Дания е богата страна с обширна социална система и силно образование. И все пак, изненадващо, датските деца имат проблеми с изучаването на родния си език. В сравнение с норвежките, изучаващи много сходен език, датските деца средно знаят 30% по-малко думи на възраст 15 месеца и им отнема близо две години повече за минало време. В "Хамлет" Уилям Шекспир използва прочутата фраза, че "има нещо гнило в Дания", но може и да е говорел за езика.

Ние сме конгнитивен учен и изследовател на езиците от групата "Пъзелът на датския език" от университета в Орхус и Корнел. С изследването си установихме, че уникалният начин, по който говорят датчаните, затруднява децата в това да усвоят родния си език. А това поставя под въпрос някои основни положения на езиковата наука.

Има три основни причини датският да е толкова сложен. Първо, с около 40 различни гласни звука - в сравнение с между 13 и 15 гласни на английски в зависимост от диалекта - датският има един от най-големите набори от гласни в света. На всичко отгоре датчаните често превръщат съгласните в гласни звуци, когато говорят. И накрая, датчаните обичат също да "изяждат" краищата на думите и да пропускат средно около една четвърт от всички срички. Те правят това не само в непринудена реч, но и когато четат на глас от писмен текст.

Може и други езици може да включват някой от тези фактори, но, изглежда, датският може да е уникален в съчетаването и на трите. В резултат датският завършва с изобилие от звукови последователности с малко съгласни. Тъй като съгласните играят важна роля, помагайки на слушателите да разберат къде започват и свършват думите, преобладаването на гласните звуци на датски, изглежда, затруднява разбирането и ученето. Не е ясно защо и как датският се е оказал с тези странни особености, но резултатът е, както изтъква германският автор Курт Тухолски, че "датският език не е подходящ за говорене... всичко звучи като една дума".

Преди да изследваме начина, по който датските деца учат родния си език, трябваше да разберем дали особеностите на датската реч се отразяват на способността им да го разбират. За целта екипът ни накара

показващ два предмета като кола и маймуна. След това използвахме инструмент за проследяване на очите, за да проследим къде гледат децата, докато слушат датски изречения.

Когато децата чуха богатата на съгласни фраза Find bilen! - което звучи като "Фин беелен" при изговаряне и означава "Намери колата!" - прохождащите биха погледнали към колата доста бързо.

Когато обаче чуха богата на гласни фраза Her er aben! - което звучи като "Хеер аабен" и означава "Ето маймуната!" - на децата отне близо половин секунда повече време да погледнат маймуната. В това изречение, натоварено с гласни, границите между думите стават размити и затрудняват малчуганите да разберат какво се казва. Половин секунда може да не изглежда много, но в света на речта това е много дълго време.

Но дали изобилието от гласни на датски също затруднява децата при усвояването на родния им език? Оказва се, че да. В друго проучване открихме, че малките деца се борят да научат нови думи, когато тези думи са напъхани между много гласни.

Датските деца, разбира се, накрая научават родния си език. Нашата група обаче установи, че ефектите от непрозрачната датска звукова структура не изчезват, когато децата пораснат: Вместо това те, изглежда, оформят начина, по който възрастните датчани възприемат езика си. Дания и Норвегия са тясно свързани исторически, културно, икономически и образователно. Двата езика имат и сходни граматики, системи от минало време и лексика. За разлика от датчаните обаче, норвежците всъщност произнасят съгласните си.

В няколко експеримента помолихме датчани и норвежци да изслушат изречения, в които или някоя дума бе умишлено създадена, за да звучи двусмислено (като нещо средно между "палатка" и "вдлъбнатина") или значението на цялото изречение бе необичайно (като например "Златната рибка купи момче за сестра си"). Установихме, че тъй като речта на датски е толкова двусмислена,

включително казаното в разговора преди, какво хората знаят един за друг и общите познания - за да разберат какво казва някой в сравнение с възрастните норвежци.

Заедно тези резултати показват, че начинът, по който хората тълкуват езика, не е статичен, а динамично се адаптира към предизвикателствата, породени от конкретния език или езици, на които говорят.

В рамките на езиковите науки се води дългогодишен дебат за това дали всички езици са еднакво сложни и дали това може да повлияе на това как мозъкът на хората научава и обработва езика. Откритието ни за датския език оспорва идеята, че всички родни езици са еднакво лесни за научаване и използване. Всъщност изучаването на различни езици от раждането може да доведе до различни и отделни начини за обработка на тези езици.

Резултатите ни имат и важни практически последици за хората, които се затрудняват с езика - независимо дали поради травматично събитие като инсулт или поради генетични и други дългосрочни фактори. Днес много интервенции, замислени да подпомогнат възстановяването на езика, се основават на проучвания на един език, обикновено английски. Изследователите предполагат, че тези интервенции ще се прилагат по същия начин за говорещи други езици. Ако обаче езиците се различават значително по начина, по който са научени и обработени, интервенция, която може да работи за един език, може да не работи толкова добре за друг.

Лингвистите са изучавали разликите между езиците и преди, но малцина са били загрижени за възможното въздействие, което тези разлики могат да имат върху вида на обработващите механизми, които се развиват по време на изучаването на езици. Вместо това голяма част от фокуса е върху търсенето на универсални езикови модели, устойчиви за всички или повечето езици. Нашите изследвания обаче показват, че езиковото многообразие може да доведе до вариации в начина, по който учим и обработваме езика. И ако сравнително обикновен език като датския има такива скрити дълбини, кой знае какво ще открием, когато разгледаме по-внимателно около седемте хиляди езика в останалата част на света?