Палестинският посланик: Една демократична държава с равни права би била най-добре за всички
Държавата Палестина се обърна към международното право, където са корените на конфликта с Израел, за да се потърси отговорност за събитията от последната ескалация и да се прекрати окупацията на палестинските територии. Това каза в интервю за "Дневник" посланикът ѝ Ахмед ал Мадбух. Той потърси "Дневник", за да се възползва от право на отговор след публикация, базирана на брифинг на посланика на Израел и представител на външното министерство на страната по повод 11-дневната размяна на удари между Израел и ивицата Газа.
Роденият в Бейрут през 1966 г. Ахмед ал Мадбух става бакалавър по политология в Ливанския университет и магистър по обща медицина в Ростов на Дон, завършва и дипломатически курс в Московската дипломатическа академия. Две десетилетия завежда урологичното направление на медицинския център "Артмед" в Москва. Член е на Организацията за освобождение на Палестина от 1984 г., до 2008 г. представлява Демократичния фронт за освобождение на Палестина в Русия. Година по-късно става посланик на Държавата Палестина в България - пост, който заема до днес.
"Дневник" разговаря с Ал Мадбух за конфликта и очакванията му за отношенията с Израел, за ракетите на "Хамас" и за бъдещето на подкрепяното от ООН решение чрез създаване на две държави - израелска и палестинска.
Г-н посланик, поискахте право на отговор за статия на "Дневник", която отчасти бе за предстоящото международно разследване на Съвета по правата на човека в ООН за престъпления по време на конфликта между Израел и Газа. Какво очаквате от него?
- Първо нека поправя въпроса. Конфликтът беше между Израел и Палестина, а не между Израел и Газа. Газа е част от Палестина.
А Палестинската власт беше ли част от конфликта и по какъв начин?
- Ивицата Газа е част от окупираните територии на Държавата Палестина, затова ние държим да назоваваме конфликта така. Още повече, че когато започна последната ескалация, тя не започна от Газа, а от събитията в окупирания Източен Ерусалим, столицата на Палестина (палестинците искат Източен Ерусалим да бъде признат като столица - бел. ред.). Започна с това, че Израел ограничи достъпа на мюсюлмани богомолци до джамията "Ал Акса" по време на месец Рамадан (в България по-известен с турското име Рамазан - бел. ред.); с това, че им беше забранено да се събират покрай Дамаската порта на Стария град в Ерусалим. След това започнаха опитите на израелските власти да изгонят палестински семейства от домовете им в квартал "Шейх Джарах" в Източен Ерусалим. Този процес продължава непрекъснато от 1967 г., откакто Израел окупира Източен Ерусалим.
Всички тези фактори предизвикаха последната ескалация и накараха палестинската съпротива в ивицата Газа (контролирана от "Хамас", съкращение на "Движение на ислямската съпротива" - бел. ред.) да изстрелва ракетите по Тел Авив. Всъщност, преди да се стигне до изстрелването на ракетите, светът не направи нищо, за да накара Израел да прекрати ограниченията, които налага на палестинците в окупирания Източен Ерусалим. Преди да изстрелят ракетите, "Хамас" предупредиха официално Израел да прекрати тези посегателства или ще се изстрелват ракети.
А как може да се спре агресия срещу палестинците с ракети от Газа? Много голяма част от тези ракети беше прехваната от т. нар. Железен купол, една част паднаха обратно в Газа. Каква бе целта и защо изобщо бе необходимо изстрелването им, като се знаеше какъв ще е отговорът на Израел?
- Първо, този въпрос би следвало да бъде адресиран към Отрядите на съпротивата (военното крило на "Хамас" изстреля по-голямата част от ракетите - бел. ред.), те имат свои виждания и начини за отговор срещу израелските нарушения.
Ние казваме, че Израел не бива и не може до безкрай да продължава действията на над 54-годишната окупация на палестинските територии и че трябва да ѝ се сложи край. Затова, когато са налице нарушения на международното право, трябва да се разследват. Затова, когато внесохме проекторезолюцията в Съвета на ООН по правата на човека, основна точка бе сформирането на международна комисия, която да разследва нарушенията, извършени от Израел от началото на тази ескалация. В резолюцията се говори за разследване на всякакви нарушения на международното право в окупираните палестински територии и на територията на Израел. Според нас всички държави, които заявяват, че са загрижени за правата на човека и международното право, би следвало да подкрепят с гласа си сформирането на такава комисия, защото, ако няма търсене на отговорност, Израел ще продължи.
