Така основните отговорни "значителната корупция" да бъде възможна през последните поне 10 години се опитаха да изместят въпроса само към корумпиращите, но не и към корумпираните, както и защо в България не се е стигнало до разследване и установяване на това, което обявиха американците. Още повече че по-голямата част от официално съобщеното се коментира в страната отдавна.

Но практически никой не обясни как се събират доказателства и как се привлича вниманието на финансовото министерство на САЩ и конкретно на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC).

Санкционираният от Вашингтон Васил Божков твърди, че е първият бизнесмен, който е подал официално информация до САЩ са корупция и рекет от предишните управляващи, придружена с доказателства, а вместо да разгледат този сигнал, американските власти са го обърнали срещу него.

ДПС застана изцяло зад позицията на Делян Пеевски с анонимни обвинения, който между другото казва: "Същевременно съм наясно, че ангажираният значителен финансов и политически ресурс от страна на медиен олигарх и приватизатор, парадиращ с добрите си контакти, които използва срещу своите опоненти, е допринесъл за дискредитирането ми. Информация за това какво се готви, присъства отдавна в неговите медии и за мен случилото се днес не е изненада." Подобна позиция всъщност потвърждава, че част от информацията отдавна е публична и в България, но поставя под въпрос ролята на институциите и начина, по който Министерството на финансите на САЩ събира доказателства за разследванията си по Глобалния закон "Магнитски", приложен за пръв път срещу Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.

Основната информация се събира от финансовото разузнаване на САЩ, но то може за целта да привлече данни и от други американски служби. Кого, защо и откога разследва Министерството на финансите не е длъжно да обявява и подобно разгласяване е смятано за нарушение на закона, тъй като, ако научи преди налагането на санкциите, чужденецът може да укрие и премести преследваните активи.

Но законът преследва 4 типа действия и първите две не изглежда да са във фокуса на финансово разузнаване, макар че в тях може да се намери основание:

В този случай президентът на САЩ действа, за да освети незаконна дейност на управляващи лица или за да защити международно признати човешки права и свободи, каквито са свободата на религия, волеизявление, сдружаване и събиране, както и правата на честен съд и демократични избори.

За сметка на това в случая със санкционираните българи по-скоро става дума за следващите две основания за санкциониране:

- Правителствено лице или високопоставен съучастник на официален служител, отговорен за или съучастващ в нареждане, контролиране или ръководене по някакъв друг начин на актове на значителна корупция, включително експроприация на частни или публични активи за лична облага; корупция, свързана с договори от правителството или извличане на природни богатства, подкупване или организиране трансфера на печалбата от корупция към чуждестранни юрисдикции.

- Материална помощ, подпомагане или предоставяне на финансова, материална или технологична подкрепа, стоки или услуги в подкрепа на дейност, описана в горния параграф.

Последното се нуждае от малко изясняване и то се съдържа в допълнителите регулации по "Магнитски":

Насочването на внимание към конкретни лица става основно по два канала. Първият е информация, предоставена от председателите или най-високопоставените членове от опозицията в комисии на американския парламент.

И по двата канала към Вашингтон от години насам са подавани сигнали или те просто са публично достояние. Тук могат да се изредят заключенията на Европейската комисия и Съвета на Европа или организации като "Трансперънси интернешънъл", "Репортери без граници", "Амнести интернешънъл" и т.н.

Важно е да се направи уточнение, че в преценката се взима предвид и това дали на официална позиция проверяваното лице има или е имало власт да определя кой да заема определени постове в управлението. В допълнение "Магнитски" засяга и визовия и миграционен статут на санкционираните, тъй като им се забранява влизане в САЩ, не се издава или се прекратява действието на вече издадена американска виза.

Показателно, че предстои да се случи нещо, бе съвместното изявление в началото на март от двамата сенатори Боб Менендес (демократ) и Джим Риш (републиканец) - председател и член на сенатската Комисия за международни отношения, за отношенията на САЩ с България. Това вече бе убедителен сигнал, че поне в една от комисиите, които могат да подадат информация по Глобалния закон "Магнитски", вече е привлечено вниманието на най-високо ниво.

Малко по-късно се разбра, че заслуга за това имат и лобистите от базираната във Вашингтон компания за комуникации Alexandria Group International, привлечена да работи в защита на братята Атанас и Пламен Бобокови. От съобщение в американски блог за лобистка дейност се видя, че принос имат и двама бивши американски посланици в София, единият от която е починалият преди дни Джеймс Пардю.

Миналата седмица "Дневник" разговаря с източник, запознат отблизо с хода на решението за налагането на санкциите, но той упорито отказваше да отговори на няколко въпроса за това кога е започнало разследването от финансовото министерство на САЩ на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. В различни публикации попаднахме на твърдения, че разследванията траят между 6 и 9 месеца. Ако те са основателни, това означава, че проверката на тримата българи е започнала при мандата на президента Доналд Тръмп.

В текста е описано, че не по-късно от 120 дни след получаването на запитване (от някоя от комисиите) за това дали чуждестранно лице е ангажирано в описаната дейност, президентът (на САЩ) трябва да определи дали тази личност участва в такава дейност и да предостави на председателя и най-високопоставения член от опозицията в комисията класифициран или публичен доклад за подобна дейност. Президентът е длъжен и да предостави класифицирано или публичено изявление към двамата дали е наложил или смята да наложи санкции на това лице, както и ако е наложил или възнамерява да наложи такива санкции, да опише какви ще/са те.

