Нафтали Бенет, вероятно следващият премиер на Израел, е издигнал се само със свои усилия технологичен милионер, който мечтае да анексира по-голямата част от окупирания Западен бряг. Бенет е заявявал, че създаването на палестинска държава би било самоубийство за Израел, позовавайки се на съображения за сигурност.

Емблемата на израелските религиозни десни, който е и твърд поддръжник на еврейските селища, обаче каза вчера, че обединява сили с политическите си опоненти, за да спаси страната от политическа катастрофа.

Син на американските имигранти, 49-годишният Бенет, е с поколение по-млад от 71-годишния премиер Бенямин Нетаняху, най-дълго управлявалия Израел лидер. Бивш командос, Бенет кръсти най-големия си син на брата на Нетаняху, Йони, убит при израелска акция за освобождаване на отвлечени пътници на летище Ентебе в Уганда през 1976 г.

Бенет имаше дълги и често трудни отношения с Нетаняху. Той работи между 2006 и 2008 г. като старши помощник на тогавашния опозиционен лидер, преди да напусне - говори се, че тогава двамата били в лоши отношения.

Нахлу в националната политика през 2013 г., като обнови партия на заселници и бе министър на отбраната, образованието и икономиката в няколко правителства на Нетаняху.

Бивш лидер на "Йеша", основното движение на заселници на Западния бряг, Бенет превърна анексирането на части от територията, която Израел завзе по време на войната през 1967 г., в основна характеристика на политическата си платформа. Като ръководител на така нареченото правителство на "промяната", което ще включва леви и центристки партии, но същевременно разчита на подкрепата в парламента от арабски депутати, за него анексирането би било неосъществимо. Бенет заяви в неделя, че и десните, и левите ще трябва да правят компромиси по подобни идеологически въпроси.

Роден в израелския град Хайфа в семейство имигранти от Сан Франциско, Бенет е съвременен ортодоксален евреин. Живее със съпругата си Гилат, която прави десерти, и четирите им деца в заможното предградие "Раанана" в Тел Авив. Подобно на Нетаняху, Бенет говори свободно английски с американски акцент. Пекарва част от детството си в Северна Америка.

Докато работи в сектора на високите технологии, Бенет учи право в Еврейския университет в Йерусалим. През 1999 г. той сформира стартъп и след това се премества в Ню Йорк, като в крайна сметка продава софтуерната си компания за борба с измамите Cyota на американската фирма за сигурност RSA за 145 млн. долара през 2005 г.

Миналата година, докато правителството на Нетаняху се опитваше да продължи с анексирането и изграждането на Западния бряг в последните месеци от администрацията на Тръмп, Бенет, тогавашният министър на отбраната, заяви: "Инерцията на строителството в страната не трябва да се спира дори за секунда."

Планът за анексирането в крайна сметка беше прекратен, когато Израел официализира връзките си с Обединените арабски емирства. Анализаторите виждат малък шанс то да бъде продължено при демократичния наследник на Доналд Тръмп, президента Джо Байдън, ако изобщо се случи. Независимо от това палестинците вероятно ще разгледат издигането на Бенет като удар върху надеждите за мир по договаряне и независима държава, дългогодишната дипломатическа формула, която Байдън подкрепя.

След като през март Израел проведе четвъртите си избори от две години насам, Бенет, който ръководи крайнодясната партия "Ямина", заяви, че пети вот ще бъде национално бедствие, и влезе в преговори с лявоцентристкия блок, който формира основната опозиция на Нетаняху. Защитник на либерализирането на икономиката, Бенет изрази подкрепа за намаляване на държавната бюрокрация и данъци.

За разлика от някои от бившите си съюзници по религиозната десница Бенет е сравнително либерален по въпроси като правата на гейовете и връзката между религията и държавата в държава, в която православните равини имат силно влияние.