Как да се убедят европейците да се ваксинират срещу COVID-19? След като усилията да бъдат привлечени месеци наред не дават плодове, лидерите на континента погледнаха към алтернативния отговор на въпроса - те смятат, че могат да ги принудят и то без да правят масовата имунизация задължителна.

От ограничаване на достъпа до конкретни услуги за неваксинирани до край на безплатните PCR тестове - тези решения се налагат все повече над стимулирането с пари, храна или безплатни мобилни данни.

Общото между тези държави е, че около половината от жителите им са напълно ваксинирани (за сравнение със 17% в България, 20 на сто в Русия и над 30% в Румъния) но търсят начини да ограничат заразата сред милионите все още неваксинирани, тъй като виждат, че новите заразени се увеличават, и да принудят желаещите развлечения да си поставят нужните дози. Преди месеци основният проблем в Европа бе недостигът на ваксини. Сега въпросът е как да бъдат поставени.

От една страна, значително по-заразният вариант Делта на коронавируса засега не претоварва болниците на запад, нито причинява смъртни случаи в предишните мащаби и експерти свързват това с факта, че милиони са получили нужния брой дози; така, дори да се разболеят, прекарват лека форма на COVID-19. От друга, рискът от още вълни и жертви при есенния спад на температурите и прехода към закрити пространства кара правителствата да мислят как да избегнат още хиляди жертви в следващите няколко месеца.

Затова редица държави избират това, което Израел направи още преди месеци и към което вероятно ще се върне в близките дни - повече възможности за достъп за ваксинираните.

Съгласно нов закон във Франция ще се изисква т. нар. здравен пропуск за влизане в ресторанти, или барове. Този документ ще е необходим и за пътуване в някои влакове и със самолет и ще се показва от идния месец.

Оспорваната промяна, заради която хиляди протестираха във Франция, обаче върви ръка за ръка с края на безплатните PCR тестове за местните жители и туристите. Надеждата е, че това ограничение ще направи ваксината по-предпочитан (и по-евтин) вариант за всеки искащ достъп до пътувания или до развлекателната индустрия.

Френският президент Еманюел Макрон открито заяви през юли защо е нужна промяната, когато я обявяваше - да се увеличи делът на имунизираните. При здравните работници това ще става задължително от 15 септември, но ако ситуацията с варианта Делта (или с друг вариант) се влоши, може да обхване всички. Здравен работник, който не иска да се ваксинира, ще е без заплата.

Гръцкото решение е още по-радикално. Забранява се достъп на неваксинирани до ресторанти, барове, кафенета и киносалони на закрито. И тук здравните работници ще се ваксинират задължително, но още от август.

В Италия ваксинирането на работещите в здравните учреждения и аптеките е задължително от април. Миналата седмица и тази страна обяви, че хора, които не могат да докажат, че са ваксинирани, няма да могат да ползват редица развлечения на закрито.

Сред тях, освен ресторанти, са и фитнес зали, басейни, музеи и киносалони. "Зеленият пропуск", който се въвежда за достъп до подобни обекти, според премиера Марио Драги е не инструмент за произвол, а "нужно условие, за да не затвори икономиката", защото "ако няма ваксинации, всичко ще трябва отново да спре".

В Ирландия ресторанти, пъбове и барове заработиха тази седмица на закрито за напълно ваксинирани или преболедували в последните шест месеца. За Дъблин това е известно разхлабване на мерките, тъй като вътрешните помещения останаха затворени месеци наред. Ако обаче някои иска да се храни или да си вземе напитка на закрито, трябва да покаже или националния, или европейския цифров COVID сертификат.

Дори в Обединеното кралство, където 19 юли бе шумно рекламиран като "Ден на свободата" с отпадането на почти всички ограничения, премиерът Борис Джонсън обяви, че до края на септември ще въведе изискване в нощните клубове да влизат само ваксинирани. Причината за поставянето на срока е, че дотогава всеки пълнолетен, поискал да си постави доза, ще е имал възможност да го направи.

Същият режим ще се отнася и за събития за над 20 хил. души да станат недостъпни за неваксинирани с всички нужни дози.

Дори в партията на Джонсън обаче няма едно мнение за тези мерки. Това означава, че те може и да не минат в парламента.

Германия предпочита да улесни максимално достъпа до ваксини, включително с изпращане на мобилни екипи в селски райони, без задължително ваксиниране.

През почивните дни обаче представители на властите направиха завой: Хелге Браун, началникът на кабинета на канцлера Ангела Меркел, допусна възможността при нова вълна в Германия неваксинираните да не бъдат допускани до "ресторанти, кина и стадиони". "Ваксинираните ще имат повече свобода," каза той в интервю за "Билд ам Зонтаг". Самата Меркел отхвърля това; канцлерът обаче ще се оттегли от политиката през есента.