При санкционирането на българите е използван и президентският Указ 13818 от 20 декември 2017 г., който допълнително изяснява обхвата на подлежащи на санкциониране лица.

Ако от ДПС бяха прочели този указ и не се правеха, че са забравили, че Делян Пеевски бе за няколко часа избран от парламента начело на ДАНС през 2013 г., нямаше да пишат в официалната си позиция: "Напомняме, че г-н Делян Пеевски не е заемал висша публична длъжност от 2009 г. досега, освен че е бил народен представител от ДПС."

- отговорен за или съучастващ, директно или косвено ангажиран в сериозни нарушения на човешките права

- действащ или бивш служител на управлението или действат в полза или от името на такъв служител

- отговорен за, съучастващ или директно или косвено ангажиран с корупция, включително злоупотреба с държавни активи, експроприация на частни активи за лично облагодетелстване, корупция, свързана с правителствени поръчки или добив на природни ресурси, или подкупване или трансфер или организиране на трансфер на печалбите от корупция

- настоящ или бивш ръководител или служител на институция, включително която и да е агенция на управлението, ангажирана със или чиито членове са ангажирани в каквато и да е форма на избронените дейности, свързани с позицията или поста на такъв лидер или официално лице; юридическо лице, чиято собственост или участие в собствености са блокирани с тази заповед в резултат на дейност, свързана с поста на този лидер или официално лице

- опитващи да се занимават с някоя от изброените дейности

- оказвали "материална помощ", спонсорство или финансова, материална или технологична подкрепа или стоки или услуги в подкрепа на някоя от изброените дейности.

В събирането на информация ключова роля играе и гражданското общество и за него се организират семинари (например от Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа, известна като Хелзинкска комисия) за обучаване как точно да подават сигнали и постигат ефект, защото Глобалният закон "Магнитски" позволява, но не изисква задължително налагане на санкции.

1. Изясняване на това за кого ще се подават данни

В закона се говори за "значителна корупция", а в президентския указ само за "корупция", но пък изрично се описва недиректно участие в такава. Не е ефективно да се изпращат сигнали за всички корумпирани, но и трябва да се прецени има ли смисъл да се атакуват най-корумпираните. В този смисал се взема стратегическо решение.

Освен това са важни обемът и качеството на доказателствата за корупция, ролята на лицета в по-широки мрежи, както и активите, потенциално подлежащи на санкциониране (вкл. размер на суми и места на регистрация на фирми или собствености).

Третото важно нещо за обмисляне е дали санкциите биха принудили санкционирания да промени поведението си, вероятността други граждански организации да подкрепят твърденията, както и как санкционирането на конкретен човек би се отразило на по-широките цели на външната политика на САЩ

След определянето кой е приоритет трябва да се съберат доказателства за престъпна дейност - в идеалния случай това става от няколко източника, вкл. с документи и лични свидетелства. Нужно е много ясно да се обясни и документира в подробности ролята на разследваното лице в корупционната схема. Колкото повече доказателства, толкова по-добре, което означава понякога необходимост от координиране с други организации, разполагащи с документи, които вие нямате.

Работата на американската проверка се улеснява и от предоставянето на основни данни за идентифициране на замесения в корупция (защото нерядко има лица с едни и същи имена), включително националност, пост в управлението, дата на раждане, паспорт или лична карта и т.н.

Препоръчително е и изпращането на данни, които да показват на американската страна как предложеният за санкции би могъл да се измъкне от някои обвинения. Така се спестява ситуация, в която при прибързана проверка се обявяват санкции, но заради няколко факта цялото разследване се проваля в съда.

Не бива да се забравя, че санкциите са инструмент на американската външна политика и всяко налагане създава напрежение със съответното национално правителство и институции. Затова Вашингтон не прибягва до тях с лека ръка и се нуждае от изясняване как санкционирането на конкретни кора ще помогне на външните интереси на САЩ. Казано малко по-конкретно, това означава нужда да се отговори на въпроси като:

След извършването на изброените стъпки и с ясна стратегия как събраното да бъде представено пред американски официални лица, пакетът може просто да се пусне по електронната поща ([email protected] и [email protected]), дори няма нужда от лобисти или адвокати, които да преставляват неправителствената организация във Вашингтон.

Но е препоръчително имената да бъдат споделени със служители на Държавния департамент или с конгресмени и сенатори. Прегледът на имената и доказателствата е поверителен и подалият ги не знае на какъв етап е разследването.

Иначе казано, ако са подадени данни и за други български граждани, които не са в списъка от 2 юни, това не означава, че по тях не се работи във Вашингтон и дали информацията не се сравнява с тази от агенции, различни от Министерството на финансите.

Това не означава също, че другите имена са междувременно засекретени. Посочването им може да стане, ако някоя от споменатите 4 комисии организира публично изслушване на конгресмени или сенатор. Подобна процедура не е лесна за задействане, но се смята, че е удобна поради това, че лицето, посочващо потенциално корумпирани чужди граждани е защитено от обвинения в клевета.