на Ердоган постоянно предизвикване на кризи и усещане за кампания. Опитът на управляващия от началото на по-миналото десетилетие държавен глава (като до 2014 г. бе премиер) сочи, че при най-тежките удари по подкрепата му той избира рисковани операции и действия. Например когато изгуби мнозинството си през 2015 г., започна кампания срещу кюрдски организации (не само ПКК, но и политически, които обвинява във връзки с тази организация, обявена за терористична от ЕС и САЩ).

Дали и сега ще последва това? Ердоган е непредсказуем, но от началото на годината той говори за нова конституция, опитва се да подобри връзките със Запада, както с ЕС, така и САЩ. Само времето ще покаже дали "новата страница" внезапно няма да се затвори поради вътрешнополитически цели.

Не е известно и кой ще е кандидатът на опозицията, известна с мъчителните стъпки към обединение - Ердоган традиционно се възползва от слабостите ѝ. Проучванията същевременно сочат, че при посочването на кандидат-президент противниците му този път може да имат избор.