Оптимист ли сте? Питам Ви, защото в България казваме: "Ако искаш да не се свърши нещо, направи комисия."
- И при нас го има това. Но ние се обърнахме към международното право и международните институции, защото всъщност и корените на конфликта са свързани с международното право и резолюцията за разделяне на Палестина. Международното право някога раздели нашата страна и даде на Израел да съществува като държава. Сега се обръщаме към него да направи така, че да прекрати окупацията на нашата част от тази страна, така че да съществува и нашата държава.
Разговаряхте ли за тази резолюция с български представители? България гласува "против" разследването.
- Още когато тръгна ескалацията, поискахме спешна среща с министъра на външните работи от името на арабските посланици, за да изясним ставащото на място. Поискахме и среща със служебния премиер. За съжаление едва днес (миналия четвъртък - бел. ред.) ни се обадиха, че външният министър ще ни приеме в понеделник. В нотата, изпратена по време на текущи военни операции, бяхме поискали спешна среща. Но ние имаме и друга приказва: по-добре късно, отколкото никога.
Миналата сряда имахме среща с г-н премиера и поискахме подкрепа за гласуването "за" на палестинската проекторезолюция. Запознахме се и със становището на президента. И двамата казаха, че военно решение е невъзможно, че е необходимо да се пристъпи към незабавна деескалация и е необходимо да се седне на масата за преговори. Но на следващия ден бяхме силно изненадани, че България гласува "против" в Съвета по правата на човека.
Как си обяснявате разминаването в позицията?
- Ще отправим въпроса към външния министър в понеделник.
Като представител на Палестинската власт сте дипломатически активни, но в размяната на нападения между Израел и Газа основният актьор от неизраелска страна бяха въпросните "групи на съпротивата" като "Хамас" в Газа, нали така?
- Между другото, групите на народната съпротива са също толкова активни и не по-малко влиятелни, отколкото в ивицата Газа. Например преди 2 г. окупацията се опита да постави метални прегради и камери за наблюдение, за да ограничи достъпа до района на джамията "Ал Акса". Благодарение на активността на народната съпротива тези заграждения и камери бяха премахнати. По същия начин и сега, при последните събития ограничителните мерки бяха премахнати.
Говорите за съпротива с мир, а все Ви връщам към ракетите. Палестинската власт подкрепя ли или не изстрелването на ракети за решаването на конфликта? Според критици и на двете страни агресията идва както от бомбардировките на Израел, така и от ракетите от Газа.
- Ние призоваваме Израел да прекрати окупацията си, да седне на масата за преговори и да не използва никакво оръжие за това.
А "Хамас" призовавате ли за нещо? Организацията все пак контролира част от палестинските територии.
- Газа е окупирана територия и всичко което правят нашите сънародници в Газа, независимо дали е активна или пасивна съпротива, се вписва в понятието "съпротива срещу окупация", утвърдено от международното право, като право на всеки окупиран народ.
"Международното право допуска всеки окупиран народ да използва всичко, с което разполага, за да се освободи. Ние предпочитаме това да стане по мирен път."
Бих ви задал въпроса: когато България се е борела за освобождение, използвала ли е оръжие, или е предпочела да седи мирно? Може ли да бъде обвинена българската съпротива тогава в тероризъм, както днес се сравнява палестинската?
Да не сравняваме два много различни исторически случая. Говорим за Палестина.
- Окупацията си е окупация, независимо от всичко.
Да се върнем към палестинците. Имаше ли Палестинската власт някакъв полезен ход, за да се предотврати ескалацията, още от напрежението в Източен Ерусалим и последвалите безредици в "Ал Акса"?
- Преди няколко години президентът Абу Мазен (Махмуд Абас - бел. ред.) излезе със своя мирна инициатива. Още преди това, през 2002 г., Арабската лига предложи т. нар. Арабска мирна инициатива за изтегляне на Израел от всички окупирани от него през 1967 г. арабски територии, срещу което цялостно, пълно признаване на държавата Израел и съвместно съществуване в региона наравно с всички останали държави.
