Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включи в списъка на обектите на световното културно наследство 11 прочути европейски спа центъра като признание за влиянието им върху архитектурата и озеленяването.

Това са някои от най-добре запазените до наши дни балнеолечебни центрове, възникнали основно в края на XVIII и XIX век. Те са в 7 държави - Чехия, Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия и Великобритания. Сред тях е белгийският Спа, дал името на цяла една категория места и индустрия.

От ЮНЕСКО казват, че те са се превърнали не само в място за повече здраве и удоволствия, но и за култура, развлечения и почивка. Тези селища са източник на "нова градска типология", допълват от организацията и обясняват, че става дума за смес от архитектура с високо качество, градско планиране и озеленяване, аранжирани според разположението на минерални извори и неразделно свързани с културната еволюция на "лечението и модерния туризъм".

Санаториуми и вили в балнеолечебните центрове започват да привличат чужденци и се създават възможности за безпрецедентно общуване на представители на среди, които иначе контактуват доста по-трудно във формалната градска среда - бизнесмени, аристократи, държавни глави и монарси. Това е една от причините Спа да бъде наречен в апогея си "Кафенето на Европа", припомня "Блумбърг".

Не става дума само за минерални бани и извори, а за алеи за разходки, казина, бални зали и опери. Както и за места, често посещавани от Гьоте или Джейн Остин.

Десетилетия наред в балнеологичните центрове на Европа се изгражда холистичен подход към здравето, защото там то се лекува не само с медицински процедури, но и с диети, физически упражнения и почивка в природна среда на естествено спокойствие.

Доколко "екологичното лечение" наистина е било ефективно, може да се поспори. Но е факт, че тези градове са планирани и изграждани така, че да включат различните му елементи.