В Испания няма централно наложени правила. На Канарските острови например сертификат е нужен за влизане в ресторанти и хотели, но само в най-тежко засегнатите райони (макар местният премиер да допусна възможността служителите му да се ваксинират задължително). В Галисия общините с най-много заразени въведоха същото правило. Заразените в момента са десетки хиляди на ден и властите се опитват да реагират на промените в ситуацията без национални ограничения.

Засега Португалия избра същия подход: там във високорисковите общини заведенията на закрито са само за ваксинирани.

Ваксиниралата почти цялото си пълнолетно население, Малта забрани влизането на хора, които нямат всички необходими дози.

Примерите могат да продължат. Австрия и Швейцария също изискват сертификати за влизане в нощни заведения. Белгия от другия месец - и за масови събития (за над 1500 души) на открито; от септември същият режим ще се прилага на закрито, намалява се и валидността на тестовете (били те PCR или антигенни). Дори съседна Румъния обмисля затварянето на търговските центрове за неваксинирани през почивните дни, подобна мярка е възможна и в Турция.

Допреди пандемията подобни решения изглеждаха немислими. И година и половина след началото ѝ те изглеждат трудно приемливи, особено откакто мнозина европейци започнаха да се завръщат към по-близка до предишния им живот нормалност с отпадането на най-тежките ограничения.

Все повече лидери обаче смятат, че ограничаването на достъпа до социален живот е по-малкото зло, защото ще ограничи потенциалните контакти на хора без имунитет със заразата.

При обявяването на мерките гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изложи аргумента, че те са нужни за защита на неваксинираните.

Близо 160 хил. души, които излязоха по френските улици в събота, за да протестират, не мислят така. Питани от френски и международни медии защо са против тях, някои отговаряха, че се противопоставят на ваксините или се съмняват в дългосрочните им ефекти; други обаче просто искаха да защитят свободата си да вземат решение. В Гърция участниците в почивните дни бяха много по-малко (в столицата Атина - около 4000), но и там вече имаше три митинга на противници на ограниченията, стигна се и до сблъсъци с полицията.

Голяма част от недоволството този път е сред младите. Те в голяма степен са основният източник на предаването на заразата и то особено в Западна Европа, тъй като ваксинирането започна с най-възрастните, смятани за най-уязвими. В част от държавите - като Франция и Съединените щати - остават много силни антиваксърските движения. На места здравната система просто няма капацитета да обхване всички и например да достигне до множеството притесняващи се от възможни странични ефекти.

Дали новите инструменти за натиск върху неваксинираните ще свършат работа, предстои да се види; някои експерти препоръчват екипите на националните ваксинационни програми да разграничават по-добре колебаещите се за конкретните, все още сравнително нови, ваксини и дългосрочните им последици от антиваксърите, защото първите имат нужда от кампания, разговори и обяснения.

Опитът на Франция засега сочи, че сайтът Doctolib, който следи броя на записалите час за ваксиниране, отчете 3.7 млн. заявки в седмицата, след като Макрон обяви въвеждането на "здравния пропуск". Освен това проучванията показват, че нагласите на французите към ваксините се подобряват.

В Испания, чието население е с над 20 млн. по-малко, стойности между 3 и 4 млн. поставени дози седмично обаче не са необичайни, при това без стимули или принуда (освен в споменатите тежко засегнати райони като временна мярка). За "Ел паис" председателят на националната асоциация за ваксините Хосе Антонио Форкада обяснява, че кампанията върви с добър ритъм при всички възрастови групи.

Руският вариант на принудата увеличи с 4 пункта дела на ваксинираните за три седмици, но там решението бе по-радикално заради десетките хиляди случаи на Делта дневно. В конкретни региони започна задължително ваксиниране на отделни групи (например в сфери като образование и здравеопазване); първо бе Москва, където 60% жители трябва да са ваксинирани в сферата на услугите, но досега са я последвали още 39, от Ленинградска област до Камчатка. Президентът Владимир Путин при това изиска регионалните ръководители лично да се занимават с въпросите на ваксинацията. В Москва след 15 август ще има отстранени от работа, докато не се ваксинират, и няма да получават заплата, преди да го направят.

В ЕС голяма част от държавите значително изпреварват Русия, но остава въпросът колко процента от населението искат да ваксинират властите, за да осигурят т. нар. колективен имунитет. Германия открито обяви постигането на такова състояние, при които заразата няма да може да се разпространява свободно, за невъзможно тази година. Освен това старите цели за колективен имунитет може да не вършат работа; заради Делта вече е необходимо не ваксинирането на 70% (колкото в началото на пандемията), а между 80 и 90% от населението според повечето учени; в много европейски държави това означава всички възрастни и тийнейджърите. Не е сигурно дали тази задача е изпълнима до края на годината, а с нея - и задачата да бъдат спасени още хиляди животи.