Президентът поиска незабавно свикване на конференция под международен патронаж за изпълнение на международните резолюции и прилагане на принципа за уреждане на конфликта чрез две държави. Това решение осуетява израелското правителство, което продължава с конфискуването на земи на окупираните територии, строителството на заселнически колонии, незаконни според международното право. Всичко това нажежава конфликта и създава впечатлението, че Израел не желае този мир. Ако израелското правителство искрено желаеше мир, как позволява шествия на заселници в окупирания Източен Ерусалим при последното развитие на събитията, при които заселници провокативно издигат лозунги "Смърт на арабите!" и "Ще ви избием един по един", "Ще горим къщите ви" и т.н.? Не приличат ли тези лозунги на лозунгите против евреите по времето на нацизма?
Радикализмът е опасен без значение срещу кой етнос или религия е. Но насред виковете на крайнодесни заселници палестинци скандираха в Източен Ерусалим "Абас - предател", "Долу Рамалла", "Долу Палестинската власт". На какво се дължи това - в желанието ви да търсите диалог с Израел ли е проблемът? Може би и палестинците се обръщат към по-радикален подход за решаване на ситуацията?
- Бихме могли да квалифицираме това като израз на палестинската демокрация - има хора, които са "за" президента или "против" него. Има ги във всяко общество - закрепостени, разкрепостени, отворени към света. Остава обаче Организацията за освобождение на Палестина като единствен и законен представител на палестинския народ, нейната програма е напълно ясна: създаване на палестинска държава в окупираните територии от 1967 г. със столица Източен Ерусалим и решаване на проблема за палестинските бежанци. И всичко това - на базата на международните резолюции.
Мислите ли, че последната ескалация щеше да изглежда по-различно, ако палестинските избори се бяха състояли?
- Ние бяхме твърдо решени за провеждане на палестинските избори. За нас обаче Ерусалим е крайъгълният камък.
"Ако бяхме приели изборите да се проведат без Източен Ерусалим, това означаваше да признаем, че Източен Есуралим не е наш и би било предателство към палестинската кауза. Никой палестински лидер не може да си позволи това. Изборите бяха осуетени от несъгласието на Израел изборите да бъдат проведени там."
За ваша информация палестинският президент бе установил контакт с европейски лидери, които се бяха съгласили с молбата му да бъде оказан натиск върху Израел така, че да не възпрепятства провеждането на изборите в Източен Ерусалим. На практика Израел започна с разтуряне на предизборни събрания в Източен Ерусалим.
По-късно от някои европейски държави ни казаха, че изборите могат да бъдат организирани чрез гласуване по пощата или гласоподаване в консулствата на някои чужди държави в Източен Ерусалим.
Трябва да уточним за читателите, че всъщност Израел даваше възможност на жителите да гласуват, стига почти всички да го направят на практика извън града.
- Не, Израел изцяло забрани да се проведе предизборна кампания с издигането на кандидатури от гражданите в Източен Ерусалим със секции.
Израел казваше, че на базата на предишно споразумение, че който искаше да гласува в Източен Ерусалим, можеше да го направи, но не в секции там.
- Това не е вярно, защото през 2006 г. изборите се проведоха в самия Източен Ерусалим включително и с предизборните събрания, и с гласоподаването.
Критици и на "Хамас", и на "Фатах", и на Палестинската власт в момента казват: нямаше избори и всъщност "Хамас" яхнаха протестите в Източен Ерусалим, за да си вдигнат популярността, включително в Западния бряг.
- Всички политически сили, които искат да участват в дадени избори, използват всичко за политическата си кампания. Палестинският президент бе обявил, че в момента, когато Израел не възпрепятства провеждането на палестинските избори, ще има указ за тях още на следващия ден.
Отношенията на Израел и палестинците преминават през труден период, но има фактори за промяна, например съставянето на първото правителство без премиер Бенямин Нетаняху от 12 години. Очаквате ли промяна в комуникацията си с Израел?
Може да се каже, че всички са двете страни на една монета. Нито един от двамата - (бъдещите премиери) Нафтали Бенет и Яир Лапид - не е заявявал до този момент, че подкрепя принципа за уреждане чрез две държави, а Нетаняху в последните години напълно го беше изоставил. Израелското общество се движи в посока към засилване на фанатизма.
