След всички усилия да ограничи миграцията от Африка това лято Европейският съюз отново се изправя пред изпитание, но заради Афганистан.

България отчете миналата седмица увеличен миграционен натиск по границата, темата бе обсъдена снощи от президентите Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган. Гърция предупреди, че афганистанците вече са най-голямата група достигащи до егейските остови. Много държави в ЕС - но не и повечето скандинавски - продължават да депортират мигранти към Афганистан въпреки влошаването на обстановката.

В тази ситуация всички в Европа отново гледат към Турция, за да избегне криза като тази през 2015 г., преобразила политическия пейзаж на континента.

Германският канцлер Ангела Меркел похвали Анкара за "изключителните грижи" за сирийците, но, попитана дали Германия трябва да приеме и афганистанци, обясни: "Не можем да решим всички проблеми, като вземем всички." Подобен подход дойде и от ЕС. И австрийският вътрешен министър Карл Нехамер, който посочи, че броят задържани за изминалите седем месеца наближава този за цялата минала година, обясни, че "не може Австрия и Германия да решават афганистанския проблем за ЕС."

Турция обаче, която едва започва да се сблъсква с приток на афганистанци в последните седмици, също няма да е в състояние да предложи решение; натискът от границата с Иран вече създава напрежение в политиката.

Турция няма обща граница с Афганистан и кризата се разраства бавно, докато жителите на страната бягат през Иран. Официално са задържани 1500 души за седмица, но може да са много повече; различни експерти предупреждават, че не е известно колко души всъщност са достигнали Турция и в колко случая иранските власти са си затворили очите (това обяснява отчасти и решението за доизграждане на ограда по цялата 530-километрова граница с Иран).

Turkey is building a wall along its Iranian border to keep out an increasing number of migrants from Afghanistan. pic.twitter.com/QyjKdpF6HE

- NHK WORLD News (@NHKWORLD_News) July 29, 2021

Ясната оценка на ситуацията се затруднява и от факта, че в Турция вече има между 200 и 600 хил. афганистанци.

В края на миналия месец се появиха оценки, според които средно 1000 афганистанци влизат на ден, но се срещат оценки за средно 500, други - за близо 2000. Опасението е, че ако талибаните се върнат на власт (а това не е изключено), потокът рязко може да се разрасне. От началото на годината близо 30 хил. афганистански мигранти са заловени в страната по официални данни.

Заради разрастващото се насилие покрай изтеглянето на Съединените щати от страната каналите от Афганистан към Иран работят с пълна сила. Независимият изследовател Дейвид Мансфийлд оценява ежедневния поток само през югозападния град Зарандж - център на трафика в страната - на 10 хил. души, откарвани към Иран през Пакистан. Тази провинция към момента е в районите под контрола на правителството. Според цитирано от "Свободна Европа" проучване сред 33 хил. мигранти по-голямата част се надяват да се установят в Иран; едва 4% от тях искат да отидат в Европа. Всеки осми обаче би искал да стигне до Турция.

Темата с новите търсещи убежище е болезнена в Турция. Страната вече подслонява над 3.6 млн. сирийци, но въпреки представата за гостоприемство и грижи към тях, която властта се опитва да създаде, в страната се засилват от години настроенията срещу тях.

Медиите традиционно ги наричат "бежанци" и говорят за грижата за тях на турската държава; по-голямата част от тях обаче са разпръснати из Турция, а от тях мнозина допринасят за националната икономика, макар близо 1.8 млн. да получават и помощи. Децата им, стотици хиляди, ходят в турски училища. Някои искат да останат и да получат турско гражданство.

В турските медии и социалните мрежи от години периодично се усилват враждебните на сирийците гласове. Защо, ако голяма част от Сирия е сигурна (под контрола на президента Башар ал Асад или съюзниците му), не се върнат по родните си места или другаде в Сирия? Защо някои от тях се прибират за празниците (например за известния в България с турското име Курбан байрам), ако има риск за живота им? Защо трябва да вземат работни места от турци или обществото да търпи различната им култура? Какво ще стане, ако стотици хиляди получат гражданство и получат голяма изборна тежест в политическия живот?

