Ултранационалистът с кипа, който иска анексия на по-голямата част от окупирания Западен бряг, отхвърля всякаква палестинска независимост и иска и по-строг подход към палестинските бойци и Иран - така изглежда Нафтали Бенет, ако някой погледне позициите му от последните години.

От снощи обаче той е утвърден за премиер на Израел, и то начело на сложна коалиция, в която ще трябва да отстъпи министърпредседателския пост за две години. Препятствията пред първия религиозен (макар и много умерен в религиозността си) премиер в историята на Израел, носещ кипа и спазващ предписанията за шабат, и седемте му места в парламента предполагат, че поведението му на власт ще е доста различно от заявките, които прави, откакто влезе в политиката.

Какво ще промени Бенет като премиер за две години начело на коалиция от осем партии?

Бенет и Лапид предупредиха, че вероятно ще загърбят част от програмите си. Това би било неизбежно, ако се имат предвид основните формации в осемпартийната коалиция - от либерали и крайнодесни, през отцепници от досега управлявата "Ликуд" и бившия партньор във властта Бени Ганц, до първата арабска партия във властта. Дори само един от участниците да пожелае, мнозинството ще се разпадне и ще поведе Израел към пети поред избори за малко над две години.

Още когато обявяваше постигнатото с центриста Яир Лапид споразумение, той предупреди, че няма да има възможност за резки движения на власт. "Няма да се наложи на никого да се отказва от идеологията си, но всички ще трябва да отложат осъществяването на част от мечтите си", каза той.

Когато се заклеваше, Бенет се зарече да "обедини нацията" и да съсредоточи усилията си не върху спорните теми, а върху реформите в образованието и здравеопазването, в намаляването на тежестта на бюрокрацията (впрочем той е смятан за ултралиберален в икономическата политика). По-важен от всички регионални теми ще е и бъдещият бюджет, който трябва да е първият, приет от 2019 г. насам (неуспехът в приемането на последния доведе и до разпад на правителството и нови избори).

Усилията за преодоляване на разделенията са важни в страна, където дори само поддръжката или отхвърлянето на досегашния премиер Бенямин Нетаняху станаха повод за големи протести в последната година и особено след като започна съдебният процес срещу него.

Новият премиер аргументира влизането си в съюза с нуждата да се преодолее политическата задънена улица, след като от пролетта на 2019 г. досега нямаше избори с траен резултат, и предупреди за риск след десет или повече гласувания страната да се разпадне "камък след камък". Част от усилията на Бенет по време на мандата му обаче вероятно ще отиват само за удържане на коалицията.

В нея ключови ресори отиват в различни партии - Лапид е външен министър, доскорошният съюзник на Нетаняху Бени Ганц остава министър на отбраната, бивш негов партньор, Авигдор Либерман, е финансов министър. Наскоро отцепилият се от "Ликуд" Гидеон Саар поема правосъдието, лидерът на ислямистите от "Раам" Мансур Абас вероятно ще има функция, близка до вицепремиерската.

Един от примерите е свързан с палестинците. Поне две от организациите в съюза - "Ямина" на Бенет и "Нова надежда" на отцепника от партията на Нетаняху Гидеон Саар - са привърженици на изграждането на нови еврейски селища в окупирания Западен бряг. Това няма да срещне подкрепа от центристите като "Има бъдеще" на Лапид, нито от левите формации, а още по-малко от Абас. Много експерти не очакват Бенет да приеме тактика, различна от тази на Нетаняху, който се опитваше да направлява конфликта, без да го реши. Лапид, обратно, е изразявал подкрепа за решение с две държави, но тази тема сега не е на дневен ред за него.

Абас също така отхвърля признаването на еднополовите бракове, а то е в програмата на част от партиите. "Раам" иска увеличаване на разходите за регионите, населени предимно с араби, което някои в правителството трудно ще приемат. Самият Бенет вероятно ще трябва да се бори с всички вляво от политическия спектър, които искат разхлабване на религиозни ограничения в израелското общество, например свързани с работата по време на шабат.

Това не отменя задачата пред Бенет да задоволява избирателите си, които му помогнаха да стане първият премиер от набиращ сили лагер, който вярва в разширяването на селищата в Западния бряг.

В Израел има и по-тревожни гласове - във в. "Аарец" например се отбелязва, че нагласата за "избрания народ" с "божествено право" върху земята, където в момента живеят и милиони палестинци, в последните години се е просмукала далеч отвъд базата. Така Бенет може да установи режим, който да нарушава права, да употребява сила срещу демонстранти и произволно да задържа араби, а политическата доктрина на олицетворявания от него религиозен ционизъм може да е унизителна както за неевреи, така и за светски настроените евреи, които бяха доминиращ фактор в държавата.

Цяло поколение Нетаняху бе неоспоримият първенец на израелската политика. От Цар Биби, както бе известен, до Crime Minister, както пишеше на плакати на протестиращи, прекаралият общо 15 години (три през 90-те и след това времето от 2009 г. досега) на поста допринесе за острия десен, националистически завой в израелския дискурс, изострил позициите в израелското общество.

Отслабилият до краен предел израелската левица и съден за корупция и злоупотреба с доверие Нетаняху обаче ще се запомни и с много пробиви. Примери са десетилетието на икономически подем до началото на пандемията и превръщането на Израел в силен глас на международната сцена въпреки мащабите, и то най-често по теми, различни от палестинския конфликт, в който предпочиташе да не влага много енергия след краткотрайна инициатива за преговори при връщането на власт през 2009 г. (тогава той подкрепяше решението на конфликта чрез създаване на две държави, израелска и палестинска). Съюзникът му, предишният американски държавен глава Доналд Тръмп, освен това нареди преместване на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, в чиято източна част палестинците искат да е столицата им.

Венецът на дипломатическите усилия на Нетаняху - макар и не без помощта на Тръмп - обаче бяха споразуменията за нормализация с четири арабски и други мюсюлмански държави. До миналата година само две арабски страни имаха такива - съседните Египет и Йордания - но за няколко месеца към тях се прибавиха Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Критиците на Нетаняху виждаха в това безпринципен съюз, който (поне в Залива) се прави основно заради Иран и който ще е за сметка главно на палестинците. Преди почти две десетилетия Саудитска Арабия даде нов тласък на инициатива, обвързваща признаването на Израел със създаването на палестинска държава.

В последните години съпротивата срещу Нетаняху в "десния" лагер се задълбочи, имаше разкол в собствената му партия, а към него се появиха критики, че прави всичко само за да избегне съдебния процес. След вчерашния вот на доверие за Бенет той по навик седна на предвиденото за премиера място.

По някои теми - като Иран например - не се очаква промяна. И Бенет, подобно на Нетаняху, отхвърля сделката за ограничаване на иранската ядрена програма, подписана от шест сили, от която Съединените щати по-късно се изтеглиха и за чието подновяване се водят преговори във Виена. Предупреждава, че тъй като Израел не е страна по споразумението, ядрените амбиции на ислямската република са негова естествена мишена.

По други именно Нетаняху и усилията му да свали правителството може да се окаже нужната спойка за разнородните партньори. Нетаняху предупреди, че "ще се върне", и никой от коментиращите темата в Израел или в чужбина не е изключил напълно такъв сценарий.