"Заселниците придобиват все по-голямо влияние в израелската политика, защото не се търси отговорност в международен мащаб. Когато заселниците не просто опожаряват насаждения и посеви, а горят къщи и самоволно завземат земи и никой не им търси сметка, стават още по-настъпателни."
Никой не ги наказва и не прилага санкции срещу тях.
Вие поддържате напълно решението с две държави, нали така?
- Поддържаме.
Лапид е изразявал поддръжка за решението с две държави, Бенет - за решението с една. Но какво мислят палестинците? Според Палестинския център за политика и сигурност 57% от жителите на Западния бряг и Газа отхвърлят решението с 2 държави, а 40 го подкрепят. На какво се дължи това и ще продължавате да подкрепяте решението с двете държави?
- Ако към момента решението чрез две държави е трудно, мислите ли, че решението с една е по-лесно?
"Решението чрез една държава, както си го представят израелските лидери, е държава на апартейда, в която палестинците ще бъдат в концентрационни центрове, а останалата част от територията ще е при евреите. Това не е държава, където всички граждани ще имат равни права."
През 1947 г., когато ООН приема резолюция за разделяне на Палестина, се създава Всепалестинско правителство, което предлага демократична държава Палестина с равни права за всички граждани, араби и евреи. Тогава евреите не приемат това, смятате ли, че сега ще го приемат? Разбира се, това би било най-доброто решение за всички - единна демократична държава с равни права за всички нейни граждани.
Това ли искат онези 57% от палестинците, които отхвърлят решението с две държави?
- Това иска целият палестински народ, ако бъде осъществено практически и приложено.
Вярвате ли, че е възможно да се стигне до трайно решение, било с една или с две държави, в близките години?
- Сигурен съм, че този конфликт ще бъде разрешен и аз ще се върна в Хайфа, където са родени родителите ми. Това е мое историческо и юридическо право, което никой не може да ми отнеме. Ако това не стане по мое време, ще оставя завет на сина си да се върне, да държи на това право.
САЩ при президента Джо Байдън показаха, че искат да възстановят отношенията с палестинците. Очаквате ли да бъдат фактор за решаване на конфликта?
- Засега САЩ предприемат плахи стъпки. Държавният секретар Антъни Блинкен заяви в Израел, че отново ще бъде отворено американското консулство в Източен Ерусалим, а това значи на политечски език, че САЩ не признават Източен Ерусалим за част от Израел. Освен това г-н Байдън възстанови подкрепата за агенцията на ООН за палестинските бежанци UNRWA и материалната подкрепа за Палестинската власт. Има обаче още много стъпки, които американската администрация би следвало да извърви, ако сериозно желае разрешаването на този конфликт.
Поне две държави наскоро предложиха посредничество между Израел и палестинците - Китай и Обединените арабски емирства. Какво мислите за идеята?
- Приветстваме всички усилия, които държавите в света полагат за разрешаване на конфликта. Това означава прекратяване на окупацията от 1967 г. и разрешаване на останалите отворени въпроси. Към момента като формат съществува Международната четворка за Близкия изток (Русия, САЩ, ЕС и ООН - бел. ред.). Бихме привествали дори разширяването на четворката чрез включване на арабски държави - Египет и Саудитска Арабия например.
Има ли още нещо важно за този конфликт, което искате да кажете на българските читатели?
- Преди да оценявате сегашните събития, би следвало да се обърнете към корените на конфликта. Втората световна война завършва доста отдавна. До момента палестинският народ продължава да страда от последиците ѝ в резултат от политиката, следвана от европейските държави до Холокоста спрямо евреите, след това емиграцията на евреите от Европа и имиграцията, когато сме ги посрещали с хляб и сол, защото съчувстваме на угнетените и на пристигащите кораби от Европа, например на пристанището Хайфа. За съжаление е съществувала идеята на ционизма, че трябва да бъде заграбена земята на нашите предци. След това се стига до разделянето на Палестина. В момента се борим всичко на всичко за 22% от историческата територия на земята ни - Западният бряг на река Йордан, включително Източен Ерусалим, и ивицата Газа.
За съжаление някои от потомците на оцелелите от Холокоста упражняват спрямо нас това, което някога нацизмът е упражнявал спрямо техните предци. Но тази несправедливост трябва да спре. Затова смятам, че не трябва да броим една, две или три ракети, изстреляни от Газа, а трябва да видим корените на сегашната ситуация.