Всичко започва на 15 януари 1990 година. Тогава общественици и правозащитници щурмуват централата на Щази в Източен Берлин, наподобяваща държава в държавата. През декември 1991 година влиза в сила Законът за документите на Щази, а пасторът от Росток Йоахим Гаук става първият ръководител на службата, натоварена с разсекретяването на архивите на източногерманската Държавна сигурност.

Нейните разкрития се радват на огромен интерес и нерядко шокират обществото. Така например именно от "службата на Гаук", както бързо започват да я наричат, обществото научава, че председателят на новосъздадената Социалдемократическа партия на ГДР Ибрахим (а всъщност Манфред) Бьоме е бил нещатен сътрудник с множество псевдоними и целенасочено е следял представители на опозицията. След като досието му е отворено, Бьоме се разделя с председателското място и през 1999 година умира на 55-годишна възраст в пълна изолация.

Подобна е и съдбата на много други известни политици и общественици от онова време - да споменем само Волфганг Шнур, съосновател нова демократична формация, която по-късно преминава към ХДС, или поета Заша Андерсон.

За 16-те милиона източногерманци, на които след Обединението им се налага да се преориентират, дейността на Службата за досиетата на Щази има и още едно значение: държавните служители трябва задължително да преминат проверка от службата на Гаук, като в повечето случаи принадлежността им към Щази води до уволнение, но невинаги. От 1990 до 2020 година са обработени 3.5 милиона молби от обществени и други институции за извършването на такава проверка. Поради което в близките до бившата комунистическа партия на ГДР (ГЕСП) среди неслучайно се твърди, че тази служба е инструмент за потискане на източногерманското население.

Когато през през 2000 година начело на службата застава Мариане Биртлер, истерията от първите години след промените е преминала и обществото вече се вълнува от други проблеми. Тогава става ясно например, че канцлерът Хелмут Кол е бил подслушван от Щази. Именно този въпрос - докъде на Запад е стигала дългата ръка на Щази - е един от централните в дейността на службата по време на мандата на Биртлер.

През 2011 година тя е сменена и на нейно място е избран Роланд Ян - третият и последен ръководител на Службата за досиетата на Щази. По това време в нея все още работят и 47 служители, които са бивши сътрудници на Щази. За Ян това е неприемливо, той определя този факт като "удар в лицето" на жертвите, настоява за промяна и успява - от 47-те на работа остават само четирима. "Спечелихме всички други дела", казва не без гордост Ян.

А когато става ясно, че затворници в ГДР са произвеждали мебели за известната шведска верига ИКЕА, Роланд Ян е категоричен, че концернът трябва да обезщети жертвите. "Става дума за хора, а не за мебели."

След 30-годишна дейност на 16 юни 2021 година Службата за досиетата на Щази ще затвори врати. А досиетата с дължина цели 111 км ще преминат към Федералния архив на Германия. За тях сега започва нов етап. Няма да е като вица, който се разказва по времето на Ерих Хонекер: "Последният да загаси лампата." Това пламъче ще продължи да свети, казва Ян.