Още 86 имена на представители на властта и компании в Беларус ще бъдат добавени към санкционния списък на Европейския съюз заради отклоняването на пътнически самолет преди месец. Решението кога да бъдат наложени икономически санкции обаче остава в ръцете на лидерите от блока.

Това съобщи върховният представител на Европейския съюз във външната политика и сигурността Жозеп Борел в Люксембург, където пристигна за среща на външните министри, предаде "Ройтерс".

Осем държавни компании и 76 граждани на Беларус - сред които са министрите на транспорта и на отбраната - са в обновения списък. Активите им в ЕС се замразяват, забранява им се да влизат в блока. Беларуският президент Александър Лукашенко вече е в санкционния списък на ЕС. С днешното решение в него ще влязат и членове на семейството му, съдии, полицаи и военни.

Мерките обаче не обхващат засега отрасли на беларуската икономика, както искаха някои европейски държави.

Миналата седмица държавите в ЕС одобриха временно икономически санкции срещу няколко сектора като петрола и банковото дело. Според Борел външните министри няма да ги одобрят сега - проектът е бъде предаден направо на Европейския съвет в Брюксел тази седмица.

Нужна е още работа по икономическите мерки, защото те може да бъдат оспорени по съдебен път. Междувременно пакетът, който ще получат лидерите за политическо одобрение, включва:

Санкциите няма да се прилагат в случаи, когато може да попречат на хуманитарни цели. Особено тежък обаче ще е ударът от забраната за износ на калиева сол, основна съставка за калиевите торове - държавната компания "Беларускалий" произвежда 20% от количествата, предлагани в света. За миналата година в ЕС са внесени калиева сол за 1.5 млрд. и суров петрол и петролни продукти за 1 млрд. долара.

Според Германия санкциите, ако бъдат въведени, ще останат в сила, докато Беларус не проведе свободни избори и не освободи политическите затворници. Европейският съюз вече обвърза предоставянето на милиарди евро на Беларус с излизането на Лукашенко от властта.

Между лидерите имаше известен разнобой за необходимия обхват на санкциите, след като пътнически самолет от Атина за Вилнюс бе принуден да се приземи в Минск и там бе задържан беларуският журналист и активист Роман Протасевич, който бе на борда. Властите отричат да има връзка между станалото със самолета и Протасевич и говорят за бомбена заплаха, която обаче е изпратена след отклоняването на машината. Самата компания - авиопревозвачът Ryanair - отхвърля версията на Беларус.

Миналогодишните протести в Беларус срещу обявеното преизбиране на Лукашенко за шести мандат доведоха до репресии срещу опозиционери, активисти и медии в страната. Протасевич е съосновател на канали в "Телеграм", които помагаха за организация на демонстрациите. Той бе арестуван заедно с приятелката си, рускинята София Сапега. Властите са обвинявани от европейски лидери и от опозицията, че измъчват Протасевич и го заставят да говори пред медиите, за да легитимират действията си.

Въпреки тази ситуация Австрия възразяваше срещу разпростиране на санкциите до банковия сектор, тъй като "Райфайзен" е важен играч в Беларус чрез дъщерната си компания "Пробанк". По-късно Виена оттегли несъгласието си.

Днес германският външен министър Хайко Маас заяви, цитиран от ДПА, че няма как да се избегнат нежелани странични ефекти от предстоящите санкции върху германската икономика и фактът, че много държави са готови да приемат загуби е важен знак, че са готови да не толерират действията на Лукашенко. "Така искаме да допринесен за това режимът да бъде притиснат финансово."