Объркани или прагматични? Лицемерни или просто неинформирани? Предпочитащи някой отвън да вземе решение вместо тях, цинични или наистина симпатизиращи на авторитарни режими?

Наистина ли 76% от българите смятат Русия за съюзник и необходим партньор? Защо българите са единствените европейци, които от ноември насам все по-малко смятат, че политическата система в САЩ работи добре?

Защо има толкова много разочарование от собствената политическа система, след като току-що на демократични избори със завидна от години активност българите са прекратили десетилетието на власт на "майстора на оцеляването" Бойко Борисов? 30% казват, че политическата система в Българи е напълно счупена и тревожното е, че го мислят много повече при хората в най-активна възраст - 37-38% в групата 30-59 г.

Такива въпроси се трупат при прегледа на подробните отговори, дадени от българите в голямо проучване сред 12 държави от ЕС, проведено за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и разпространено в сряда. То е национално-представително, срещите с анкетираните са се състояли по-малко от седмица след парламентарните избори на 4 април.

Проучването проверява нагласите и оценките преди започващата на 10 юни първа чуждестранна обиколка на президента Джо Байдън. В Европа той ще се срещне с лидерите на Г-7, на ЕС и НАТО, както и с колегите си Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган.

В този контекст българите се проявяват традиционно като проевропейски настроени - типична черта за Източна Европа, която анализатори обясняват в значителна степен с това, че отразавя разочарованието на хората от собствените им правителства. Общо над 60% от анкетираните казват, че членството на България в ЕС е нещо добро. Други 28% отговарят, че не е нито добро, нито лошо.

Въпреки това оценката им е, че политическата система в ЕС работи добре (40.9%) и "много добре" (8.3%). А това рязко контрастира с мнението им за системата в България - за напълно или донякъде счупена я обявяват 62.8%

Общо 61.6% от анкетираните са казали, че кризата с коронавируса е показала, че има нужда от повече сътрудничество на съюзно ниво, като по отделни възрастови групи този показател непрекъснато се покачва до 65.8% при българите над 60 години.

Но запитани за по-конкретна отговорност и бъдещи действия, анкетираните в България блокират или пасуват.

Всъщност институциите на ЕС имат нищожна роля в здравните политики на отделните страни членки и в активността на лекарят и майка на 7 деца Урсула фон дер Лайен имаше по-скоро хуманитарен импулс, отколкото формални задължения и отговорности в пандемията. На практика Брюксел няма механизъм за бързо разрешаване на кризи и Европейската комисия водеше основно преговорите по закупуването на ваксини, а съветите на дъжравни лидери и министри опитваха да координират обмяната на информация и създаването на някакъв ред при тоталната блокада на границите.

Тази подробност, пряко свързана с огромната отговорност на собственото им правителство и институции, изглежда не е стигнала до повечето българи. Или правителтвото толкова често се е оправдавало с Европа, че се е затвърдило мнението, че "там" нещо ни пречат да свършим добре работата. Показателно за това е, че в България най-много (32%, а при 40-59-годишните дори 36-38%) са дали отговор, че искат ЕС да върне на страната им повече правомощия.

А какво изобщо знае българинът за работата на европейските институции? Кой го информира? Как го информира? По какъв повод го информира? Ясно ли е как е защитен българският интерес в тези институции?

Доминирането на най-обща представа за ЕС се наблюдава и от отговорите (възможност за няколко) на въпроса какво би трявало да се промени в ЕС след пандемията - относително високо одобрение за общо формулирани отговори и по-ниско, когато се стигне до детайли:

В същото време българите сочат като най-големи заплахи за 2021 г. събития, които значително зависят от българските власти. Голяма рецесия или растяща безработица (посочено от 63.4%) се формира от външни фактори, но и от национални икономически и социални политики. За сметка на това провал във ваксинирането на повечето възрастни хора (21.1%), продължаващи ограничения и невъзможност да се върнем към нормален живот (25.6%) и неуспешно обясняване на това как ще се излезе от кризата с коронавируса (37.1%) са все неща в ръцете на институциите в България.

Любопитно е също, че макар България от месеци да е на водещи места в света по смъртонст от коронавируса (и заради кризата с пандемията), анкетираните смятат, че държави като Израел и Великобритания са се справили по-зле. Бившият премиер Бойко Борисов непрекъснато повтаряше - без да бъде поправян от т.нар. щаб - че сме най-добрите и другите следват нашия пример, при оскъдна и уедрена статистика за пандемията в комбинация на малко репортажи в медиите какво се случваше в чужбина, българите масово казват в средата на април 2021 г., че и другите в ЕС са се справили колкото нас (37.7%, а при по-младите анкетирани до 43%) или по-зле (общо 22.7%).

Видяхме първоначално масово отказване от ваксината на британско-шведската "Астра Зенека", разработена съвместно с Оксфордския университет, в полза на американските продукти на "Пфейзер" и "Модерна". Проблемът с репутацията на продукта на "Астра Зенека" се потвърждава и в проучването - обк о50% признават, че имат малко или никакво доверие на британска ваксина.

Но в анкетата българите показват скептицизъм и към американските ваксини. На въпроса "Имате ли доверие на ваксина, разработена в САЩ?", с "не много" отговарят 19.1%, а с "изобщо не" други 21.3%. Иначе казано четирима от 10 българи нямат доверие на американските производители.

Но пък над 51% се доверяват на каквато и да е руска ваксина и почти 30% - на китайска.

От месеци се коментира, че в Европа президентът Байдън ще сложи на масата инициатива за алианс на демокрациите срещу възхода на авторитарни режими по света. Това ще постави пред сложен избор лидери и общества в цяла Европа. Такъв избор изглежда още по-сложен пред лидери на България, които се кълнат в атлантически и демократични ценности, но има огромна маса избиратели, харесващи нещо друго.

Или просто неразбиращи как работят институиции и процеси в демократичните държави.

Наистина ли българите толкова подробно познават американската политическа система и проблемите на обществото в САЩ, та над 38% казват, че тя е счупена?

Колко свързана с реалността е представата за Русия щом над 12% от българите са казали, че за измъкване от кризата очакват да получат най-много помощ от Москва. Никоя друга страна в анкетата не се радва на такива очаквания - Германия е най-близо с 8.6%, САЩ са с 2.1%, Франция - с 0.3%, което е по-малко от Китай (0.7%). Добрата новина е, че 53.8% сочат към институциите на ЕС.