По тази тема опозицията често е много по-гласовита от президента Реджеп Тайип Ердоган. През годините представителите на светската, бореща се срещу властта на Ердоган Републиканска народна партия (РНП) са правили много по-остри изказвания срещу приютяването на сирийци. С някои "антисирийски" мерки, макар и в комплект с идеи за интеграция, работеше в предизборната си кампания дори победилият два пъти кандидат на Ердоган на изборите в Истанбул Екрем Имамоглу, иначе разграничаващ се от всякакви расистки коментари за търсещите убежище.

Не е изненада, че същият модел се прехвърля към Афганистан. Кметът на Болу (северозападна Турция) Танжу Йозджан от РНП наскоро предложи "чужденците" - основно мигранти - да плащат 10 пъти повече за вода.

🇦🇫 أفغانستان & إيران 🇮🇷

لاجئين افغان يعبرون الأراضي الإيرانية رغبة منهم اللجؤ الى تركيا 🇹🇷

🔺تركيا 🇹🇷 صمام الأمان للمشاريع ص🔹ونية pic.twitter.com/UHqze0JlBZ

- @bargnajd (بــرق نــجــد ) (@bargnajd2) July 11, 2021

Лидерът на на партията му Кемал Кълъчдароглу определи "притока на бежанци" като "истинския проблем за оцеляването" на Турция и побърза да уточни, че проблемът не може да се свежда до "расизъм". Европа видя, че може да превърне Турция в "затвор на открито за бежанци" и жертвите са и турците, и самите бежанци, каза той. Освен това според Кълъчдароглу ЕС иска да даде още пари на Турция, за да ѝ запуши устата и бежанците да останат. Затова, ако опозицията спечели изборите, сирийците ще си тръгнат. Ердоган реагира мигтовено, като заяви, че "Божите хора, потърсили убежище тук", няма да бъдат хвърлени "в ръцете на убийци". Гневно отговориха и част от представителите на самата РНП, а официално партията се разграничи от предложението на кмета на Болу.

Мерал Акшенер, лидерът на Добрата партия (iYi, отцепила се от фактическия коалиционен партньор на Ердоган, Партията на националистическото действие), преди дни предложи на австрийския канцлер Себастиан Курц страната му да вземе 3 млрд. евро от Турция срещу това да поеме всички намиращи се в Турция търсещи убежище.

Впрочем именно спорът с Австрия, на който реагира Акшенер показа, че темата за мигрантския поток остава болезнена в отношенията на Турция и Европейския съюз и налива масло в огъня на разногласията заради кризата със сирийците.

Наскоро гневната реакция на Турция, след като Курц опита да обясни, че страната има обща граница с Афганистан, издаде напрежението заради възникналата ситуация. Канцлерът коментира темата, след като дипломати от ЕС съобщиха за "Ройтерс", че нов финансов пакет за Турция - какъвто има за Сирия - може да е подходящ вариант, за да се спре притокът от афганистанци в блока. Това същевременно би било малка част от инициатива, средствата по която "може да отидат в Афганистан, но и в Пакистан и може би дори в Иран".

По думите на Курц той, като канцлер на Австрия, смята "съседните държави като Турция или други части на Афганистан категорично за по-подходящо място, отколкото всички тези хора на идват в Австрия, Германия или Швеция. Отговорът не закъсня и Анкара обясни, че няма граница с Афганиста, нито ще бъде "граничната охрана" на Европейския съюз.

Въпреки това твърдение турската брегова охрана вече е спирала пътя на мигранти, насочили се към ЕС, в последните дни. На 28 юли лодка с 231 души, повечето от Афганистан, бе върната на път за Италия. Задържани бяха двама турски граждани, които трябвало да откарат мигрантите.

Докато Гърция съобщава за увеличен брой афганистанци, търсещи убежище, а България - за очакван засилен миграционен натиск, Анкара обаче дава на Брюксел сигнали, че това не е единственият възможен сценарий предвид разногласията около мигрантската сделка в последните 5 години. Турция обвиняваше ЕС, че не изпълнява всички условия по сделката, с която през 2016 г. спря притока на мигранти. Сделката се увенча с успех, тъй като над 800 хил. влезли в Гърция през 2015 г. рязко намаляха за година до 36 хил. Новите договорености от юни предполагат, че за намиращите се сега мигранти в Турция ще бъдат заделени още 3.5 млрд., а те ще покрият нужди до 2023 г. При бъдеща нова афганистанска вълна обаче условията на Турция може да се променят.