Бившият премиер Харири се отказа да съставя кабинет в Ливан въпреки кризата и санкциите на ЕС
След осем месеца безплодни усилия бившият премиер Саад Харири се отказа от опитите да оглави и следващото правителство на Ливан, което би помогнало за изхода от политическата, икономическата и социалната задънена улица след опустошителния взрив на пристанището в Бейрут.
Експлозията в началото на август, отнела стотици животи, ранила хиляди ливанци и оставила много повече без дом, бе само кулминация на натрупвани с години кризи, довели до обезценяване на валутата с 90% и довели половината население до бедност.
Премиерът Хасан Диаб, който подаде оставка заради причинения от нерегламентирано складиране на тонове селитра взрив, предупреди тази седмица, че страната му е на ръба на пропастта.
Такива послания дойдоха и от Европейския съюз. Върховният му външнополитически представител Жозеп Борел съобщи в понеделник, че държавите в блока са договорили изработването на специален санкционен механизъм за Ливан, с който да бъдат наказани всички отговорни за сегашната криза.
Вчерашният ден се смяташе за "момент на истината", в който Харири отиде с ново проектопредложение за кабинет. Досегашните усилия се провалиха заради дълбоките разделения между различните групи - като шиити, сунити и християни маронити - в ливанското общество.
Оставката днес обаче дойде след кратка среща с президента Мишел Аун, смятан за поддържан от ливанската шиитска група "Хизбула". Харири каза, че между него и Аун има различия по "основни въпроси" за състава на кабинета с 24-ма министри, част от които свързани с Аун (включително на отбраната и външните работи).
Франция, Саудитска Арабия и Съединените щати опитаха да окажат натиск за съставяне на правителство в последните месеци. Още след взрива бе първото посещение на френския президент Еманюел Макрон. Разочаровани ливанци дори пуснаха в интернет петиция за връщане под френско управление.